По време на събитието под формата среща-дискусия с практикуващи юристи и специалисти в областта на информационните технологии бяха разгледани възможностите за използване на информационни технологии, основани на изкуствен интелект (ИИ) при упражняването на юридическите професии.

Сред основните цели на Кръглата маса по информационно право е студентите по право да бъдат запознати със съвременните аспекти на работата в сферата на правото на информационното общество, която е изключително динамична. С поставената за дискусия тема се отчита и как навлизането на различни технологии, основани на изкуствен интелект, може да промени нуждите от специалисти по право и да окаже влияние на юридическите професии.

Кръглата маса бе открита от гл. ас. д-р Калина Георгиева, която подчерта, че форумът е продължение на серия от събития през последната година, посветени на темата за технологиите, основани на изкуствен интелект, които се провеждат като част от дейностите, съпътстващи обучението по информационно право в Юридическия факултет на Софийския университет. Сред тях следва да бъдат споменати публичната лекция на проф. Ирина Цакова на тема: „Правно регулиране на изкуствения интелект. Тенденции, възможности и ограничения. Подход, основан на риска.“, следвана от лекции в рамките на кръжока по информационно право на Иво Емануилов на тема: „Генеративен изкуствен интелект и правото на интелектуална собственост. Сблъсък на титани или буря в чаша вода?“ и на Катерина Йорданова, която запозна аудиторията с „Регулация на изкуствения интелект чрез регулаторни лаборатории и тяхното място в българското право“.

Като основа за разговора гл. ас. д-р Теодор Бояджиев разясни основни аспекти на системите, основани на изкуствен интелект, включително какво трябва да имаме предвид, когато разберем, че една система, която следва да служи на юриста, е разработена чрез използването на дълбоките конволюционни невронни мрежи, какво представлява функцията на грешката в машинното обучение и какви са ограниченията на ИИ.

На тази основа гл. ас. д-р Ана Лазарова и д-р Християн Даскалов очертаха основните приложения на този тип технологии, които могат да служат на юристите, в т.ч. за анализ на законодателство, анотация на съдебна практика, правно изследване, създаване на правни документи и др. Двамата подчертаха, че такива технологии се използват активно от юристи и по настоящем, включително в правно информационните системи, достъпни в България, системи за превръщане на глас в текст и др. и дадоха примери за технологии които са в процес на разработване.

Сред основните въпроси, които вълнуват юристите, са приложенията на технологиите с ИИ в правоприлагането, където основен акцент е обработката на големи количества информация, съдържаща се в национални и европейски съдебни актове. Съдия Андрей Георгиев представи предизвикателствата пред електронното правосъдие в България и сподели наблюдения от практика си със системи, предназначени за работа на съдебните органи в САЩ.

Участниците в срещата идентифицираха преимуществата и недостатъците от използването на такива технологии в ежедневната работа на юриста.

Специално внимание бе отделено по време на изказванията на участниците и в дискусия с аудиторията на работата с технологии, основани на изкуствен интелект в обучението на юристите.

Участниците в дискусията единодушно се обединиха около тезата, че ИИ има място в работата на юристите, че подпомага анализаторската дейност и по този начин пести време, но също така и че едновременно с това за работата със системи с ИИ се изискват специализирани знания, които използващите системи с ИИ студенти могат да натрупат само посредством усърден труд в периода на обучението си, както и старание за проверка на предложената от ИИ информация. Като извод се очерта констатацията, че отличителните белези на юридическите професии, като логическото мислене и способността за изследване на причинно-следствени връзки между факти и техните последици, не могат да бъдат заменени от технология, основана на ИИ.