Биографична справка:

• 1989 г. – завършва средно образование в гр. Видин
• 1990–1995 г. – завършва Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, със специализации „История на България” и „История на Византия и балканските народи”
• 1995 г. – магистър по история, дипломна работа: „Идеята за автономия в политическото Възраждане на българите от първата половина на ХІХ век” с научен ръководител доц. д-р Димитър Цанев
• 1996–2002 г. – работи като учител по история в държавно и в частно начално и средно училища, както и като хоноруван асистент по Българско възраждане в ИФ на СУ „Св. Климент Охридски”
• 1998–2001 г. – редовен докторант в Катедра „История на България”, дисертационна тема: „Покровителство, автономия, суверенитет – политическата култура на възрожденския елит от първата половина на ХІХ в.” с научен консултант проф. д-р Пламен Митев
• 2001–2003 г. – главен експерт в Комисия за разкриване на документи и установяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб
• 2004 г. – асистент по история на Българското възраждане, Катедра „История на България”
• 2017 г. – доктор по история
• 2017 г. – главен асистент

Четения:

Лекции в бакалавърска степен:

• История на Българското възраждане за специалност „История и геополитика на Балканите”

• История на Българското възраждане за специалност „История и философия”

Семинарни занятия в бакалавърска степен:

• История на Българското възраждане за специалности „История” , „Минало и съвремие на Югоизточна Европа” , „Етнология” , „История и философия” , "Архивистика и документалистика"
• Свободноизбираем спецкурс за специалност История (с доц. д-р Мария Баръмова), за редовно и задочно обучение: „Интерпретации и употреби на историята на Балканите, ХVІ – ХІХ век
• Свободноизбираем спецкурс за специалност История – редовна и задочна форма на обучение: „Книжнина и театър през Възраждането”

Специализация "Българско възраждане"

• Задължително ателие: „Личности в микро- и макро- рамка. Български казуси от ХVІІІ и ХІХ в.”
• Свободноизбираем спецкурс (с проф. д-р Пламен Митев): "Руската империя и българите през Възраждането"

Лекционни курсове в магистърска степен:

• Магистърска програма „Възраждане и памет”:

1. Задължителен спецкурс: „Политики на границата през ХІХ век”
2. Свободноизбираем спецкурс: „В работилницата на Клио. Как се „кове” възрожденска историопис”
3. Свободноизбираем спецкурс (с проф. д-р Пламен Митев): "Българо-сръбски политически и културни отношения през ХІХ век"
4. Задължителен спецкурс (с проф. д-р Пламен Митев, проф. д-р Надя Манолова-Николова, доц. д-р Радослав Спасов): „В сянката на Клио: непознати чужди документи за българите от ХVІІІ – ХІХ век”

• Магистърска програма "Дипломация и разузнаване"

1. Задължителен спецкурс: "Дипломация преди държавност: българи дипломати от ХІХ век"
2. Свободноизбираем спецкурс: "Дипломацията на автономна Сърбия в контекста на отношенията с българите”

Научни интереси

• политическа и социална история на българите и Балканите през ХІХ век.
• руско-български и сръбско-български отношения през Българското възраждане
• формирането на междудържавни и междуетнически граници в периоди на национално изграждане
• митотворчество и национални герои; роля на хуманитаристиката за мултиплицирането им

Проекти:

Участие в научно-изследователски задачи към Националната програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“ в изпълнение на Националната стратегия за развитие на научните изследвания в Р България 2017-2030. РЕШЕНИЕ № 577 от 17 август 2018 година на Министерския съвет за одобряване на национални научни програми (ННП).

• март – ноември 2019 г. – "Historia (Balcanica) magistra vitae (Bulgariae) est": Разработка на нова модерна концепция за развитието на българската балканистика до средата на ХXI в., ч. 1 – член на екипа
• 15 април – 30 ноември 2020 г.: "Historia (Balcanica) magistra vitae (Bulgariae) est": Разработка на нова модерна концепция за развитието на българската балканистика до средата на ХXI в., ч. 2, член на екипа
• март – ноември 2021 г. – "Historia (Balcanica) magistra vitae (Bulgariae) est": Разработка на нова модерна концепция за развитието на българската балканистика до средата на ХXI в., ч. 3 – член на екипа
• март – ноември 2019 г. – „Скритият“ архив: Необработеният архив на Евлоги и Христо Георгиеви като неизползван ресурс за реконструкция на стопанското и политическото минало – член на екипа, № на договора:

