Театрална зала, Ректорат
Режисьор: Николай Георгиев
Хореограф: Петя Йосифова
Композитор: Манол Цоков
Участват: актьори от трупата на „Алма Алтер”
Вход: Свободен
Деца, можете ли да ръкопляскате? (ръкопляскат); Можете ли да се смеете? (смеят се); Можете ли да плачете? (плачат).
А когато доброто побеждава злото, можете ли да се радвате, викате, тропате?... (децата ще съборят театъра); И така представлението започва... Но... оказва се, че го няма... Кой? Как кой? Главният герой. Значи представление няма да има. Деца, отивайте си.
Следват, разбира се, пазарлъци. Постига се разумният компромис. Ще се разказва приказка. Коя? Как коя – “Снежанка и седемте джуджета.” Кой ще играе... Всички искат да играят... Не. И така няма да стане. Не е ли най-добре да извикаме истинския герой от истинската приказка??? Да, но как??? С магия! Кой знае магия за Снежанка?
Децата дават идеи, една от тях актьорите избират, правят магията и от нея се ражда музика, един чист вокал запява...
И ето, че главният герой от приказката е вече сред децата. Постепенно пристигат и останалите герои. Приказката започва. С много музика, танци, песни, магии, фантазии, приказни визии протича цялата приказка. Интерактивният ход на случването провокира както децата, така и възрастните не просто да участват, а и да бъдат част от приказката, да танцуват и да пеят заедно:
Ей, хора, ний идваме при вас,
да пеем, да се веселим,
ей, артисти, актьори сме ние,
свободни хора, хора без грим.
Сложи ти шапка пъстроцветна
и всички мъки забрави,
на шута дадено е право
щастлив да бъде в своите дни.
