Начало / Новини / Календар / Кинофорум "Моят филм" - „Премиера“ на Джон Касаветис

Театър "Алма Алтер", Ректорат

ПРЕМИЕРА /Opening Night/

1977, САЩ, 144 мин.

Режисура и сценарий: Джон Касаветис

Продуцент: Ал Рубан, Майкъл Уоли, Сам Шоу

Оператор: Ал Рубан

Музика: Бо Харууд

Участват: Джина Роуландс, Джон Касаветис, Бен Газара, Пол Стюърт, Джоан Блондел

imdb

Награди и номинации:

Берлинале’78 – Награда за най-добра актриса (Джина Роуландс) и номинация за най-добър режисьор (Дж. Касаветис); Златен Глобус’78 – номинации за Джина Роуландс и Джоан Блондел в категориите основна и поддържаща женска роля.

* * *

За „Премиера“ на Джон Касаветис, а и за самия режисьор, може да се каже много. Например, че излиза по екраните на Рождество Христово през 1977 г. Или че Касаветис е наричан „кръстникът на независимото кино“ и според Скорсезе той е „човекът – жива илюстрация на независимостта“, а според „Ню Йоркър“ е „най-важният американски режисьор от втората половина на века“. Има и филмова награда на негово име.

Може да се каже, че „Премиера“ е инди-предшественикът на „Бърдмен“ или сериозната версия на “Noises Off”, познат на български като „Още веднъж отзад“ и „Шум зад кулисите“. Може да се сподели, че Джина Роуландс е фурия и получава „Сребърна мечка“ за ролята си, докато Касаветис е номиниран за „Златна мечка“. Може да се каже, че Роуландс играе Касаветис, както Мастрояни въплъщава Фелини, но разликата е, че американецът също участва във филма, както друг американец – Орсън Уелс – в своите шедьоври.

За Джим Джармуш филмите на Касаветис са личното му средство за „осветяване на тайните нюанси на човешката природа“. Педро Алмодовар, от своя страна, повтаря сцената с инцидента от „Премиера“ във „Всичко за майка ми“ и тя е катализатор на събитията. Може да се предположи, че „Премиера“ е реплика към „Всичко за Ева“ на Манкевич, макар такъв постмодерен и цитатен подход изобщо да не е в поетиката на Касаветис, въпреки че „Премиера“ би могъл да се анализира и съпоставя и с „Мълхоланд Драйв“ на Линч. Може да се заключи, че „Премиера“ е суров, брутален и болезнено реалистичен.

Годар казва, че „не мога да си представя себе си като равен на Касаветис в киното. За мен той представлява кино, което е много над моето“. Някой би забелязал, че „Премиера“ показва автентично циркулацията на живота и жизнените взаимовръзки в дишащото колективно изкуство, каквото е театърът, а и киното. Важното в „Премиера“ би могло да бъде, че има пиеса в пиесата, халюцинация в реалността, триумф в провала, глътка въздух в самоунищожението и откровение в лъжата.

1

„Премиера“ може да се окаже и радикално изследване на мистерията на актьорската игра. За друг ще е за отбелязване, че четвъртата стена във филма е счупена по особен начин и властва несигурността какво точно тече на екрана – импровизация на група приятели, документална трагедия за трудността да си човек или зловеща черна комедия за остаряване, суета и алкохолизъм.

За трети ще е любопитно как се разказва по нов неочакван маниер, отвъд „добре направената пиеса“ и „добре направеният филм“, и важното в историята не е някаква определена цел, разкриване на загадка или преодоляване на изпитание, защото финалът не е с утешителен хепиенд, в края му няма завоевание, сватба, раждане или победа. За съвсем различен зрител филмът ще е за срещата с необяснимото и с травмата, с една „Сахара на ума“, както нарича тези събития Жил Дельоз, в които е важен призрачният детайл в раната, за сметка на историята, и афектът и чувството са предпочетени пред структурата и изтънчената метафора.

Някой може да се изуми и обнадежди, че във филма всъщност няма звезди, а общност от съмишленици, които работят безплатно и единствено срещу процент от евентуалната печалба от приходи. „Премиера“ би могъл да бъде наречен независим филм със сериозен артистичен ангажимент преди арт независимото кино да е просто още едно парче от донякъде естетически предвидимия пъзел на филмовата индустрия.

За „Премиера“ и неговия режисьор може да се каже много, но най-добре е да се гледа филмът.

Стефан Иванов

* * *

СТЕФАН ИВАНОВ (1986, София) е завършил „Философия“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, магистър е по културология и докторант по естетика в същия университет. Автор на стихосбирките „4 секунди лилаво” (2003), „Гинсбърг срещу Буковски в публиката” (2004), „Списъци” (2009) и „Навътре“ (2014). За „Списъци“ е номиниран за Националната награда за поезия „Иван Николов“. „Навътре“ е номинирана за първите награди за литература на НДК. Носител е на наградата „София: Поетики“ (2011). Съавтор е, заедно с Иван Добчев, на пиесата „Медея – майка ми“, спечелила „Икар“ (2013) за най-добро представление. Пиесата му „Между празниците“ е номинирана за „Икар“ (2014) за драматургия. От 2003 година е публикувал многобройни журналистически и друг вид материали в десетки различни по вид медии. Блогът му е на http://siv.sofiascape.com/.

За второто издание на Кинофорум „Моят филм“

„Водената от мен серия в рамките на Кинофорум „Моят филм“ ще бъде доволно еклектична. В театралната зала на Софийския университет ще бъдат представени произведения от малко познатата у нас френска пост-нова вълна на 70-те (в лицето на лидера на група Диагонал – режисьора Пол Векиали), знаковата за творчеството на Ларс фон Триер кинолента „Европа“ (1991) и късният Касаветис с „Премиера“ (1977). Гвоздеят на тази еклектична програма ще бъде участието на автора на романа „Възвишение“ Милен Русков, чийто избор е култовият филм „Матрицата“, белязал края на 90-те и началото на новия век.

В рамките на това второ издание на кинофорума отново ще става дума не за тясно експертно говорене за кино, а за личния поглед към образците на седмото изкуство. Акцент ще бъде поставен именно върху индивидуалното преживяване на киното като израз на идеи, нагласи и емоции, на акумулиране на спомени и вътрешно пътуване към/в себе си. В тази връзка се очаква любимият филм и представящият го гост-участник взаимно да говорят един за друг по силно емоционален и разкриващ начин.“

Васил Прасков

Васил Прасков (р. 1975г., София) завършва специалност „Философия“ в Софийския университет. Има множество публикации в българския културен печат от 90-те години насам – поезия, проза, текстове за кино, есета и публицистика. В края на 90-те е гост-редактор във в-к „Литературен форум“, където в различни периоди води рубриките „Идиот“ и „Кино“. Пише на подобна тематика за „Литературен вестник“ и други издания. Работил е в PR отдела на София Мюзик & Филм фест. Автор е на три стихосбирки и един сборник с повести и разкази: „Малките“ (Изд. Аудитория, 1994), „География на времето” (с конкурс на Литературен вестник, 1996), „Arest.com“ (Изд. Пергамент, 2014) и „Слабини“ (Изд. Пергамент, 2015). От края на 90-те до 2016 г. е сред основните действащи лица в неформалния кръг за културен тероризъм „Рамбо 13“, след което се включва в основаването на движението „Нова социална поезия“.