Театрална зала, Ректорат
Режисьор: Николай Георгиев
Моноспектакъл на: Фасика Мелаку
Начало: 19:30 ч.
Вход: Свободен
"Една голяма - малка лудост" ... Защо я написах? ... Тогава... Имам нужда да я пиша сега... Искам да я напиша отново...
"Колко всичко е преходно..." Действително ли е преходно?... Да, така мислех, когато след преживяната голяма малка лудост, останаха само писмата и редовете в тях... Смятах, че всичко, което е било, вече не е всичко, което още можеше да бъде, никога вече няма да бъде... Но е. То отново е... значи не е изчезнало. Значи не е преходно ...Тогава къде е било... Досега... Блуждаело е в пространството, като изгубена душичка...останала без тялото си... търсеща своето тяло... своето ново тяло.
"Сън, това беше сън " - изрече актрисата своята първа реплика и хвърли на сцената купчина писма... Обикновен театрален реквизит или истински, били някога живи, сега вече не... Кой ги е писал, с какво са я вълнували... ревнувам. Ревнувам. Той, авторът на пиесата - нейната голяма любов, лежеше на сцената. Мъртъв. Колко мъртъв може да бъде един човек или една любов. Колкото бялото в картината на Малевич, "Бял квадрат на бяло поле" .