Новата високотехнологична сграда на GATE е разположена в кампуса на Софийския „Св. Климент Охридски“ на бул. „Джеймс Баучер“ в съседство с Факултетите по химия и фармация, математика и информатика и физика. Още от пръв поглед архитектурата й подсказва важната роля на института на водещ изследователски център в технологиите на бъдещето, чиято мисия е да направи живота на хората по-добър чрез съвременните достижения на науката.

На откриването присъстваха ректорът на Софийския университет проф. д-р Георги Вълчев, министър-председателят на Република България акад. Николай Денков, г-жа Мария Габриел, зам. министър-председател на Република България, проф. дфн Анастас Герджиков, председател на Управителния съвет на GATE, проф. Георги Вайсилов, изпълнителен директор на изпълнителна агенция „Програма за образование“, представители на Европейската комисия, представители на Технологичния университет „Чалмърс“, на Софийския университет и гости.

Директорът на Института GATE към Софийския университет проф. Силвия Илиева приветства всички с „Добре дошли“ и не скри радостта си да ги посрещне в новия дом на GATE – високотехнологична сграда и енергийно ефективна. Тя изрази надеждата си домът на GATE да бъде дом и на други изследователи и изобретатели, които имат интерес към иновациите и се интересуват от интелигентното развитие на Европа и на света.

Проф. Илиева припомни, че през 2019 г. представители на Софийския университет и стратегическите партньори Технологичният университет „Чалмърс“ и „Чалмърс  Индустритекник“, Швеция, създадоха Института GATE, който е първият Център за върхови постижения в областта на големите данни и изкуствен интелект. До този момент в института работят 49 изследователи и експерти, половината от тях са жени. Проф. Илиева изтъкна, че екипът е интердисциплинарен, с водещи изследователи, които създават следващото поколение млади изследователи. През тези години над 50 стажанти са преминали през института.

Проф. Илиева говори и за целите на института, една от тях - да бъдат проводник на промяната в националната система за изследвания и иновации: „Така, бидейки първият изследователски институт в Софийския университет, който пример беше последван и от други институти след това, и първият Център за големи данни и изкуствен интелект в България и в Източна Европа, да създадат нова изследователска среда с нови поколения изследователи, нова изследователска култура, която да постави България на картата на иноваторите в Европа“. Тя подчерта още, че цел на изследователската дейност е да адресират проблеми с обществено значение.

Проф. Илиева обърна внимание на широката мрежа партньорства с над 500 изследователски организации, активно сътрудничество с над 250 и засегна част от темите, по които работят, както и инициативите, в които участва институтът. Тя обърна внимание и на новата магистърска програма в Софийския университет, която се провежда съвместно с Факултета по математика и информатика и с техните партньори от „Чалмърс“.

Проф. Илиева припомни още, че първата копка на сградата бе преди две години и девет месеца и благодари на подкрепата на всички, спомогнали за реализацията й.

Ректорът на Софийския университет проф. д-р Георги Вълчев заяви, че днешното събитие е знаменателно, защото си личи политическата воля, която иска да ситуира България в челото на съвременните процеси, които текат в 21 век, личи си енергията и желанието на цялата ни колегия и на тази огромна мрежа, която е създадена, за да се впишем органично в световните тенденции на изследванията в тази област. „И най-важното, което тепърва предстои – да покажем как науката, как технологиите могат да работят в полза на обществото и да бъдат и в полза на нашите студенти“, каза проф. Вълчев и изтъкна, че не случайно тук ще се появят още сгради, след тази първа, която се открива днес, и Кампус „Лозенец“ ще придобие един напълно европейски вид, което е голямо завоевание за България. Накрая ректорът пожела успешна работа оттук нататък и много нови успехи.