Участие в проекти по оперативни програми

Изграждане и развитие на ЦВП „Наследство БГ“ по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, приоритетна ос 1 „Научни изследвания и технологично развитие“, Процедура BG05M2OP001-1.001 „Изграждане и развитие на центрове за върхови постижения“, Компонент 4 „Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии“ – изследовател R2. Период: 2018 – 2023 г. / Номер на договора:BG05M2OP001-1.001-0001

• 2019 г. – Визуализация на историческото наследство на Северозападна България, ХV – ХІХ век (фаза „Видин”)”, ч. 1,
• 2020-2021 г. – Визуализация на историческото наследство на Северозападна България, ХV – ХІХ век (фаза „Видин”)”, ч. 2

Участие в проекти към Фонд „Научни изследвания" към МОН

Университетски хуманитарен комплекс "Алма Матер" - Програма „Регионални изследвания“. Период: 2010 – 2017 г. / Номер на договора:ДУНК01-1/22.12.2009 г.

• 2017 г. – „Българите в Османската империя, ХІХ век: понятия, структури, личности”
• 2015 г. – Изследвания и материали за Видин и региона
• 2013 – 2015 г. – Империи, граници, политики (ХІХ в.)

Проекти към Фонд "Научни изследвания" към СУ "Св. Климент Охридски"

• 2008 – 2008 – Теренно проучване Видин и Видинският район, ХІХ – ХХ в., 2 ч., член на екипа
• 2007 – 2007 - Теренно проучване Видин и Видинският район, ХІХ – ХХ в., член на екипа
• 2005 – 2005 – Дарителство и взаимопомощ в българското общество (ХVІ – ХІХ в.)., член на екипа

Съставителство:

• 2021: Изследвания и материали за Видин и региона. Т. 3. Състав. и научна ред. П. Митев и В. Рачева. 2 изд. София: УИ „Св. Климент Охридски”. (Предговор, състав. и научна ред. в съавт. с П. Митев), 640 с.
• 2021: Изследвания и материали за Видин и региона. Т. 2. Състав. и научна ред. П. Митев и В. Рачева. 2 изд. София: УИ „Св. Климент Охридски”. (Предговор, състав. и научна ред. в съавт. с П. Митев), 640 с.
• 2018: Изследвания и материали за Видин и региона. Т. 3. Състав. и научна ред. П. Митев и В. Рачева. София: УИ „Св. Климент Охридски”. (Предговор, състав. и научна ред. в съавт. с П. Митев), 640 с.
• 2018: Изследвания и материали за Видин и региона. Т. 2. Състав. и научна ред. П. Митев и В. Рачева. София: УИ „Св. Климент Охридски”. (Предговор, състав. и научна ред. в съавт. с П. Митев), 604 с.
• 2017: Българите в Османската империя, ХІХ век: понятия, структури, личности. Състав. и научна ред. В. Рачева. София: УИ „Св. Климент Охридски”. (Предговор, състав. и научна ред.), 504 с.
• 2016: Империи, граници, политики (ХІХ – началото на ХХ век). Сб. с материали от международна научна конференция, Софийски университет „Св. Климент Охридски”, 27 и 28 февруари 2015 г. Състав. и научна ред. П. Митев, В. Рачева. София: „Св. Климент Охридски”, 344 с.
• 2013: Софроний Врачански – книжовник и политик от Новото време. Сб. с материали от Международна научна конференция, София, 24 ноември 2011 г. Състав. и научна ред. П. Митев и В. Рачева. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 7–12. (Предговор и състав. в съавт. с П. Митев), 264 с.
• 2013: Power and Influence in South-Eastern Europe. 16th – 19th century. Eds. Maria Baramova, Plamen Mitev, Ivan Parvev, Vania Racheva. Berlin: Lit Verlag Dr. W. Hopf, 2010, 1–4 (в съавт. с П. Митев, Ив. Първев, М. Баръмова), 451 р.
• 2010: Еmpires and Peninsulas. Southeastern Europe between Karlowitz and the Pease of Adrianople, 1699–1829. Eds. Plamen Mitev, Ivan Parvev, Maria Baramova, Vania Racheva. Berlin: Lit Verlag Dr. W. Hopf, 2010, 1–2 (в съавт. с П. Митев, Ив. Първев, М. Баръмова), 280 р.
• 2008: Балканските измерения на фамилията Мустакови. Сборник с материали от международна научна конференция Габрово, 18–19 септември 2007. Състав. П. Митев и В. Рачева. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 7–14 (Предговор и състав. в съавт. с П. Митев), 419 с.

