Театър-лаборатория "@лма @лтер"
Време е. Време е за Лир. Да дойде и да ни каже: "Живях, помъдрях, остарях". Да се усмихне както само той може и да добави: "За едно само ви моля – не посягайте на старостта ми. Уважението, което ми дължите – не е заради нея. Към вас заслуги нямам. Освен една – тази, че живях и все още живея. Това е моето голямо богатство. Днес щедро ви го завещавам, за да не можете един ден да кажете, че не сте могли да бъдете това, което сте искали да бъдете."
Всички се раждаме свободни, но не всички живеем като такива. Свободен е само този, който се е освободил от своята несвобода.
