В Аулата на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ председателят на Европейската комисия в периода 2004 – 2014 г. Жозе Мануел Барозу изнесе публична лекция на тема: „Дигитални граждани на Европа и света“.
Лекцията се проведе под егидата на ректора на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков. Партньори на събитието бяха предприемаческата организация „Endeavor България“, „Телелинк“ – един от водещите доставчици на решения и услуги в информационно-технологичния сектор, и Нова телевизия.
Проф. д-р Ингрид Шикова, преподавател в катедра „Европеистика” на Философския факултет на Софийския университет, откри събитието и благодари за честта да бъде модератор на една толкова значима тема за нашето общество, при това водена от големия приятел на България Жозе Мануел Барозу.
Тя обърна внимание на факти, свързани с академичната кариера на председателя на Европейската комисия през два мандата, за да е ясно, по думите й, че всеки голям държавник тръгва от академията.
Жозе Мануел Барозу е завършил с отличие специалностите „Право” в Лисабонския университет, „Европеистика” в Европейския институт на Женевския университет и магистърска степен по политически науки в същия университет. След това става асистент в Юридическия факултет на Лисабонския университет, асистент в Женевския университет, гост-професор в университета Джорджтаун. През 1995 г. става ръководител на департамента „Международни отношения” в университета в Лисабон.
Проф. Шикова наблегна на по-малко известните факти от политическата кариера на Жозе Мануел Барозу. Тя представи заслугите му като държавен секретар за външните отношения и сътрудничеството на Португалия за подписването на споразуменията за Ангола през 1991 г., които водят до въвеждане на мултипартийна демокрация в страната. Като министър на външните работи Барозу е движещата сила на процеса на самоопределение на Източен Тимор. Под негово ръководство социалдемократическата партия печели изборите през 2002 г. и той е избран за министър-председател на Португалия.
Проф. Шикова отбеляза само една от наградите на Барозу – тази, която е най-скъпа на страната ни - орден „Стара планина” - първа степен, която е връчена на бившия председател на ЕК за помощта, която е оказал по време на процеса на присъединяване на България към Европейския съюз и за големия му принос за освобождаването на българските медици от Либия.
Проф. Шикова подчерта, че по време на работата ѝ в делегацията на Европейската комисия е била пряк свидетел на подкрепата, която е оказвал Барозу на България през цялото време.
„Известна е привързаността на г-н Барозу към дигиталната тема. По време на неговото председателство е даден голям тласък на развитието на единния цифров пазар”, подчерта проф. Шикова. Тя цитира част от изказване на Барозу, показателно за неговия дух и мислене: „Един от основателите на европейските общности Алчиде де Гаспери казваше: „Политикът мисли за следващите избори, а държавникът - за следващото поколение“. Мисля че в този дух, в духа на мисълта за следващото поколение, трябва да се придвижваме напред в тази много важна посока – става дума за всички дигитални неща”.
В началото на лекцията си Жозе Мануел Барозу подчерта, че се гордее с факта, че по време на един от неговите мандати България е станала член на Европейския съюз и с неговите колеги е поддържал процеса на присъединяване и развитие на страната.
„Зная, че има проблеми. Но ако мислим в посока цялостно развитие, каква е реалността – че днес страната е много по-богата от преди като социално-икономическо развитие, нивата са по-високи, инфраструктурата е построена, социалният капацитет на фондовете е по-голям, усвояването е по-голямо и има по-силна подкрепа за ЕС от страната”, подчерта Барозу. Той изрази надеждата си, че хората в някои европейски държави, които казват, че България не следва да бъде член на Европейския съюз, ще се съгласят, че са сбъркали. „Защото правилното решение беше България да стане член на ЕС”, добави Барозу.
Той отбеляза, че е горд да се намира в най-стария и авторитетен университет в страната и да се чувства съпричастен към успеха на България. Барозу подчерта, че темата на лекцията му е дигиталната икономика и общото европейско бъдеще.
„Едно от най-големите преобразувания в света днес идва от интернет и цифровите технологии. Светът няма нищо общо по отношение на знанието с времето, когато бях студент”, подчерта Барозу. Той наблегна на възможностите, с които разполагаме днес по отношение на достъпа до информация, дори в страните с диктаторски режими.
„Това е огромна трансформация. Следва да се запитаме дали Европа може да се справи с тази трансформация, да черпи плодовете ѝ, реалността е, че Европа има много национални бариери, които затрудняват понякога гражданите, интернет компаниите, StartUp-ите, телекомуникациите, правителствата и фирмите да черпят пълните ползи на дигиталните инструменти”, отбеляза Барозу и направи сравнение между Европа и САЩ. Той обясни, че когато има StartUp в Щатите, техният вътрешен пазар е държавата САЩ, а реалният пазар е светът. В Европа има 28 дигитални пазара и целта на комисията е създаването на единен дигитален пазар, за да се премахнат изкуствените бариери.
