Театрална зала, Ректорат
Културният център на Софийския университет и българският Кръг „Фуко“ организират втора среща от цикъла прочити на настоящето. Този път тя ще се опре директно на различни прочити на един и същи фукоянски текст.
На 28 април от 18.00 ч. в Театралната зала на Софийския университет ще тълкуваме и прокарваме паралели с актуалното – но и с личното – като тръгваме от последното публично говорене на Мишел Фуко преди смъртта му: то се случва пред неговите студенти в Колеж дьо Франс на 28 март 1984 г. във финалната лекция от курса му „Смелостта за истината (Управляването на себе си и на другите II)“.
В заглавието на събитието е изведена част от провокацията на Фуко, а разговора по нея ще започнат доц. Валентина Георгиева, проф. Стоян Ставру, проф. Стилиян Йотов и Антоанета Колева (Изд. къща КХ – Критика и Хуманизъм).
Всъщност изразът „последното публично говорене на Фуко“ е донякъде подвеждащ. Защото акцентът на предстоящата дискусия ще бъде поставен върху една дълга бележка, за чието прочитане не остава време при лекцията на Фуко и тя „заспива“ в архивите му. Цялата бележка се намира на стр. 471–475 в българското издание на книгата „Смелостта за истината“. Онези от вас, които искат да прочетат цялата последна лекция, част от която е бележката, могат да я поискат като pdf-файл на: kx@kx-publishing.org.
Ето легендарния финал на бележката: „Но онова, което бих искал да подчертая, за да приключа, е следното: няма установяване на истината без същностна позиция на другост; истината никога не е същото; истина може да има само във формата на Друг свят и на друг живот.“
Изображение: портрет на Мишел Фуко от Юлиана Текова