В своето приветствие г-жа Мария Габриел благодари за поканата да бъде отново сред тях и поздрави всички за чудесната работа. Тя отбеляза, че за нея е било важно да отбележи не само броя на жените-изследователи, но и този на младите изследователи. „Защото, ако днес сме се събрали на това хубаво събитие, това е защото даваме перспектива на тях. Да творят в България, да надскачат границите на своите възможности тук и утвърждават България като лидер в иновациите, в научните изследвания“, отбеляза Мария Габриел. Тя благодари за това, че GATE е пример за устойчиво сътрудничество в трансфера на технологични знания и опит. Тя подчерта, че постиженията тук са в четири ключови области от обществения ни живот – градове на бъдещето, интелигентно правителство, умна индустрия, дигитално здравеопазване. „Всички тези предизвикателства с обществена значимост отново позиционират България на върха и на така наречената четвърта вълна на иновациите или Deep Tech”, каза още Мария Габриел и обърна внимание на сътрудничеството и създаването на върхови постижения, на партньорствата между водещи български университети и държавни институции. „От името на Министерството на външните работи искам да благодаря на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за това, че още от 2007 г. работим заедно в подкрепа на образователния и кариерния път на младите“, каза Мария Габриел и посочи още един пример за доброто партньорство – участието на GATE в над 20 национални и европейски проекти – борба с дезинформацията, сигурно споделяне на данни, развитие на интелигентно правителство, здравеопазване. „Всичко това показва значимата роля на института в справянето с основни глобални проблеми. Защото вие превръщате сериозните научни изследвания в практически решения от обществена полза“, отбеляза Мария Габриел и изрази радостта си, че все повече и повече България допринася за това на европейския дневен ред високо да продължава да стои темата, по която и тя самата е работила като бивш комисар, отговарящ за иновациите, научните изследвания, образованието – свързаността на секторите образование, наука и иновации.

Накрая тя благодари на Европейската комисия за нейната подкрепа за това България да продължава да дава добри примери и да се утвърждава в ролята на лидер в такива ключови области като големите данни и изкуствения интелект. Мария Габриел се обърна и към младите хора и ги призова да бъдат отворени към света на иновациите, защото имат възможности за развитие и обучение на национално и на европейско ниво.

Кметът на Район „Лозенец“ Константин Павлов заяви, че европейското, българското финансиране, технологиите, ресурсите – всичко това има значение само тогава, когато има екип, който да го управлява и който има визията да го води в правилната посока. Той разкри искреното си възхищение от развитието на проекта и от свършената до момента работа. „Присъстваме на създаването на едно истински европейско място в България, едно място, което ще бъде притегателен център за хора, за технологии, една причина, която ще кара младите хора да остават в България“, каза Константин Павлов и изтъкна, че постижението е изключително важно за Софийския университет, за България, за София и голяма придобивка за район „Лозенец“.

Проф. дфн Анастас Герджиков, председател на Управителния съвет на GATE, заяви, че е удовлетворен и горд: „Горд съм с това, че Софийският университет участва във всички центрове за върхови постижения в страната, горд съм с това, че с изключение на един от центровете, във всички други сме водещата организация, с това, че участваме като водеща организация в три центъра и института, свързани с информатика, в два от които става дума за големи данни и изкуствен интелект – най-перспективните области“.

Проф. Герджиков подчерта още, че повод за гордост е и това, че с този кампус – между Факултета по математика и информатика, Физическия факултет и Факултета по химия и фармация израстват три сгради – а това означава, че това ще се превърне в един сериозен изследователски технологичен център. „Вярвам, че тук ще се родят много нови идеи, много нови продукти“, изтъкна проф. Герджиков. Той не скри гордостта си и от това, че Софийският университет за две години е успял да увеличи научните си резултати с 50 процентa. „Всичко това нямаше да е възможно без много хора, на които няма как да благодаря, защото те са твърде много“, подчерта още той и изказа благодарността си и към изследователите и администрацията на GATE, на чуждестранните партньори, които дават идеи и са наш коректив през цялото време. Той не пропусна специално да благодари и на проф. Илиева за свършената работа, въпреки многото предизвикателства.

Министър-председателят на Република България акад. Николай Денков заяви, че най-добрата фундаментална наука дава възможности за едни от най-полезните приложения. Това е общата тенденция в световната наука, от която всички трябва да се възползваме и да продължим да развиваме науката и иновациите в България. „Това, което виждаме днес, беше една мечта, която не знаехме дали ще се реализира, но знаехме, че трябва да опитаме“, заяви акад. Денков и припомни, че през 2021 г. е участвал в „първата копка“ на проекта, воден от убеждението, че в България има водещи световни центрове на наука, които трябва да бъдат подкрепяни, за да се конкурират успешно с най-добрите в света и да станат видими както в страната, така и в чужбина.

