Начало / Новини / Новини и събития / В Софийския университет бе открита изложбата “Наследството на древната Кавказка Албания: традиция на мултикултурализма в Азербайджан”

   
В Софийския университет бе открита изложбата “Наследството на древната Кавказка Албания: традиция на мултикултурализма в Азербайджан”

В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет “Св. Климент Охридски” бе открита изложба под наслов “Наследството на древната Кавказка Албания: традиция на мултикултурализма в Азербайджан”. Тя може да бъде разгледана до 23 декември 2016 г. По-късно през деня се проведе кръгла маса, посветена на Кавказка Албания.

Изложбата и кръглата маса са организирани от Фонд “Знание” към Президента на Република Азербайджан, Посолство на Република Азербайджан в Република България и Центъра за азербайджански език и култура към Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

На откриването на изложбата присъстваха ректорът на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков, посланикът на Азербайджан Наргиз Гурбанова, посланици и представители на посолствата на Русия, Израел, Турция, Грузия, Беларус, Казахстан, Сърбия, Македония, Аржентина, Индонезия и други, народни представители, преподаватели, студенти и гости.

3

Директорът на Центъра за азербайджански език и култура София Шигаева приветства всички на откриването на изложбата и отбеляза, че Кавказка Албания е държава, която възниква през IV в. пр. Хр. в източната част на Задкавказието и просъществува до 705 г. Албанските граници включват територията на съвременната Република Азербайджан, Южен Дагестан, част от сегашната Източна Грузия (Алазанска долина).

София Шигаева подчерта, че в Азербайджан 2016 г. е обявена като година на мултикултурализма. По думите й, Кавакзка Албания е много добър пример за мултикултурно общество. Албания е полиетническа държава, на нейната територия мирно живеят тюркскоезични, кавказоезични, ираноезични племена, както и представители на различни религиозни вярвания. Г-жа Шигаева изрази радостта си, че с настоящата изложба публиката ще се запознае с интересната и не много позната у нас история на една древна държава.

17

Ректорът на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков приветства всички и изрази радостта си, че е домакин на събитието. Ректорът отбеляза, че думата „мултикултурализъм“ в днешно време бързо се е превърнала в клише и затова е по-добре вместо да се използва теоретично, да виждаме на практика сближаването на културите. Той отбеляза, че Азербайджан е държава, където си дават среща няколко култури, място, където съжителстват не само две големи съвременни религии, но и няколко стари, древни религии. „Хубаво е да се запознаваме с чуждата култура, да я харесваме и добиваме нови знания“, каза проф. Герджиков, който благодари на организаторите на събитието и пожела на всички да разгледат с интерес изложбата и да обикнат тази култура, непозната за част от посетителите.

Посланикът на Република Азербайджан Наргиз Гурбанова благодари на Софийския университет за успешното сътрудничество и изрази надежда изложбата да позволи да се опознае интересната история и култура на Азербайджан. Посланикът отбеляза, че 2016 г. е обявена за година на мултикултурализма в Азербайджан не само за да бъде отбелязано богатото културно многообразие и успешният модел на мирно съжителство, но и като принос за глобалните усилия за насърчаване на ценностите на мултикултурализма, които според много хора днес са изправени пред провал.

6

Наргиз Гурбанова припомни, че по време на проведения през април 2016 г. в Азербайджан Седми глобален форум на Алианса на цивилизациите в ООН е приета декларация, призоваваща държавите-членки и международните организации да увеличат взаимодействието за насърчаване на междукултурния диалог като начин за противопоставяне на насилието и екстремизма и поддържане на мира, сигурността и просперитета за всички.

4

Наргиз Гурбанова отбеляза, че в партньорство със Софийския университет предметът „Мултикултурализъм“ е включен като избираем в учебния план на Университета. Тя акцентира, че Азербайджан е място, където хора от различни етноси и религии живеят от векове в мир и разбирателство, което се предава от поколение на поколение и благодари на всички, съдействали за осъществяването на събитието.

8

Директорът на Дирекция „Международни и регионални дейности“ в Министерството на културата на Република България Деяна Данаилова поздрави организаторите, участниците и гостите на изложбата. Тя отбеляза, че днес сме свидетели на голяма духовна криза, а подобни прояви са ярко доказателство, че споделянето на култури, традиции и ценности с другите трябва да е един от водещите принципи на културната политика на всяка държава.

9

Научният секретар на направления "Културно-исторически наследство и национална идентичност" и "Човек и общество" – БАН доц. д-р Йоана Спасова-Дикова отбеляза, че в днешната сложна международна обстановка натрупаният многовековен опит в такива мултикултурни пресечни точки в света е от голямо значение. При тези обстоятелства етническата и религиозната толерантност и стремежът към културно многообразие се превръща в източник за взаимно опознаване между мнозинството и малцинствата в дадена държава, както и за духовното развитие на представителите на етническите общности в атмосфера на толерантност и уважение. По думите й, много е важна ролята на учените в борбата със съвременните предизвикателства пред мултикултурния диалог. Тя изтъкна, че българската научна общност винаги е ценяла високо традиционно добрите си контакти с азербайджанските изследователи.

