Официални гости на събитието бяха ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков, г-жа Айлин Секизкьок - посланик на Република Турция в България, Тихомир Стойчев, заместник-министър на външните работи на Република България, чл.-кор. проф. Иван Илчев – ръководител на Центъра за върхови постижения „Наследство БГ", генералният консул на Република Турция в Пловдив, посланици, високопоставени представители на посолството на Турция в София и на консулството на Република Турция в България, преподаватели, студенти и гости.

Академичният ръководител на Университетският център за регионални изследвания и анализи проф. дин Иван Първев откри събитието и благодари на всички откликнали на поканата да присъстват.

Ректорът на Алма матер проф. дфн Анастас Герджиков отбеляза, че след установяването на дипломатически отношения с Република Турция те никога не са прекъсвани – нито през Втората световна война, нито през Студената война. „Днес между двете държави има оживени политически, икономически и културни взаимоотношения, само за първите два месеца за 2023 година търговският оборот между България и Република Турция е 7,5 милиарда лева“, каза проф. Герджиков.

По думите му български и турски научноизследователски екипи участват съвместно в редица проекти в консорциуми в рамковите програми на Европейския съюз, а през последните години са осъществени над 700 проекта по програмата „Еразъм+“ с участие на турски преподаватели и студенти, ученици, както и за младежки обмен между двете страни. Проф. Герджиков посочи, че в българските висши училища се обучават около 600 студенти и 21 докторанти от Турция.

Той припомни, че в Софийския университет специалност „Турска филология“ е основана през 1952 г., а от 2000 година е разширена в по-голямата катедра „Тюркология и алтаистика“. Проф. Анастас Герджиков благодари на Университетския център за регионални изследвания и анализи, на Центъра за върхови постижения „Наследство БГ“ и на посланика на Република Турция у нас г-жа Айрийн Секизкьок за усилията за отбелязване на годишнината чрез конференция и интересна изложба.

Заместник-министър Тихомир Стойчев отбеляза, че за него е удоволствие да бъде част от събитието и поднесе поздравителен адрес от името на Министерството на външните работи. В него се изтъква визионерската роля на Кемал Ататюрк в хода на историята и установяването на добри дипломатически отношения между двете държави, които се развиват успешно през годините.

Тихомир Стойчев изрази увереността си, че добросъседските отношения, споделените ценности, съвместното доверие и диалог са стабилна основа за бъдещото успешно развитие на двустранните отношения между България и Турция.

Обръщайки се с поздрав към присъстващите в залата, посланикът на Република Турция в България г-жа Айлин Секизкьок заяви, че възможността да отпразнува стогодишнината на обявяването на Турция за Република в България, я изпълва със задоволство. Тя подчерта, че днес България за турската държава е не само съсед и съюзник, но и близка, приятелска и братска страна и припомни, че архитект на тази дружба е основателят на Република Турция Мустафа Кемал Ататюрк. Г-жа Секизкьок припомни още, че Ататюрк, наред с други теми, е отдавал специално значение на науката „История“ и цитира: „Да пишеш история е толкова важно, колкото и да я създаваш. Ако пишещият не остане верен на създаващия я, непроменената истина ще придобие изумителна за човечеството естество“.

„Вдъхновени от тази сентенция на Ататюрк, откриваме настоящия симпозиум, организиран с лидерството на ректора на Софийския университет и наш скъп приятел проф. дфн Анастас Герджиков и с огромния принос на проф. дин Иван Илчев и проф. д-р Иван Първев“, каза посланикът на Република Турция. Г-жа Секизкьок допълни, че е истински развълнувана от възможността да чуе казаното от водещи български историци по отношение на различните измерения на стогодишните отношения с България. Тя посочи, че в днешния ден дипломатите следва да замълчат и да дадат думата на историците. „Знам, че имаме много какво да научим от уважаемите преподаватели. Защото в международните отношения прочитът на отделните страни на собствената ни история е от голямо значение“, каза още посланик Айлин Секизкьок и допълни, че поуките, които си вадим от историческите събития, определят стъпките, които предприемаме днес. А позициите ни днес и стъпките, които предприемаме сега, ще са предмет на изследване от историците на утрешния ден.

„Днес преживяваме една от точките на пречупване в историята. В глобален и регионален план сме изправени пред сериозни предизвикателства. Ако обърнем поглед към историята на българо-турските отношения, ще видим, че в такива периоди на хаос двете страни са се сближавали и са търсили взаимна подкрепа. Разбира се, след този хаос ще се оформи един различен световен ред. Но не можем да предвидим колко дълго ще продължи този процес и колко разрушителен ще бъде“, каза още г-жа Секизкьок и допълни, че България и Турция трябва да преживеят този труден период заедно и подкрепяйки се взаимно.