Студии и статии:

• 2019: Българо-сръбската граница според записка на Марин Дринов от 20 декември 1877 г. – Изв. на Исторически музей Брезник, 2019, т. ІІ, 117 – 127
• 2019: Сербское княжество на страницах болгарского „Цариградского вестника” (1848 – 1862 гг.) в первые четыре года его издания. – Српске студиjе, књ. 10, Београд, 42 - 59
• 2019: Сръбското княжество на страниците на българския „Цариградски вестник” (1848 – 1862) през първите четири години от издаването му. – В: Централна Европа и Балканите, ХІХ–ХХ в. Юбилеен сб. в чест на проф. Милчо Лалков. Състав. И. Първев, М. Баръмова и Н. Кайчев. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 71-84
• 2017: Българите в Османската империя, реформите и руската имперска политика. Или как в средата на 40-те години на ХІХ век един монах става политик. – В: Българите в Османската империя, ХІХ в.: понятия, структури, личности. Състав. и научна ред. В. Рачева. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 133 - 177
• 2017: В работилницата на Клио: теория и практика на историята през първата половина на ХІХ век. Казусът Юрий Венелин. – Год. на Софийския университет – ИФ, София, т. 102, 145-175
• 2016: Политики на границата: 1877–1878. Един документ на Марин Дринов. – В: Империи, граници, политики (ХІХ – началото на ХХ век). Сб. от Международна научна конференция, София, 27–28 февруари 2015 г. Състав. и научна ред. П. Митев и В. Рачева. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 157–192
• 2014: Забравеният Васил Атанасов Бояджиев (1876–1943) и музейното дело във Видин. – В: Модернизационни тенденции в стопанския и културен живот във Видинско и Тимошко (ХІХ–ХХ век). Сб. с материали от Международна научна конференция, Видин, 24–25 октомври 2013 г. Състав. Св. Кръстева. София: Изд. „Веда Словена”, 103–116
• 2013: Политикът Софроний Врачански и руската преселническа политика по време на руско-турската война (1806–1812). – В: Софроний Врачански – книжовник и политик от Новото време. - В: Сб. с материали от Международна научна конференция, София, 24 ноември 2011 г. Състав. и научна ред. П. Митев и В. Рачева. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 136–147
• 2013: Сърбия в края на 20-те и началото на 30-те години на ХІХ век: от османски пашалък към автономно наследствено княжество. (Сборник с документи „Поречки магистрат”). – Српске студиjе, Београд, књ. 4, 353–363
• 2012: Руската преселническа политика, българите и Одринският мир от 2 септември 1829 г. – Год. на Софийския университет – ИФ, София, т. 100, 175–244
• 2012: Russian Migration Policy, Bulgarians and the Peace Treaty of Adrianople of September 2, 1829 – Annuaire de l'Universite de Sofia "St. Kliment Ohridski" – Faculte d'Histore, Sofia, Tome 100, 175–244
• 2012: Левски и Русия. – В: „Да бъдем равни с другите европейски народи…” Четвърта национална правно-историческа сесия, София, 22 октомври 2010 г. Състав. Е. Бояджиева и М. Янева. София: Съюз на юристите в България, 115–123
• 2011: Левски и Русия. – История, София, бр. 6, 15–20
• 2011: „… Кой бива някога голямий в малое?” За началото на българо-руските контакти в епохата на император Александър І (1801–1825). – Във: VIA EVRASIA Евразийски център, раздел „България и Русия–Евразия”
• 2010: Добруджа във вихъра на руско-турската война от 1828–1829 г. – Във: Времето на Левски. Сб. статии. Научен ред. П. Митев. София: Изд. Културно-просветно дружество „Родно Лудогорие”, 9–50