10

Представителят на Президентската администрация и началник отдел “Проекти” в Бакинския международен център по мултикултурализъм Серханбей Худуев благодари на организаторите на експозицията от името на администрацията на Президента и от името на държавния секретар по мултикултурализма на Азербайджан. Той отбеляза, че това събитие със сигурност ще помогне за популяризирането на древната традиция и история на Азербайджан. Серханбей Худуев специално благодари на посланика на Азербайджан и на ректора на Софийския университет за възможността да бъдат организирани курсове по азербайджански език в Университета.

19

В приветствието си Серханбей Худуев се спря върху някои основни теми от държавната политика, свързана с Кавказка Албания и подчерта, че в концепцията за развитие на Азербайджан до 2020 г. много важен фокус е опазването на културното наследство и управление на културните ценности, свързани с Кавказка Албания. Организират се семинари, кръгли маси и различни събития в сътрудничество с Азербайджанската академия на науките, Университета в Баку и Бакинския международен център по мултикултурализъм. Серханбей Худуев изрази увереността си, че чрез изложбата и организирания форум ще се научи много за Кавказка Албания.

13

Събитието продължи с кръгла маса в Конферентната зала в Ректората, където водещ бе доц. Костадин Грозев, ръководител на Катедра “Нова и съвременна история” към Историческия факултет на Софийския университет. Във форума взеха участие проф. дфн Стефан Пенов, завеждащ секция “Религия, вярвания, светоглед” в Института за изследвания на обществата и знанието при БАН, доц. д-р Цветелин Степанов, преподавател в Катедра „История и теория на културата“ в Софийския университет, азербайджанският експерт, водещ научен сътрудник в Националната академия на науките на Азербайджан д-р Джейхун Еминлии, ръководителят на отдел “Проекти” в Бакинския международен център по мултикултурализъм Серханбей Худуев.

14

Кавказка Албания е държава, която възниква през IV в. пр. Хр. в източната част на Задкавказието и просъществува до 705 г. Албанските граници включват територията на съвременната Република Азербайджан, Южен Дагестан, част от сегашната Източна Грузия (Алазанска долина). Древногръцкият географ Страбон съобщава, че на територията на Албания живеят 26 племена, обединяването на които завършва към края на IV в. пр. Хр., когато първите албанци се появяват на историческата арена, участвайки в битката при Гавгамела на страната на ахеменидския цар Дарий III против армията на Александър Македонски. Източният поход на Александър не само слага край на Ахеменидската империя, но и дава тласък на формирането на независими държави, включително и на Кавказката Албания. Столицата на тази държава до VI в. е град Габала, а после центърът е пренесен в град Барда.

Кавказка Албания се характеризира със самобитна култура, върху която се усеща влияние на културни центрове като Ахеменидската империя, Партия, Римската империя, Сасанидски Иран.

Албания е полиетническа държава. На нейната територия мирно живеят тюркскоезични, кавказоезични, ираноезични племена.

Преди да започне разпространението на световните религии, населението на Древна Албания основно изповядва идолопоклоничество. Древногръцкият географ Страбон съобщава за поклонение на мирното население на Хелиос, Зевс и Селена. В Албания също така могат да бъдат открити и остатъци от зороостризма. От I в. сл. Хр. в Албания започва да се разпространява и християнството. Този процес е свързан с името на апостол Елисей, който при пристигането си в Гиш полага основата на църквата - "майка на албанските църкви". През първите десетилетия на IV в. албанският цар Урнайр превръща християнството в държавна религия. Оттогава във всички краища на страната започват строежът на параклиси, църкви, манастири и т. н.

Албанската църква отначало е апостолическа и автокефална. Важна роля в популяризирането на християнство изиграва албанският цар Вачаган III, който освен популяризирането на християнство и събирането на свещени мощи свиква Агуенски събор. Този период също е забележителен поради превода на Библията и други религиозни книги от сирийски и гръцки език на албански език. Албанската писменост възниква през IV в. и се състои от 52 букви.

21

След арабското нашествие с широки темпове започва да се разпространява и ислямът, който скоро измества християнство. Важната роля в това изиграва и преселническата политика на арабите. Заедно с исляма се разпространява и арабската писменост, която скоро измества албанската. Въпреки че основната част от населението приема исляма, християнствотото е и остава досега религията на местното население. До ден-днешен са запазени не само стари църкви и манастири, но и действащи албански църкви.