Театрална зала, Ректорат на СУ
Кое прави човека способен да застане сам, с лице срещу една цяла система? Проектът на Българската национална телевизия има нелеката задача да отговори на този въпрос. Целта на документалната поредица „Отворени досиета” е да съхрани паметта за миналото, да потърси истини за него, истини, които правят пътя към бъдещото по-чист. Шест филма разказват болезнената история на шестима политически затворници. Показват отделната съдба, вплетена в механизма на комунистическия режим.
Проектът се опитва да „реконструира” паметта за събития между 50-те и 80-те години на миналия век, търсейки човешката гледна точка в оценката им. Представя една „археология” на времето, на индивидуално човешкото му преживяване и изживяване.
Сценарист: Христо Христов
Режисьори: Димитър Коцев-Шошо, Николай Василев и Любомир Младенов
Продуцент: Катя Атанасова
В рамките на третото събитие ще бъдат представени епизодите:
Отворени досиета:
Катрин Макаров
(2014, 28 мин., реж. Любомир Младенов)
Този филм от поредицата пресъздава обстановката в НРБ през 70-те години на ХХ в. чрез разказ на един чужденец – Катрин Макаров. Тя разказва от първо лице какво означава да се окажеш жертва на ДС в скалъпен съдебен процес.
Катрин Макаров е потомка на руски белоемигранти, напуснали Русия след революцията 1917 г. и установили се във Франция. Тя е родена през 1940 г. в Париж. За първи път пристига в България през 1965 г. по време на Летния семинар по български език за чужденци. През 1973 г. е арестувана и в началото на 1974 г. е осъдена по дело срещу групата Макаров–Лвов–Беляковски, подозиран от КГБ, че ръководи група за канал за нелегална антисъветска литература. Със застъпничеството на посолството на Франция, няколко месеца след присъдата, е освободена и екстрадирана в Париж. Впоследствие се жени за една от видните фигури на белоемигрантството в България, който също е осъден по този процес. След падането на Стената многократно посещава България. От две години систематично проучва архивите на ДС и документите от процеса срещу нея. Филмът ще се опита да даде отговор на въпроса защо трябва да се познават архивите на ДС и какво разкриват те.
Отворени досиета:
Халил Расим
(2014, 27 мин., реж. Любомир Младенов)
Разказ са съдбата на мюсюлманите, пострадали по време на „възродителния процес” в България. Халил Расим е преживял 20 години в затворите по времето на комунизма. Един от автентичните противници на Възродителния процес. Съпротивлявал се открито срещу насилственото преименуване, за което е изпратен в „Белене”, най-големият лагер за политически противници на системата през 1985 година.
След промените Халил Расим е председател на фондация „Политически репресирани” в област Кърджали. Неговият разказ пресъздава драмата на жертвите на Възродителния процес. Той е един от хората, които всяка година през последните 24 години посещава „Белене” по време на годишното възпоменание на жертвите на комунизма в България. „Не знам как оцелях. Тук съм днес с вас, защото мой дълг, докато съм жив, е да не забравя моите съратници – българи и турци, с които заедно бяхме по лагери и затвори... Тук сме да почетем паметта на загиналите, които не можаха да оцелеят. Благодаря на всички вас, че присъствате днес тук, вие сте много за мен! Щастлив и горд съм с вас!”, казва Халил Расим при последното поклонение на остров Персин – на 1 юни 2014 година, когато се навършват 25 години от създаването на лагера.