• 2009: Неприметным образом. Начало болгарско-российских политических контактов при Александра І. – Российский исторический журнал „Родина”, Москва, бр. 6, 37–40
• 2008: За един агент на княз Милош Обренович. Или щрих от политическата кариера на Димитър Мустаков. – В: Балканските измерения на фамилията Мустакови. Сб. с материали от международна научна конференция Габрово, 18–19 септември 2007. Състав. П. Митев и В. Рачева. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 200–238
• 2008: Хайдут Велко Петров(ич) на синора на българо-сръбските политически отношения в зората на балканския национализъм. – Минало, София, бр. 4, 32–43
• 2007: За мемоарното наследство на д-р Иван Селимински. – В: Историята и книгите като приятелство. Сб. в памет на Митко Лачев. Състав. Н. Данова и др. София: ИК „Гутенберг”, 424–437
• 2006: Хайдут Велко Петров(ич) на синора на българо-сръбските политически отношения в зората на балканския национализъм. – http://www.bulgc18.com/roads/bg/V-Racheva.htm
• 2006: Руската политика и българската идея за политическа автономия в някои от изявите на българската емиграция от първата половина на ХІХ в. – Исторически преглед, София, кн. 1–2, 44–66
• 2006: Велчовата завера (1835) в огледалото на българската историопис. – В: Предизвикателствата на промяната. Българската историческа наука след 1989 г. Състав. И. Баева и П. Митев. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 149–159
• 2005: Историкът-свидетел Георги Георгиев Димитров. – Българско възраждане. Идеи. Личности. Събития. Годишник на Общобългарски комитет и фондация „Васил Левски”. Т. 7, София, 182–204
• 2003: Към въпроса за политическата култура на възрожденския българин от втората четвърт на ХІХ в. – История, София, бр. 3–4, 50–60
• 2003: За благотворителната дейност на българската емиграция от Букурещ през първата половина на ХІХ в. – В: Дарителство и взаимопомощ в българското общество (ХVІ – началото на ХХ в.). Научен ред. П. Митев. София: Кооперация „ИФ–94”, 153–192
• 1999: Руският политически фактор и българската идея за автономия (1806–1829). – Минало, София, бр. 1, 36–47
• 1995: Въпросителни около политическата дейност на Софроний Врачански. – История, София, бр. 1, 31–40
• Други:
• 2011: [Веселин Трайков. In memoriam]. (В съавт. с П. Митев). – Балканистичен форум, Благоевград, бр. 2 Говорейки Възраждането, 289–290
• 2007, 2008: Въпроси и задачи за матура по История и цивилизация. Учебно помагало. (В съавт. с М. Каймакамова, Л. Огнянов, М. Груев). София: ИК Стандарт
• 2007: 170 години от рождението на Васил Левски. – В: http://aba.government.bg/levski/index.htm
• Преводи:
• 2017 (превод от руски език): Анна А. Леонтиева. Османският тил във войната от 1735 – 1738 г. (По данни от сиджил на един провинциален град). – В: Българите в Османската империя, ХІХ в.: понятия, структури, личности. Състав. и научна ред. В. Рачева. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 57 - 66
• 2017 (превод от руски език): Ирина Макарова. Към историята на Будапещенската конвенция от 1877 г.: нови архивни материали. – ГСУ, ИФ, 2017, т. 102, 176 – 198
• 2013 (превод от руски език): Александра Базулина. Видинските сборници на Софроний Врачански. – В: Софроний Врачански – книжовник и политик от Новото време. Сб. с материали от Международна научна конференция, София, 24 ноември 2011 г. Състав. и научна ред. П. Митев и В. Рачева. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 191–198
• 2013 (превод от руски език): Ирина Макарова. Отражения: руски сюжети в българската книжнина от ХVІІІ век. – История, София, т. 21, кн. 5, 384–391

