Във фоайето на Университетската библиотека „Св. Климент Охридски“ бе открита изложбата „Дългият път на първия български роман – 125 години от отпечатването на първото самостоятелно издание на „Под игото”. В изложбените витрини са представени различни издания на романа на български и на чужди езици. Експозицията може да бъде разгледана до 20 ноември 2019 г.
На официалното откриване на изложбата присъстваха заместник-ректорът на Софийския университет доц. Георги Вълчев, директорът на Университетската библиотека доц. Анна Ангелова, Цветина Иванова - главен уредник на къща-музей „Иван Вазов”, представители на библиотеката на БАН и на Университетската библиотека. Почетен гост бе и близката родственица на Иван Вазов доц. Анна Николова, внучка на Борис Вазов.
Експозицията бе открита от доц. Анна Ангелова, която заяви, че днес ще говорим за дългия път на една вечна българска книга. Тази книга се е превърнала във вечна не по волята на литературните критици, изследователи, а по волята на читателя. Едва ли има български дом, в който да не присъства романът „Под игото“. По думите й, този роман се чете от поколение на поколение и това го превръща от вечните и същевременно най-български книги.
„Романът „Под игото“ е своеобразен културен феномен, който няма аналог в нашата литературна история. Още преди да се появи първото самостоятелно издание на романа на български език, той е преведен на английски, и след това – от английския превод на шведски“, каза доц. Ангелова и допълни, че в годините следват многобройни преводи на над 60 езика.
„Много е интересно как чуждите преводачи сами са се насочили и какъв интерес са проявили да предадат на своите читатели „пиянството“ на един народ и бляна към свободата, записани в тази уникална книга. Книга, която маркира духовния български хоризонт, и в годините непрекъснато се издава и преиздава“, каза още директорът на Университетската библиотека.
Доц. Ангелова отбеляза, че трудно могат да се проследят всички издания и преиздания на „Под игото“ от различни издателства, в различни периоди. По думите й, „Библиотека за ученика“ има над 54 издания във времето.
Тя посочи, че във витрините на библиотеката са изложени различни издания и преводи, като са включени и превод на китайски език и на урду. Показани са и най-новите издания на романа.
В изложбата са представени и литературни историци и изследователи от Софийския университет, които са писали за Иван Вазов и неговия роман „Под игото“. Сред тях са Александър Теодоров-Балан, който дава първата оценка за романа, Михаил Арнаудов, проф. Боян Пенев, проф. Петър Динеков, проф. Милена Цанева и др.
Изложен е и ръкописът на първия превод на романа на немски език, който се пази във фонда на Университетската библиотека и за чието издание акад. Михаил Арнаудов предполага, че е издадено в Лайпциг.
В експозицията могат да се видят и художествените илюстрации към романа, които се появяват в неговите първи издания, както и първия комикс, направен по романа „Под игото“ от един френски художник. „Този роман е предизвикал толкова огромен и разнопосочен интерес“, подчерта доц. Ангелова, и изрази надеждата си посетителите на изложбата да намерят много нови факти и да им бъде интересно.
Заместник-ректорът на Алма матер доц. д-р Георги Вълчев отбеляза, че няма как да мислим за Университета без Университетската библиотека. Той благодари на всички колеги, които работят в нея с такова голямо желание, всеотдайност и продължават тази добра традиция в библиотеката освен читатели да има и богат културен живот, да се честват знаменити събития от историята на литературата ни. Тази книга на какъвто и език да бъде разказвана, винаги стига до своята публика, подчерта доц. Вълчев и добави, че съдбата й е трудна и тежка – създадена е от Иван Вазов в емигрантския му период в Русия, основно в Одеса през 1887-88 г. и когато се завръща в България, възниква възможността този негов труд да бъде обнародван, което го амбицира да го завърши.
Доц. Вълчев добави, че такъв роман би могъл да се роди точно във време на изпитания, когато човек е поставен в нетипична ситуация, когато е отдалечен от страната си и „Под игото“ носи този заряд, който може да вложи един автор тогава, когато е отдалечен от мястото, където са се разиграли събитията, централни в романа.
Интересен факт е, че романът вижда бял свят като самостоятелно издание за първи път в поредицата на английското издателство „Хайнеман“ в поредица, която представя големите имена на европейската литература, посочи заместник-ректорът. В изказването си той засегна и темата за многобройните преиздавания на романа през годините.
Романът улавя магията на онова време, кипежа в българското общество в навечерието на Освобождението и го превежда на понятен за европейската публика език, посочи доц. Вълчев и добави, че Вазов е повлиян много от френския романтизъм, от творчеството на Юго, опитал се е да пресъздаде европейската традиция на романа, насищайки го с изцяло българска проблематика. „Под игото“ започва своя път във времето и тези 125 години от излизането му са може би само едно начало, каза доц. Вълчев. По думите му, тепърва поколение след поколение ще открива посланията, които Вазов е вплел в това четиво. Тази среща с българите ще продължава и няма как да приключи своя път, изтъкна доц. Вълчев.
В изказването си той обърна внимание на екранизациите на романа и на комикса, който е направен по романа и набира особена популярност в световен мащаб през 50-те и 60-те години. Всичко това потвърждава качествата на текста и посланията, които той носи. “Под игото“ не внушава омраза към предходните векове. Напротив. Романът призовава да осмислим какво се е случило, да осмислим как ние сме надмогнали тежките условия, в които е принудена да се създава българската национална държава“, подчерта доц. Вълчев.
По думите му, романът е една безкрайна галерия от образи. В кратък времеви период да успееш да разкажеш всичко това, което се случва, действително е по силите на мащабен ум, на безспорен литературен талант, какъвто е Иван Вазов. Не случайно той и до днес е един от най-обичаните и най-търсените автори, акцентира заместник-ректорът и изрази надеждата си изложбата да докосне много читатели и посетители на Университетската библиотека.
Родственицата на Иван Вазов доц. Анна Николова, дългогодишен преподавател във Факултета по класически и нови филологии, представи личната си гледна точка към романа. По думите й, самото начало на романа, описанието на прохладната майска вечер и семейството на чорбаджи Марко, за нея винаги е звучало не просто като начало на литературно произведение, а като въвеждане в нейното семейство, а пеленачето, което проплаква, е всъщност нейният дядо. Доц. Николова припомни, че разликата между дядо й Борис и най-големия му брат Иван Вазов е 23 години и каза, че семейната легенда говори, че именно Борис е записвал текста на „Под игото“ в момент, когато Иван Вазов е имал сериозни проблеми със зрението си.
По думите на доц. Николова този роман присъства в българската литературна история, но за нея присъства именно като родствена връзка, на която нейният дядо много е държал. Специално внимание доц. Николова обърна внимание на тънкото, незлобливо чувство за хумор на Иван Вазов, което може да бъде открито в много от произведенията му. Тя представи и свои лични спомени и се върна във времето, когато дядо й я въвежда в творчеството на големия български писател.