Начало / Новини / Календар / Отбелязване на 150-годишнината на българския историк Васил Николов Златарски (1866-1935)

Аула, Ректорат

На 14 ноември 2016 г. от 17.00 ч. в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ ще бъде отбелязана 150-годишнината на българския историк Васил Златарски. Събитието се провежда в рамките на Климентовите дни на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Честването ще започне със слова на акад. Васил Гюзелев и доц. д-р Тодор Попнеделев – декан на Историческия факултет за живота и делото на проф. Златарски, а в 17.30 часа в Историческия факултет директорът на Научния архив на БАН – д-р Валери Кацунов и изпълнителният директор на Музея на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ ще представят и открият изложбата „Васил Златарски – епоха в българската историческа наука“.

Експозицията е посветена на 150-годишнината от рождението на големия български историк-медиевист проф. Васил Златарски (14 ноември 1866–15 декември 1935) и се организира от Научния архив на БАН, Музея на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Историческия факултет на Университета.

Васил Златарски е роден в Търново през 1866 г., един от четиримата синове на Никола Златарски. Завършва класическа гимназия (1887 г.) и история в Санктпетербургския императорски университет през 1891 г. Специализира в Берлин през 1893-1895 г. От есента на 1895 г. животът му е свързан с Висшето училище (днес Софийския университет). На два пъти става ректор на Университета през 1913 и 1924 г.. От 1900 г. Златарски е член на Българското книжовно дружество (от 1911 г. преименувано на Българска академия на науките), а от 1921 г. до смъртта си е заместник-председател на БАН. Член-кореспондент на Руската академия на науките в Санкт Петербург, дописен член на Чешката академия на науките в Прага и на Югославската (Южнославянската) академия в Загреб. Почетен доктор на Харковския университет и дългогодишен председател и на Българското историческо дружество. Сред обширното му книжовно творчество безспорно най-ярко се откроява неговата „История на средновековната българска държава“ в три тома. По света няма историк, изкушен от средновековната българска история, който да не е запознат с това фундаментално изследване.