От името на Университетския център за регионални изследвания и анализи и в качеството си на негов академичен директор проф. Първев също припомни исторически факти. Той отбеляза, че новото начало на българо-турските отношения преди около стотина години съвпада с края на един глобален конфликт - Първата световна война. По думите му съвременните интерпретации на нейните последици от гледна точка на България и на Турция могат да бъдат различни. Общото е, че и за двете държави след 1918 г. реалността вече е толкова драматично различна, че едва ли дава повод за някакъв оптимизъм. „Колегите, които в своите доклади ще направят кратък преглед на българо-турските отношения през изминалия век, ще разяснят до каква степен имаме основание да говорим за едно ново начало или дали всъщност новото начало не е само едно добро забравено старо нещо“, каза проф. Първев и добави, че нито България, нито Турция имат интерес от глобални конфликти, които биха въвлекли в своята геополитическа центрофуга региона на Балканите, Черноморието, Близкия Изток или Средиземноморието. Досегашният опит от миналото показва, че независимо дали глобалният конфликт е горещ или студен, той може да доведе в най-лошия случай до разпад на държавността или пък в по-добрия случай до ограничаване на държавния суверенитет. А това не е добре нито за българите, нито за турците, каза още проф. Първев.

След официалното откриване събитието продължи с представяне на доклади на доц. д-р Светослав Живков на тема: „Българо-турските отношения между двете световни войни през XX в.“, проф. д-р Евгения Калинова на тема: „Отношенията между НР България и Република Турция, 1947-1989 г.“, докторант Петя Павлова на тема „България и Турция през последните 30 години“ и проф. д-р Ирина Саръиванова на тема „Възникване и развитие на специалност "Тюркология" в СУ "Св. Климент Охридски".

По-късно през деня в Централното фоайе на Ректората бе открита изложбата „Дипломация без много думи. Официални подаръци, дарени от Република Турция на български държавни дейци през XX-XXI век" с предмети, подарявани през годините от турски официални лица на български държавни институции, на документални сведения от Държавна агенция "Архиви", а също и на документи от личния архив на бившия министър-председател на България Симеон Сакскобурготски, съхранявани в Двореца Врана и осигурени с любезното съдействие на доц. Ивайло Шалафов, директор на Фонда “Цар Борис и Царица Йоанна”. Някои от експонатите се показват за първи път пред по-широка публика.

Изложбата бе открита от заместник-ректора на Софийския университет проф. Георги Вълчев, чл.-кор. проф. дин Иван Илчев и посланик Айлин Секизкьок.

Чл.-кор. проф. Иван Илчев посочи, че дарът и даряването са неразделна част от човешката култура от далечни времена и днес науката изучава ролята им за поддържане на хармонични отношения между нас и другите. Особено важно е, че с даряването е обозначаваш желанието си да живееш в мир с другия, затова е толкова силно неприемането на някой, било то човек, град или държава, който след като с даряване е обозначил желанието си за мир с другия, е нападнал съседа си. Смятано е за подлост, посочи проф. Илчев. Идеята му за тази изложба е била породена от спомена, че преди 1989 г. подобна изложба е имало в Националната художествена галерия, в която са били изложени подаръци на Тодор Живков от различни държави.

Проф. Илчев разказа за работата и трудностите за събирането на подаръците от Република Турция за целта на изложбата и изказа специална благодарност към доц. Михаил Груев – ръководител на Държавна агенция „Архиви“, на неговите сътрудници, на д-р Борисова, директор на музея в Правец, на общинското ръководство на Община Кърджали, на доц. Ивайло Шалафов, ръководител на Фонда за опазване на историческото наследство Цар Борис и Царица Йоана във Врана, и лично на Симеон Сакскобурготски, които са направили възможното да съхранят паметта за миналото, за да можем да го видим днес. Той благодари и на посланика на Република Турция, която е направила всичко да бъде осъществена изложбата, на проф. дн Иван Първев, ръководител на Центъра за регионални изследвания и анализи и научен ръководител на събитието, на д-р Симеон Хинковски, директор на Музея на Софийския университет. „С тази изложба показваме на общността и новото експозиционно оборудване на университета, осигурено от Центъра за върхови постижения „Наследство БГ“, каза още проф. Илчев.

Заместник-ректорът на Софийския университет проф. д-р Георги Вълчев заяви, че за него е чест и удоволствие да открие изложбата в едно от най-хубавите пространства, които България е създала в най-новата си история –Софийския университет. Той отбеляза, че най-важното днес, е че честваме отношения между съседи и затова с удоволствие сме поканили обществеността да разгледа експозицията.

Посланикът на Република Турция в България Айлин Секизкьок също отправи поздрав за добре дошли към всички, присъстващи на откриването на изложбата и заяви, че в годината, в която се отбелязва 100-годишнината на Република Турция, е голяма чест да бъде организирана изложбата и конференцията, хвърлящи светлина общата ни история. Тя благодари на Софийския университет, домакин на събитието, и на всички преподаватели, дали своя принос, начело с проф. Иван Илчев, за тази многозначителна инициатива. „Подаръците, изложени днес в тази зала, представят историята на двустранните контакти на високо ниво и представляват конкретни свидетелства за тях“, отбеляза посланикът и благодари на всички организатори и присъстващи на събитието.

Изложбата може да бъде разгледана в Ректората на Алма матер до 2 ноември 2023 г.