Участниците в Кръглата маса „Езикът на медиите“ говориха за езика на медиите и за динамиката на съвременните езикови процеси, за речевата агресия, както и за двуединството въпрос-отговор. Засегната бе и темата за "умението" на политиците да избягват конкретните отговори, да търсят решения само през онези отговори, които ги представят в добра светлина, за разпадането на диалога като синтактична структура.

В дискусията участваха журналисти от Българското национално радио (БНР), Българската национална телевизия (БНТ), бТВ, онлайн медии. Студентите, присъстващи на срещата, бяха предимно учащи „Българска филология“, които анализират политическата и журналистическата реч. Те се включиха и като участници в дискусията и представиха своите наблюдения.

Събитието бе открито от доц. д-р Владислав Миланов от Катедра „Български език“ на Факултета по славянски филологии. „Това, което ни обединява днес, е разговорът за българския език“ , каза той и изрази задоволството си да види в залата студенти българисти, журналисти, уважавани университетски преподаватели.

Доц. Миланов обобщи, че ключовите думи на дискусията са: уважението към езика, журналистика и българистика в непрекъснат разговор, силата на думите и силата на мисълта; речевата агресия и клишетата като белег на мисловна бедност, която рано или късно обрича едно общество на духовна гибел; младите хора и тяхната реч; динамиката на езика и динамиката на човечеството; болестта на обществото и „болестите“ на човешката реч... И всичко останало. „Защото езикът е всичко. И това не е клише. Това е уважение и обич към силата на езика, който неслучайно е пазил и е опазил българското, за да бъде стожер на идентичността“, каза още доц. Миланов.

Деканът на Факултета по славянски филологии проф. д.ф.н. Амелия Личева поздрави присъстващите и благодари на доц. Миланов за всичко, което прави, за това, че превръща работата си в своя мисия. „Едно от нещата, които са изключително важни за нас като факултет, е да се опитваме да поддържаме грижата към езика и правим това по-публично“, каза проф. Личева. Тя допълни, че желанието й е Факултетът по славянски филологии на Софийския университет да има все повече публични изяви с много ясни послания за това какво се случва с езика в медиите, в литературата, в сферата на превода и да се опитва по някакъв начин да дава онзи коректив, който е нужен, за да се развива езикът така, както си представяме, че трябва.

„Затова този тип съвместни акции между действащи журналисти, които са лицето на българските медии, и студентите, които са бъдещето и оттук нататък трябва да развиват езика, за мен са изключително важни“, подчерта проф. Личева и благодари на всички, които присъстват в залата, на всички, които дават шанс на студентите да работят с тях, както и на студентите за тяхната активност.

Накрая тя изрази надеждата си да имат нови срещи и пожела успешна работа.

Присъстващите журналисти се включиха в дискусията, като представиха своя опит.

Аделина Радева от Българската национална телевизия обърна внимание, чe по темата за езика на медиите може би се подготвяме цял живот. Езикът на медиите е пространството на последната съпротива срещу езика на политиците и езика на улицата, най-общо казано, които често много си приличат. „Напоследък към това се прибавя и езикът на машините, като визирам езика на изкуствения интелект и начина, по който той навлиза в нашия живот“, каза още тя.

Диана Янкулова от Българското национално радио отправи предложение да бъдат върнати рубриките по езикова култура в радиото. Тя заяви още, че журналистите, които работят в радиото, имат само едно оръжие и това е езикът ни. "Нека да си спомним, че журналистите са разказвачи на истории и те трябва да го правят по интересен начин, а при писането на новини фактите са свещени, но това не означава, че медиите са пощенски кутии, в които някакви хора оставят своите послания", каза Диана Янкулова.