Министър-председателят изтъкна сериозния напредък в сферата на науката и иновациите в България. Като добри примери в тази посока посочи работата на Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT) към Софийския университет, както и астрономическия център „Рожен“, който е част от световна мрежа, правеща открития в областта на астрофизиката и астрономията.

Премиерът изтъкна още модерния център по растителна системна биология и биотехнология „ПлантаСИСТ“ в Пловдив, както и новия суперкомпютър в БАН. „Тези примери показват какъв огромен прогрес е постигнат през последните години“, посочи министър-председателят. По думите му те са показателни и за успешния модел на сътрудничество на страната ни с някои от най-добрите научни институти в света по различните направления. „Това е прекрасна среда за конкуренция и за сътрудничество в областта на информационните технологии”, каза още премиерът акад. Николай Денков.

Накрая той завърши с една мисъл от откриването преди три години, че ще бъде най-щастлив, когато тези три сгради се окаже, че не са разделени с огради една от друга, а са един общ кампус и хората в него ще се събират заедно и работят заедно, за да бъдат най-добрите в света. Акад. Денков пожела успех и благодари на всички за това, което правят.

Церемонията продължи с разрязване на лента пред сградата на Института.

На 6 декември ще продължи организираният съвместно от Института GATE и Технологичния университет „Чалмърс“ и „Чалмърс  Индустритекник“, Швеция,  форум под надслов „Up to Gate: Technology, Big Data & Beyond. Open Up for Innovation“. На него изследователите от GATE ще разкрият възможностите за приложни изследвания в областта на големите данни и изкуствения интелект в новия си дом. Те ще представят и дейността на екипите в направленията, в които работят – „Дигитално здравеопазване“, „Градове на бъдещето“, „Интелигентно правителство“, както и как чрез високите технологии и изкуствения интелект може да се противодейства на дезинформацията, какъв е потенциалът на пространствата от данни (Data Spaces), GATE като тестов център за нови технологии с двойно предназначение в рамките на гражданско-военния орган на НАТО за стимулиране на иновациите в отбраната (DIANA).

От 8 до 10 декември в рамките на форума “Up to GATE. Technology, Big Data & Beyond. Open Up for Innovation” институт GATE ще бъде домакин на GATE-AEC Хакатон София заедно с организаторите на най-големия хакатон в тази сфера – AEC Hackathon (Architecture, Engineering and Construction Hackathon). Първото по рода си събитие в Централна и Източна Европа, подкрепено от тази общност ще насърчи връзката между информационните технологии, световни експерти и представители на компании, работещи в сферите на архитектурата, строителството, мобилността и градското планиране, като крайният очакван резултат е решаване на конкретни казуси, свързани с развитието на градската среда.

За институт GATE:

Мисията на Институт “Големи данни в полза на интелигентно общество“ (GATE) към СУ „Св. Климент Охидски“ , създаден през 2019 г., е да провежда приложни изследвания, да развива иновации и да предлага образование в областта на данните и изкуствения интелект. Институтът има натрупан богат опит на базата на редица успешни проекти, целящи разрешаването на ключови обществени проблеми като болестта на Алцхаймер и дезинформацията.

GATE е българският хъб на IDSA (International Data Spaces Association), насочващ и обединяващ националните усилия в посока използване и споделяне на данни както в бизнеса, така и в обществено значими области. Целта на хъба е да бъде движеща сила в ангажирането на бизнеса и публичните и градските администрации, както и инкубатор и акселератор, който да ускори създаването на иновациите, базирани на обмена на данни и тяхното използване на национално и регионално ниво.

От 2022 г. GATE е тестов център в сферата на големите данни и изкуствения интелект. Като част от мрежата на DIANA (мрежа от административни, тестови и аналитични центрове за подпомагане намирането на решения на критични за трансатлантическата сигурност технологични предизвикателства, като направи сътрудничеството между индустрията, стартъп компаниите и научните среди още по-тясно), той приема иноватори от целия Алианс, които да тестват своите разработки с цел оценка, валидиране и верификация.

Проект „Големи данни за интелигентно общество“ (GATE) се финансира по програма Хоризонт 2020 WIDESPREAD 2018-2020 TEAMING Phase 2 и по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.