Театрална зала, Ректорат
В мислите и творческите полети на режисьора Николай Георгиев попада ценен литературен и исторически документ - най-ранната автобиография, писана на български език - “Живот и страдания грешнаго Софрония”, разказваща историята на българския духовник и будител Софроний Врачански, който не само преписва нашата история, а влага в нея сърце, душа и вяра. Сърце, душа и вяра влага и Николай Георгиев в инсценизацията на текста, като поверява ролята на физически незрящия, но духовно извисен актьор - Андриян Асенов.
А ето какво споделя с нас, режисьорът, Николай Георгиев:
“Хората, за разлика от всички други животински видове, имат една особена индивидуална отлика, различна от родовата особеност.
Човекът има човечност.
Ако я има - цял е, ако я няма - нарушено е равновесието между неговата физичност и духовност.
Тя е заложена в неговото същество, но ако той - човекът не е успял да я развие и осъзнае, остава куц, без един крак. Без нея той е неспособен да страда за другите, защото само който е познал себе си, може да страда за другите.
“Аз, грешният между хората” - казва Софроний. И цял живот страда. Ако не за себе си, то поне за другите.
Софроний е прегърнал идеята за Бог. Неговият девиз е: “Бог с нас и ние с него”.
Софроний има много силна идентичност, и лична, и национална.
За Софроний да служи на българския народ е част от кръвообращението му. За България, българина и българите е готов на всичко. Личният интерес на индивида не съществува. Съществува само родовия. Живеещ в страдание, той е щастлив. Срещите му с българите от неговата епархия са нескончаеми празници.Българите го приемат с любов и обич. Неговото слово ги възпламенява, повдига тяхното самочувствие и родолюбие.
Моята гордост е, че работя за неговия светъл образ.”
Режисьор: Николай Георгиев
Участват: Андриян Асенов, Мариела Димитрова, Мария Ганчез
Сценограф: Михаил Лалов
Проектът се осъществява с финансовото съдействие на Национален фонд "Култура", Едногодишна програма.