Диана Янкулова се обърна към студентите, препоръчвайки им да изхвърлят от речника си думите "иначе" и "всъщност", с които "връзват" два абзаца в прякото си телевизионно или радио предаване. В изказването си тя направи и няколко препоръки към младите си колеги - пленарната зала винаги е членувана, както и министерствата, защото са единствени, да употребяват думата "дебати" предимно в множествено число, да избягват тежките епитети и превъзбудата в интонацията. „Не допускайте езика на омразата, съобразявайте се с очакванията на публиката, но никога не слизайте на нейното ниво. Бъдете винаги поне една идея по-академични, не спирайте да четете, да се учите от най-добрите, мислете критично, разказвайте просто, но не простичко, а искрено и ако може, красиво“, каза още журналистът от БНР.

В дискусията участваха и журналистите Ивайло Везенков, Диана Радева, Анна Ангелова, Мария Цънцарова, Методи Владимиров, Виктор Дремсизов, както и преподавателите проф. Мария Илиева, ръководител на катедрата по български език във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", проф. Андреана Ефтимова от Софийския университет.

„Много важно и ценно е медиите да бъдат наблюдавани, както да има академична рефлексия и критика на тяхната дейност“, каза доц. Георги Лозанов - директор на Дирекция за знание и култура "ЛИК" в БТА.

В края на събитието доц. Владислав Миланов изтъкна защо журналистите и българистите са общност, като подчерта, че журналистическата реч е свидна рожба на филологията. „За тази рожба трябва да говорим непрекъснато. Нашата общност, скъпи колеги, която през силата на думите изгражда световете на човешкото и на човечността. Границите на човека и на неговата мисъл са и границите на езика; в едно непрекъснато преплитане, което търси силата на смисъла през силата на думите“.

Той отбеляза някои от предизвикателствата, които ги обединяват в работата със студентите българисти. Големият въпрос за това как говорим днес в медиите като че ли се измества от въпроса какво говорим и се забравя взаимната обвързаност на двата въпроса. Защо се разпада мисълта, а след нея се разпада и синтаксисът? Защо в големите медии репортерите невинаги са подготвени – и по отношение на изказа, и по отношение на яснотата, и по отношение на стила на съобщението. Защо двуединството въпрос-отговор като синтактична структура на обвързаността и на взаимодействието все по-често се разпада. Защо задаваме въпроси, а не получаваме отговори? Защо агресията на уличната реч нахлу в публичното говорене? Защо позволихме на българските политици с лекота да зло(употребяват) със словото.

Защо говорим на български език, а не се разбираме и често трябва да се превеждаме – от родния си език на родния си език. Защо често говорим и разбираме българския език като чужд и трябва да го преподаваме така сякаш не е нашият роден език? Защо лесно предадохме високата езикова култура, а книжовноезиковите норми се превърнаха по-скоро в изключение в официалната реч на публично говорещите хора. Къде са подготвените редактори и коректори и защо българското законодателство, качено на сайта на Народното събрание, може да се използва като наръчник за решаване на правописни и пунктуационни проблеми?

Доц. Миланов постави още редица въпроси и заяви, че на голяма част от тези въпроси търси ежедневно отговорите с младите хора, които присъстват на дискусията в залата. Той съобщи, че осем екипа от студенти българисти и историци наблюдават политическата и журналистическата реч. Те анализират клишетата и речевата агресия, коментират неуместните употреби и неумението да се избират онези изразни средства, които представят силата на ума през силата на думите. „Правим опити да разграничим в речта на журналистите и политиците манипулативното от истинското; анализираме техниката на говора и умението чрез изказа и израза да информираш, но и да въздействаш. Анализираме правописните и пунктуационните отклонения в законодателството и на сайтовете на радиата и на телевизиите“, каза още доц. Миланов и допълни, че награди за езика не може да има, защото всеки носител на езика трябва го да пази и да го обича така, както уважава и обича себе си, и това е истинската награда за речта ни. „Езикът е отражение на обществените промени и на развитието на обществото. За всичко друго можем да присъждаме награди, но уважението към езика е грижа на всеки един от нас – всеки ден и всеки час и това не бива да намира израз в търсенето на пиар акции, защото езикът е над всичко това“, подчерта преподавателят от Факултета по славянски филологии на Софийския университет.