Европейската комисия създава стратегия за единен цифров пазар, която е базирана на три принципа – по-добър онлайн достъп до дигитални стоки и източници; среда, в която дигиталните мрежи и услуги могат да просперират; дигиталното начало за задвижване на растежа.
„Дигиталната икономика не е сектор на икономиката, а тенденция и тя носи ползи на всички сектори”, подчерта Барозу. Целта на Европейската комисия е единният цифров пазар да получи подкрепата на гражданите, както и развиването на икономиките, базирани на сътрудничеството.
„Това променя живота на много хора в много области”, добави още Барозу и допълни, че за миналата година приходите от тези колаборативни икономики – споделяне на дома, автомобилите, други платформи, базирани на логиката на споделянето, са 28 млрд. евро.
По неговите думи този тип икономика не е в политически контрол, а идва от търсенето, затова е необходимо да бъдат решени правните въпроси за отговорността и защитата на потребителите, защитата на работниците и данъчния контрол.
„Трябва да има идентични правила във всяка държава в ЕС, в противен случай пазарът се дезинтегрира”, заключи Барозу.
Според него дигитализацията не е важна сама по себе си, важно е до какви нови развития довежда тя в индустриите: „Ние като европейци можем ли да запазим и да развиваме индустрията с дигитализацията? Защото ако изгубим битката за дигитализацията, е заложено на карта оцеляването на цялата икономика на Европа”, подчерта Барозу.
За съжаление само 2 % от малките и средни предприятия в Европа могат да използват важните дигитални технологии. За да разреши този проблем, Европейската комисия изгражда стратегия в две направления – малките и средни предприятия следва да могат да се адаптират към авангардните дигитални технологии от една страна, а от друга е необходимо укрепване на силата на Европа в дигиталните иновации.
Барозу подчерта, че някои държави в Европа са световен лидер в областта на технологиите чрез въвеждането на модернизация в индустриалния процес. България според него също може да черпи много ползи от структурните фондове и потенциалното финансиране, тъй като „Хоризонт 2020” цели да помогне на всички фирми, а не само на най-напредналите.
„Трябва да увеличим знанията и способностите си да работим с дигиталните технологии”, подчерта Барозу. Той отбеляза някои от наблюденията си за Европейския съюз като цяло и трудностите, които е срещнал по време на втория си мандат с опасността от разпадането на Съюза. „Европа от една страна, е уязвима, а от друга изключително устойчива. Решенията се вземат трудно и фрагментирано, тъй като не сме една страна, а 28 държави и не е лесно да се обединят тези страни и да се постигне съгласие по една обща линия на действие”, отбеляза Барозу.
Въпреки това той подчерта, че ЕС е показал на тези, които са предвиждали края на Европа, че силите на интеграция в Съюза са по-силни от силите на дезинтеграция. Според Барозу е необходимо да се преборим с европесимизма и да се ангажираме с европейския проект: „Той не може да се управлява само от институции, а трябва ангажираност на всички нива – граждани, партии. Вместо да критикуваме - да подкрепяме Европа”, отбеляза още той.
Барозу цитира велик френски политик, който твърди, че патриотизмът е да обичаме това, което ни принадлежи, а национализмът е да мразим онова, което принадлежи на другите. Той подчерта, че можем да бъдем патриоти и да обичаме собствената си страна и същевременно да защитаваме общите идеи, общото гражданството на Европа.
Според него важни са ценностите, заложени в Лисабонския договор – човешкото достойнство, свободата, демокрацията, върховенството на закона, равенството между мъжете и жените и зачитането на правата на малцинствата. „Смятам, че можем да се справим още по-добре заедно като съюз, отколкото ако следваме своите тесни националистични пътища”, каза в заключение Барозу.
След лекцията на Жозе Барозу проф. Ингрид Шикова припомни, че според последния доклад на Европейската комисия за дигиталния напредък на Европейския съюз се оказва, че България има добри позиции по отношение на т. нар. скоростен и широколентов интернет. За съжаление, според Комисията България трябва да се справи със сериозното изоставане в придобиването на нови умения. Едва 31 % от населението, според доклада, има основни умения за ползване на цифрови технологии. Тя отбеляза, че именно тук е ролята на Университета, който да съдейства за това по-бързия напредък в тези области.
Срещата продължи с въпроси от аудиторията към Жозе Барозу. По време на дискусията бяха обсъдени темите за споделената икономика, за защитата правата на потребителите, за националната сигурност и правото на личен живот и защитата на личните данни и други.
В края на срещата Барозу заяви, че на континента има култура на предприемачество и в Европа трябва да се работи повече за по-тясна връзка между учените и агентите на иновациите, защото това води до пазарни реализации. Той изрази подкрепата си за идеята за създаване на институция, която да интегрира и реализира сътрудничеството между академичната общност и пазара в България. Този регион заслужава по-голяма подкрепа, отбеляза Барозу и изрази убедеността си, че ако българските университети заедно с други университети от Европа създадат добри идеи, ще имат шанс да получат финансиране.