Магистърска програма, ръководена от катедрите:
Генетика
Биохимия
Физиология на растенията
Ръководител: доц. д-р Светослав Димов
Тел.: (02) 8167 342
е-mаil: svetoslav@biofac.uni-sofia.bg
Секретар: доц. д-р Деница Теофанова
е-mаil: teofanova@biofac.uni-sofia.bg
Тел.: 02 81 67 337
Срок на обучение: 3 семестъра (за бакалаври от професионални направления: Биотехнологии, Биологически науки, Педагогика на обучението по: биология и химия, география и биология и биология и английски език.)
Прием: зимен семестър
Форма на обучение: редовна (държавна поръчка и обучение срещу заплащане)
За формиране на състезателния бал се взема оценката по балообразуваща дисциплина: Генетика или Въведение в генното инже- нерство, или Молекулярна генетика, или Молекулярна биология, или Физиология на растенията.
Балът за кандидатстващите по държавна поръчка се формира като сума от: а) средноаритметичната оценка от дипломата за висше образование; б) оценката по балообразуващата дисциплина; в) оценката от изпит по Приложни аспекти на генетиката, биохимията и физиологията на растенията в генното инженерствo пред комисията по селекция на кандидат-магистри, умножена с коефициент 2.
Приемът за обучение срещу заплащане е по документи с минимален успех от дипломата за ОКС „бакалавър“ – Добър.
Балът за кандидатстващите в платената форма на обучение се формира като сума от: а) среден успех от семестриалните изпити; б) успех от държавните изпити; в) оценката по балообразуващата дисциплина.
В обучението на студентите участват преподаватели от Катедра „Генетика” и от Лаборатория „Синтетична Биология и Биоинформатика” с ръководител проф. д-р Роберт Пенчовски. Завършилите магистърската програма по генно и клетъчно инженерство придобиват задълбочена молекулярно-биологична подготовка с приложна насоченост в генните и клетъчни манипулации при прокариотни и еукариотни (животински и растителни) клетки, включително и имунобиотехнологиите, за което свидетелства досегашната им реализация както у нас, така и в чужбина.
Дипломираните кадри могат да се реализират професионално в производствени лаборатории, фирми, производители на биотехнологични препарати, научноизследователски звена с биотехнологична насоченост.
Теми за събеседване по Приложни аспекти на генетиката, биохимията и физиологията на растенията в генното инженерство
- Белтъци. Градивни единици. Строеж на полипептидните вериги. Пептидна връзка. Нива на структурна организация на белтъците;
- Структурни мотиви в белтъците. Доменна организация и значение. Белтъци със специфични функции – връзка между структура и функция (колагени, кератини, антитела, хемоглобин и др.);
- Каталитични свойства на белтъците. Ензими. Коензими. Ме- ханизъм на ензимното действие. Регулиране на ензимната активност. Алостерично повлияване. Ковалентни модификации;
- Метаболизъм на въглехидратите. Разграждане на поли- и олигозахариди. Гликолитичен обменен път. Цикъл на Кребс. Хетеротрофна биосинтеза на въглехидрати;
- Електрон-транспортни вериги. Механизми на енергетично спрягане. Формиране на електрохимичен градиент на протони в митохондриални и фотосинтетични мембрани. АТФ-синтетазен комплекс;
- Метаболизъм на липидите. Метаболизъм на триглицероли и фосфолипиди. Разграждане на мастните киселини – в-окисление. Био- синтез на мастни киселини. Метаболизъм на холестерола;
- ДНК. Структура. Организация на про- и еукариотния геном;
- Хроматин структурна организация. Хромозоми структура и организация. Гени, съвременна представа за гена при про- и еукариотните представители;
- Биосинтеза на ДНК (репликация) – обща характеристика. Белтъчен апарат на репликацията. Молекулен механизъм;
- Увреждане и поправка на ДНК. Възникване на увреждания. Мутации. Механизми за поправка на ДНК;
- Преструктуриране на генома. Подвижни генетични елементи. Транспозони;
- Видове рекомбинация – обща и мястоспецифична. Генетичен контрол на рекомбинацията. Генетични доказателства за линейното разположение на гените в хромозомите. Кросинговер. Супергени;
- Структура на РНК. Видове РНК-и. Биосинтеза на РНК (транскрипция). Механизъм на транскрипцията. Ензими, участващи в процеса. Следсинтетични промени;
- Регулация на транскрипцията при прокариоти и еукариоти;
- Фина генна структура. Алелизъм и критерии за алелизъм. Стъпаловиден псевдоалелизъм, тестове за алелизъм. Рекомбинационен анализ. Съвременна представа за гена. Цистрон, мутон, рекон, алел;
- Генетичен код – особености. Биосинтеза на белтъците (транслация). Етапи. Белтъчни фактори. Особености при про- и еукариоти. Рибозома. Функционално-важни участъци. Регулация на транслацията;
- Посттранслационни промени. Гликозилиране, ковалентни мо- дификации. Сортиране, пренос и насочване на белтъците;
- Трансформация – молекулни механизми. Трансдукция – видове;
- Рекомбинатни ДНК-и. Ензими, използвани за получаването им. Молекулно клониране. Вектори;
- Системи за клониране и маркиране. Геномни, хромозомни и к-ДНК-бибилиотеки. Методи за секвениране на ДНК. Примери за приложение. ГМО и съхраняване на биоразнообразието. Геномно клониране Геномни библиотеки. Приложение на генното клониране в съвременните биотехнологии;
- Мястоспецифична (насочена) мутагенеза;
- Приложение на генното клониране в съвременните биотехнологии;
- Хибридизация на ДНК – общи принципи на молекулната хи- бридизация. Southern, Northern и in situ хибридизации, приложение;
- Фотосинтеза – същност и значение. Пластиди – пластидни пигменти. Светлинна фаза на фотосинтезата. Енергетика на фотосинтетичния процес. Миграция и преразпределение на енергията на възбуждане в пигментния апарат. Фотосинтетични реакционни центрове. Първа и втора фотосистема. Комплекси от електронни преносители. Фотосинтетично фотофосфорилиране. Циклично и нециклично. Фотоокисление на водата;
- Методи за култивиране на микроорганизми. Периодичен метод, периодично култивиране с подхранване (feed-batch culture) и отливно- доливен метод (repeated feed-batch culture);
- Растителни клетъчни култури. Условия на култивиране. Получаване на биологично активни вещества от тях. Имобилизиране на растителни клетки;
- Животински клетъчни и тъканни култури. Култивиране – проблеми и перспективи.