272-ра аудитория, Ректорат
Испанският писател и философ Хавиер Гома ще се срещне с преподаватели и студенти от специалност "Испанска филология" и представители на испаноговорящата академична общност.
Организатори на събитието са Институт "Сервантес" в София, Посолството на Кралство Испания у нас и Катедрата по испанистика и португалистика към Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Един от най-интересните и популярни съвременни философи в Испания Хавиер Гомá, ще гостува за първи път в България с лекция в София. Лекцията ще се състои на 29.11.2017г. от 18.30ч. в Софийския университет "Св. Климент Охридски", зала 272 (Северно крило). Входът е безплатен за всички желаещи да чуят неговите възгледи.
Испанският философ ще ни въведе в неговата „всеобща философия“ чрез размисли върху различни аспекти на ежедневието. Философията, предложена от мислителя, е „всеобща“ в две направления: от една страна, се обръща към всички, а от друга, се опитва да наблюдава света в неговата цялост. Според Гомá, философията следва да бъде не само рационална, а и общопонятна.
Хавиер Гомá е включен в списъка за най-влиятелни ибероамерикански интелектуалци през 2012 и 2014 г. на списание Foreign Policy. Многократно награждаван автор; изнася лекции по света; сътрудничи за различни радиоканали, лидер на мнение в испански издания.
Хавиер Гомá е роден в Билбао през 1965 г. Започва да пише на 15 годишна възраст, доктор по философия, завършил класическа филология и право. Основните му философски трудове са събрани в две книги - „Всеобща философия“ и т.нар. „Тетралогия за образцовост“. Автор е на театралния монолог „Неутешим“ , публикуван в Ел Мундо (2016), който в момента се играе на сцената на Националния драматичен център в Мадрид (2017). Автор е също на книгите „Придобита наивност“ и „Образа на твоя живот“. Носител на Националната награда за литература на Испания за 2004 г. - раздел есета - за първата му издадена книга „Имитация и опит“.
Хавиер Гомá: „Философията не е гарант за щастие, но помага да придаде значимост и дълбочина на живота, да го направи по-достоен, за да бъде живян. Кара те обаче да изживяваш повече спънките му, да изпитваш съчувствие за несправедливостите, основната, от които е смъртта.“