Събитието бе открито от ректора на Софийския университет проф. д-р Георги Вълчев, който отбеляза, че всички ние сме на прага на едно десетилетие, което ще бъде десетилетие на науките. Това означава, че в следващите години в обществата все повече трябва да се чува за водещата роля на науката, без учени и изследователи, без университети, които да преподават това знание и да има приемственост, обществата трудно ще вървят напред.

Ректорът отбеляза, че живеем в кризисно време, но и всяка криза отваря нови възможности. Проф. Георги Вълчев изрази надеждата си, че с усилията на цялата академична колегия Софийският университет ще успее да извърши много положителна работа за развитието на обществата и напредъка на страната ни и ще направи науката по-видима за хората. Ректорът благодари на всички за положените усилия и изрази увереността си, че това ще продължи, защото са приели науката за своя кауза и им пожела още много нови успехи.

Чл.-кор. проф. Александър Драйшу – председател на Националния организационен комитет, благодари на всички присъстващи. Той започна изказването си с цитат на Карл Сейгън: „На земята няма друг вид, който да се занимава с наука. Поне засега тя си остава единствено човешко изобретение, развито в мозъчната кора в следствие на естествения подбор и по една-единствена причина – защото върши работа. Науката не е съвършена. Може да бъде използвана за лоши цели. Тя е само инструмент, но със сигурност е най-добрият инструмент, с който разполагаме. Способен да се самокоригира и развива и е приложим към всичко“.

В изказването си проф. Драйшу отбеляза, че посланието, отправено на 2 декември 2021 г. от Общото събрание на ООН към света гласи, че все повече се нуждаем от фундаменталните науки, за да постигнем успех с програма 2030 и с нейните 17 цели за устойчиво развитие. По думите на проф. Драйшу тези цели са отражение на общочовешки ценности, на желанието за положителна трансформация на света, в който живеем. Проф. Драйшу отбеляза, че към този спешен призив за действие на всички държави са се присъединили значителна част от българските учени. Проф. Драйшу направи кратък преглед на събитията, с които бе отбелязана у нас обявената от ООН 2022 година за Международна година на фундаменталните науки за устойчиво развитие. Той благодари на Кирил Вълчев за медийното партньорство на БТА и на всички, които не са пожалили времето, труда си и са положили много усилия, за да бъдат организирани всички прояви. В края на изказването си проф. Драйшу обяви за закрита Международната година на фундаменталните науки за устойчиво развитие в България. Същевременно той откри за България Международното десетилетие, посветено на науките за устойчиво развитие, съгласно новото решение на Общото събрание на ООН, обявено на 18 август 2023 г.

Събитието продължи с кратки лекции, на които бяха представени Нобеловите награди за 2023 г.: по химия – доц. Георги Йорданов от Факултета по химия и фармация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“; по медицина/физиология – проф. Радостина Александрова от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей – БАН; по физика – проф. Александър Драйшу от Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.