Театрална зала, Ректорат
„Европа” (1991) на световно известния датски режисьор Ларс фон Триер е третият филм от трилогията „Европа”, която включва още филмите „Елемент на престъплението” (1984) и „Епидемия” (1984). Замисълът на режисьора е да пресъздаде особената атмосфера на следвоенна Европа, в която раните и разрушенията се преплитат с личните травми на персонажите. Място на действието и в трите филма е Германия като средоточие на ужаса и болката от преживяното. Макар на пръв поглед трите сюжета да нямат връзка помежду си, обединяващият похват е използването на хипнозата за проникване в подсъзнателното на героя и разкриване на архетипни нагласи и травматични колективни преживявания като последица от апокалипсиса на Втората световна война. Тази идея намира пълно развитие именно в последния филм от едноименната трилогия. Тук хипнотичната техника заема централно място, а нейното въздействие се усилва от гласа на Макс фон Сюдов, който води героя през редуващите се картини на ада, оставен от войната.
Награди и номинации:
Кан’91 – Награда на журито, награда за артистичен принос и награда за техническо изпълнение; Номинация за „Златна палма” Европейски филмови награди’92 – Номинация за най-добра актриса (Барбара Зукова) и за поддържащ актьор (Ернст Хуго Йарегард) Фантаспорто’92 – Най-добър режисьор и номинация за най-добър филм Гент’91 – Голямата награда Ситджес – Каталуния’91 – Най-добър филм и оператор Стокхолм’91 – „Бронзов кон”.
Според Христо Хинков „Европа” е изключително многопластов и въздействащ филм, който в синтезиран вид пресъздава огромната и сложна картина на случилото се в нашия континент преди 70 години. Атмосферата на отчаяние в победена Германия е пресъздадена великолепно с отделни сцени, всяка от които може да бъде сюжет за отделен разказ – самоубийството на бащата на Кет, венчавката под открито небе в разрушената катедрала, бившите концлагеристи, пътуващи във влака и пр. Рутинната проверка за служебното представяне на новоназначения шафнер е алегория на цялата нацистка бюрократична машина – от една страна, толкова немска, а от друга, толкова позната на хората, живели в тоталитарни режими. Посланията във филма могат да бъдат отнесени и към съвременна Европа, която под привидната сигурност и благополучие все още си остава така ранима и беззащитна, както я вижда Ларс фон Триер.
Христо Хинков е психиатър с дългогодишен стаж в областта на психиатрията, здравната реформа и общественото здраве. Специализирал е психиатрия в Япония, Холандия, Белгия. Има интереси в областта на музиката, киното, литературата и философията. Публикувал е редица материали с обществено-политически характер, както и редица научни публикации в областта на психиатрията и психиатричната епидемиология. Понастоящем е ръководител на Център за обществено здраве и анализи към Министерство на здравеопазването.
* * *
Предстоящи филми от Кинофорум "Моят филм" II:
- 14 декември 2016 г., сряда, 18:00 ч.
Изборът на Милен Русков: „Матрицата“ (1999, реж. братя Уашовски)
Модератор: Васил Прасков
- 18 януари 2017, сряда, 18:00 ч.
Изборът на Стефан Иванов: „Премиера“ (1977, реж. Джон Касаветис)
Модератор: Васил Прасков
* Всички прожекции от серията са с вход-свободен и се провеждат в Театралната зала на Софийския университет /Ректорат, вход откъм бул. "Цар Освободител"/.