Доклади на конференции:

• 23 – 24 октомври 2019, Брезник: Феликс Каниц и Марин Дринов за българо-сръбската етно-политическа граница, свидетелства от 70-те години на ХІХ век. Научна конференция „Общество, култура, образование”, организирана от ИМ - Брезник
• 16 – 17 октомври 2019, София: Константин Петкович и неговото теренно изследване „Преглед на Атонските старини”, публикувано през 1865 г. Национален научен семинар „Архиви и история: взаимодействия, перспективи”, организиран от ИФ на СУ
• 4 октомври 2019, София: Хаджи Йордан хаджи Генович и неговата икономическа и благотворителна дейност в началото на ХІХ в. Международна научна конференция „Дарителство и предприемачество на Балканите през ХІХ век. По примера на братята Евлоги и Христо Георгиеви”, организирана от ИФ на СУ
• 7 – 9 юни 2019, Кюстендил: Градове в преход: Видин и Свищов през 1877 – 1879 г. (по свидетелства на Феликс Каниц). 25-ти Кюстендилски четения, организирани от ИФ на СУ и от РИМ - Кюстендил
• 27 май 2019, София: Константин Петкович (1824/1827 - 1897/1898). Българинът - успешен руски дипломат. Лекция пред докторантски семинар „Българско възраждане”
• 24 – 25 октомври 2018, Видин: Видин по сведенията на Феликс Каниц. ІV Международна конференция „Модернизационни тенденции в стопанския и културен живот във Видинско и Тимошко (ХVІІІ – ХХ век)”, оргадизирана от ДА – Видин
• 19 – 20 октомври 2018, Панагюрище: Българо-сръбската граница според записка на Марин Дринов от 20 декември 1877 г. Международна юбилейна конференция „Проф. Марин Стоянов Дринов – учен, общественик, държавник”, организирана от ИМ - Панагюрище
• 16 – 17 октомври 2018, Зайчар, Република Сърбия: Сръбски и български медицински казуси в записките на Иван П. Липранди „Народное врачевание в Европейской Турции” (1877 г.). Х Международна конференция „Историја медицине, фармације, ветерине и народна здравствена култура”, организирана от Архива на гр. Зайчар
• 2 – 4 март 2018, София: Една „гранична” общност в преход: Видин, 1876 – 1879 г. Международна научна конференция „Балканите и Европа в Източната криза, 1875 – 1881 г.”, организирана от ИФ на СУ
• 20–21 октомври 2016, Видин: Видин по време на руско-турската война от 1806 – 1812. Трета международна научна конференция „Модернизационни тенденции в стопанския и ксултурния живот във Видинско и Тимошко (ХVІІІ – ХХ век)”, организирана от ДА – Видин
• 18, 19 и 20 ноември 2016, Велинград: Как един монах става професионален политик. (Сюжет от средата на 40-те години на ХІХ век). Кръгла маса „Българите в Османската империя, 19 век: понятия, структури, личности”, организирана от ИФ на СУ
• 27–28 февруари 2015, София: „Политики” на границата: сръбският случай от началото на 30-те години на ХІХ в. Международна научна конференция „Империи, граници, политики (ХІХ – началото на ХХ век)”, организирана от ИФ на СУ
• 23–24 октомври 2014, Видин: Видин на страниците на „Цариградски вестник” (1848–1862). Втора българо-сръбска конференция „Модернизационни тенденции в стопанския и културния живот на Видинско и Тимошко (ХVІІІ–ХХ век), организирана от ДА – Видин
• 10–11 октомври 2014, София: Сръбското княжество на страниците на българския „Цариградски вестник” (1848–1862) през първите четири години от издаването му. Научна конференция „Централна Европа и Балканите, ХІХ–ХХ в.” в памет на проф. Милчо Лалков, организирана от ИФ на СУ
• 3 декември 2013, Москва: Княжество Сербия на страницах болгарской газеты „Цариградски вестник” (1848–1862). Научная конференция Третьи Никитинские чтения. „Славяне и Россия. Славянские и балканские народы в периодической печати”, организирана от Института по славянознание на РАН
• 27 ноември 2013, София: 1877–1878: политики на границата. Един документ на Марин Дринов. Международна конференция по повод 135-та год. от руско-турската Освободителна война (1877–1878): „135 години по-късно: България – Русия – Евразия”, организирана от ИФ на СУ и Форум „България – Русия”
• 24–25 октомври 2013, Видин: Забравеният Васил Атанасов Бояджиев (1876–1943) и музейното дело във Видин. Българо-сръбска конференция „Модернизационни тенденции в стопанския и културен живот във Видинско и Тимошко (ХІХ–ХХ век)”, организирана от ДА – Видин
• 24–26 Юни 2013, Китен: Сърбия до средата на 30-те години на ХІХ в.: от османски пашалък към автономно наследствено княжество. Втора българо-сръбска университетска историческа конференция „Преходите в историята на Балканите”, организирана от ИФ на СУ
• 23–26 май 2013 г., София: Политическата култура на българския елит от 40-те години на ХІХ в. Трети международен конгрес по българистика, организиран от ИФ на СУ
