В Заседателна зала 1 в Ректората на Софийския университет се провежда международна конференция на тема „Гласове на другостта“, организирана от доц. д-р Ноеми Стоичкова, д-р Яница Радева, докторант Мартин Колев от Факултета по славянски филологии. Форумът ще продължи и на 3 ноември 2022 г. и е част от проекта „Текстове от маргиналията: памет и употреби“ (№ 80-10-54 от 2022 г.), финансиран от Научноизследователския сектор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Доц. Ноеми Стоичкова поздрави присъстващите и отбеляза, че през последните две години сме се настроили в един по-скоро виртуален режим и сега е трудно да се върнем в традиционния, но може би това е част от тези другости и дистанцирания от неща, които сме мислили доскоро за традиционни. Тя отбеляза, че тази година е четвъртата годишнина от проекта „Текстове от маргиналията: памет и употреби“. Доц. Стоичкова посочи, че въпреки притесненията, които е имала за избора на тема, тя е събрала много широк гилдиен интерес.
„Въпреки че движението на конферентната темпоралност е от Античността до настоящата сегашност и пространствената обхватност е от славянските през западноевропейските до далечноизточните китайски гласове, се оформят няколко ключови иновативни центъра като природа и другост, анимализъм и/или антропоцентризъм, образованието и литературата – липси и потенциали“, отбеляза доц. Стоичкова и посочи, че маргиналията е другото на центъра и то не просто се дефинира през него, а сякаш непрекъснато се придвижва към него.
Доц. Ноеми Стоичкова изрази задоволството си, че към конференцията е проявен толкова голям интерес и благодари на участниците за това. Тя обяви, че сборникът от миналогодишната конференция вече се печата. Тя пожела на участниците приятна и полезна работа на двудневните заседания.
Деканът на Факултета по славянски филологии доц. д-р Бойко Пенчев изрази радостта си, че може да открие поредната конференция на факултета, която е част от един продължаващ проект, в чиято основа са преподавателите от Катедрата по българска литература. Тази поредица от научни форуми разширява и задълбочава проблематиката на маргиналността, която е в основата на днешното литературознание. „Другостта, маргиналното, онова, което не съвпада с идентичното, с повтарящото се, всъщност конституира един предмет на интерес, който дава много ценни и важни научни резултати и затова конференция като тази допринася за критическото осмисляне, метарефлексията върху днешното литературознание“, подчерта доц. Пенчев. По думите му успех на този проект е че събира усилията и добре съчетава като организация и участници колеги от различни поколения - от най-изтъкнатите и опитни учени до най-младите – студентите и докторантите, което е много важно и оптимистично. Деканът посочи, че очаква интересни доклади и продуктивни импулси за нови изследвания. Той благодари на организаторите на конференцията и пожела успех на събитието.
Международната конференция продължи с научни доклади.
В „Гласове на другостта“ взеха участие 60 колеги, чиито доклади имаха за обект както съвременни непроучени автори, така и забравени от литературната история творци. Докладът на проф. Милена Кирова постави акцент върху „непопулярно-различното“ чрез различни поетически ракурси – екологическия, хомосексуалния и етническия - в творчеството на Димитър Кенаров, Николай Атанасов, Николай Бойков, Азиз Таш и др. За научната общност бяха въведени непознатите имена на маринистите Борис Априлов (от доц. Мая Горчева) и Ячо Кабаивански, баща на Райна Кабаиванска (от доц. Андрей Ташев), както и поетесата Стефана Цанкова-Стоянова (от доц. Людмила Малинова). Силни научни дискусии предизвика и богато аргументираното съобщение на доц. Емил Димитров, че епилогът на „Кървава песен“ е мистификация, написана от Мара Белчева след смъртта на поета в съавторство с Боян Пенев. Философската визия на Пенчо Славейков за модерната личност беше обект на анализ и на гл. ас. Биляна Борисова, и на Димитър Бурла. На нови прочити бе подложено и творчеството на класици като Пейо Яворов (от Ирен Алекдсандрова), Радой Ралин (от гл. ас. д-р Мая Ангелова), Емилиян Станев (от доц. Татяна Ичевска и доц. Калина Захова), както и Матвей Вълев (от Мартин Колев), показал в последното десетилетие как може да се излезе от забравата и се придвижва към едни централни зони на изследователско внимание.
Прочити през множество „другости“ бяха предложени и към редица съвременни автори – Боян Биолчев (от д-р Росица Чернокожева) през диадата човек-животно, Виктор Пасков (в доклада на Иван Георгиев) през каноничната връзка лудост-гений, Рене Карабаш (от Барбара Митева) през проблематичната женска идентичност, както и на романи от писателките Елена Алексиева (от д-р Яница Радева) и Теодора Димова (от д-р Ралица Люцканова).
Широката оптика на конферетния надслов и изобилието от методологически подходи към него включиха равностойно във форума и литературата, и превода през Българското възраждане, както и фолклора ни чрез докладите съответно на д-р Мария Пилева и на ас. д-р Азиз Шакир.
Интерес предизвика и секцията „(Не)познатите други: социални ракурси“, в която докладите на Марианна Георгиева и гл. ас. Ваня Георгиева се сговориха около разнопосочните пътища на прочит на темата за майчиното тяло и отделеността от майката. Тук бяха поставени и темите за насилието, лудостта и убийството/аборта чрез творби от Адолв Вьолфри, и от Димана Йорданова.
Богатство от гледни точки предложи и секцията „Вариации на гласа: от Античността до постмодерността“, в която проф. Иван Иванов, доц. Румяна Евтимова, доц. Биляна Курташева, ас. Йоанна Нейкова, ас. Франческа Земярска, докторант Елена Минчева и доц. Камелия Спасова направиха наблюдения от Одисей през Дарио Фо, Маргьорит Юрсенар, Самуъл Кутси до Харуки Мураками. Интересът към западноевропейските литератури, към световната литература бе обогатен и от прочита на Костантин Адирков чрез наблюденията му върху мита за Дон Жуан и неговите трансформации, като и от докладите в секцията „Славянски гласове на другостта“. Тя показа много ярка ориентация към актуални въпроси не само в литературата, но и в днешната култура, както и една елегантна активност да се водят задълбочени колегиални диалози.
Конференцията беше закрита от доц. Ноеми Стоичкова след двудневни градивни и добронамерени дискусии, които отвориха нови полета за размисъл и работа на филологическата гилдия.