• 2 ноември 2011, София: „За всеобщата история и за руската в частност” по Юрий Венелин. Или за теорията на хуманитаристиката от първата половина на ХІХ в. Научна конференция „Движение на идеите и изследванията върху Българското възраждане и историята на куртурата” в памет на 80-год. на проф. Николай Генчев, организирана от Исторически и Философски факултети на СУ
• 22-23 октомври 2010, София: Балканите в творчеството на руския историк Сергей Глинка. Годишна конференция „Европеизъм и регионализъм през „дългия ХVІІІ в.”, организирана от Българско общество за проучване на ХVІІІ в.
• 22 октомври 2010, София: Левски и Русия. Научна сесия „Да бъдем равни с другите европейски народи”, организирана от Софийски комитет „Васил Левски” и Съюза на юристите
• 8–10 октомври 2010, София: За „изгубената” история на една книга и за успешното политическо инженерство през ХІХ век. Международна научна конференция „Власт и влияние в Югоизточна Европа през ХVІ–ХІХ в.”, организирана от ИФ на СУ
• 26-27 ноември 2009, Белград: Възможна ли е сръбска дипломация с българско участие? (Историографско-документална скица за втората четвърт на ХІХ век). Международна научна историографска конференция, организирана от Философския факултет на Белградския университет
• 9–10 октомври 2009, София: Уроци от голямото българско преселение (1829–1833). Международна научна конференция „Империи и полуострови. Югоизточна Европа от Сремски Карловци до Одринския мир, 1699–1829 (общества, войни и преходи)”, организирана от ИФ на СУ
• 28–29 септември 2009, София: Посланик Титов и българите през 40-те години на ХІХ век. –Международна научна конференция „Русия, Европа и света”, организирана от ИФ на СУ
• 18–19 септември 2007, Габрово: Щрихи от биографията на Димитър Мустаков. Международна научна конференция, Габрово, организирана от ИФ на СУ, Институт по Балканистика, БАН и РИМ – Габрово
• 14–15 декември 2006, София: Защо Неофит Бозвели не стана любим герой или как политическата присъда става историческа (по материали от ХІХ век). Национална научна конференция „Историческата наука и раждането на героите”, организирана от БИД
• 10–11 октомври 2006, Пловдив: За арестуването и съдебния процес срещу Георги Раковски и баща му през 1845 година в Цариград. Научен форум: „Млади” и „стари” в Българското Възраждане”, организиран от РИМ – Пловдив и ИИ, БАН
• 2–4 юни 2006, Кюстендил: Марин Дринов за някои народностни групи на Балканите. Научна конференция с международно участие „Етноси и съжителство в европейската история”, организирана от РИМ – Кюстендил и ИФ на СУ
• 11–13 май 2006, Смолян: Къде започва границата? Или за българо-сръбските политически отношения в първата половина на ХІХ век. Международен семинар „Университетски четения и изследвания по българска история”, организиран от ИФ на СУ „Св. Климент Охридски”
• 10–11 април 2006, София: Хайдут Велко Петров(ич) на синора на българо-сръбските политически отношения в зората на балканския национализъм. Интердисциплинарна научна конференция „Пътища и граници: утъпкани и нови”, организирана от Българско общество за проучване на ХVІІІ в. и Факултет по славянски филологии на СУ
• 14 декември 2005, София: 1845 година и българския църковно-политически въпрос. Кръгла маса „Делото на архиереите, създали и укрепили Българската Екзархия – Иларион Макариополски, екзарх Йосиф, Симеон Варненски и Великопреславски, Методий Старозагорски” за 135 годишнината на Българската Екзархия, организирана от ДАБЧ, Богословски и Исторически факултети на СУ и Дирекция „Вероизповедания” в МС
• 20 октомври 2005, Сливен: Свидетелят-мемоарист Иван Селимински. Научни четения „За народното раздвижване и устременост...” за 205 години от рождението на д-р Иван Селимински, организирани от РИМ – Сливен
• • 10 ноември 2004, София: Велчовата завера (1835) в огледалото на българската историопис. Научна конференция „Предизвикателствата на промяната. Българската историческа наука след 1989 г.”, организирана от ИФ на СУ
• 10–11 февруари 2003, София: Руската външна политика и българската идея за политическа автономия – първата половина на ХІХ век. Международна конференция „Русия в българската история”, организирана от ИФ на СУ
• 4 май 2001, Кюстендил: Забързаното време – друг поглед върху възрожденската история от първата половина на ХІХ век. Национална конференция на тема „Време и история”, организирана от РИМ – Кюстендил и ИФ на СУ
• Ноември 2000, Гьолечица: За пътуванията на някои сръбски князе и турски султани из българските земи през първата половина на ХІХ в. Университетски семинар, организиран от ИФ на СУ
• 26–28 ноември 1999, Гьолечица: Проекти за автономен статут на българските земи. Към въпроса за политическата култура на възрожденските българи от 30–40-те години на ХІХ век. Университетски семинар „Държавността в историята”, организиран от ИФ на СУ