
От 10 до 13 май 2019 г. се проведе Седемнадесетата научна експедиция “По следите на българските възрожденци“, организирана от Факултета по славянски филологии. В нея участваха 45 студенти и трима преподаватели от Факултета. Маршрутът, по който тази година беше реализирана научната експедиция, включва най-значими за Българското възраждане населени места: Сопот, Карлово, Калофер, Трявна, Елена, Котел, Медвен, Жеравна и Сливен.
Събитието се провежда всяка година от 2002 година насам и е определяно от младите участници като една от най-значимите идеи, осъществявани във Факултета по славянски филологии и насочени изцяло към студентите и извънаудиторните им занимания. В научните експедиции до момента са участвали повече от 700 студенти българисти, посетени са десетки градове и села, които имат съществен принос за езика, литературата и културното развитие на България.
В градовете, посетени тази година от научната експедиция, през вековете се е оформял обликът на българската книжовноезикова история. Те са родни места на едни от най-значимите и влиятелни български поети и писатели, а селища като Жеравна, Трявна, Елена, Карлово, Сопот са били вдъхновение за създаването на десетки от златните страници на българската литература. Миналата година студентите имаха възможността да посетят свети места в Румъния, свързани с българските възрожденци и с книжовното ни наследство.
Сопот. Дискусия в къщата музей на Иван Вазов.
В Сопот участниците в експедицията посетиха къщата музей на Иван Вазов, в която изслушаха беседа, свързана с биографията и творческите изяви на поета и писателя Вазов. Студентите посетиха също Девическия метох (манастир „Въведение Богородично“), Воденицата на дядо Стоян (в която чрез интересен и оригинален разказ беше пресъздадена историята, която Вазов описва в романа „Под игото“), Сопотския манастир „Св. Спас“, в който Васил Кунчев приема монашество и където младите изследователи имаха възможността да се докоснат до автентични български реликви, да усетят духа и спокойствието на подбалканското градче. В Сопот бяха направени и записи на речта на местното население, които предстои да бъдат обработени и анализирани с оглед на динамиката на съвременните езикови процеси.
Карлово. Пред Националния музей „Васил Левски“.
В Карлово студентите българисти имаха възможността да разгледат къщата- музей „Васил Левски“, Даскал-Ботевата къща, къщата „Райно Попович“, архитектурния резерват „Стария град“, Бухаловия хан, Куршум джамия, храм „Св. Богородица“ и други забележителни места. В родния дом на Васил Левски беше организирана кратка дискусия. В Историческия музей студентите придобиха представа за духа на Карлово, за бита и за занаятите на старите карловци.
Калофер. В къщата музей на Христо Ботев.
В Калофер студентите филолози посетиха къщата-музей на Христо Ботев, където имаха възможността да изложат свои наблюдения и да представят своите концепции върху творчеството на забележителния български поет и революционер. Като обект на дискусия беше поставен и въпросът за творческото присъствие на Ботьо Петков, а интересът прерасна в анализ и на езиковите особености на част от творбите му. Интерес предизвика и дискусията, проведена пред паметника на Ботев. Научните анализи продължиха и по време на посещението в Даскал-Ботйовото училище. Специален интерес за студентите провокира разговорът за Ботевия стил и за силата на изразните средства в текстовете на бележития поет и революционер.
Трявна. Старото школо.
Научното пътуване продължи в Трявна, където студентите българисти имаха възможността да наблюдават особеностите на съвременната езикова ситуация, която представлява сложна система, изградена от традиционни елементи и повлияна от редица съвременни фактори. Особено полезни за младите изследователи бяха дискусиите за творчеството на баща и син Славейкови. Българистите имаха възможността да посетят и Старото школо – да се запознаят със системата на преподаване и да усетят духа на възрожденското училище.
Изключително интересни и академично обобщени бяха наблюденията на д-р Биляна Борисова върху историята на часовниковите кули в България и с особено внимание върху тези в Трявна, Сливен и Елена.
Научното пътешествие на младите изследователи продължи към Елена, където студентите посетиха къщата музей „Иларион Макариополски“, видяха къде се е намирала родната къща на писателя Петко Ю. Тодоров, посетиха църквата „Успение Богородично“, Старото училище – Даскалоливницата, Петте Разсуканови къщи, Попниколовата къща, Камбуровия хан, Часовниковата кула и други. Дискусиите бяха насочени към спецификата на местния говор; към възрожденското книжовно наследство, както и към редица важни за съвременната история приноси, наследени от възрожденския дух на Елена.
Котел. Музей на котленските възрожденци.
В Котел студентите дискутираха приноса и ролята на котленските възрожденци за историята на новобългарския книжовен език. В Пантеона музей на видните котленски книжовници те разгледаха постоянната изложба на запазени текстове и на факти, свързани със забележителния принос на П. Берон, Г.С. Раковски и др. за историята, културата, езика и литературата на България.
Село Медвен. Пред къщата музей на Захари Стоянов.
В къщата музей на Захари Стоянов в село Медвен бяха припомнени интересни факти от живота и творчеството му. Група студенти проведоха интересни разговори с местни жители. Предстои да бъдат свалени записи от речта и да бъдат анализирани с оглед на особеностите на Котелско-Еленско-Дряновската група диалекти.
В Жеравна младите възрожденци посетиха къщите музеи „Йордан Йовков“, „Руси Чорбаджи“, „Сава Филаретов“, експозицията „Бит и култура на Жеравна през Възраждането“, старата църква „Св. Николай“ с експозиция на църковна утвар, икони и каменна пластика, Старото класно школо. В къщата музей на Йордан Йовков студентите изслушаха лекцията на д-р Кристина Йорданова, която представи житейския и творческия път на Йовков. Всеобщо остана усещането, че ако човек не се докосне до Жеравна, не може да разбере мащабните светове на Йовковото творчество.
Жеравна. Къщата музей на Йордан Йовков.
В последния ден от научното пътуване студентите посетиха град Сливен и разгледаха културните забележителности в града – паметника на Хаджи Димитър, музея на текстилната индустрия (фабриката на Добри Желязков), къщата „Миркович“ с постоянна експозиция „Старият Сливен“, църквата „Св. Димитър“, както и родната къща на Хаджи Димитър.
Научната експедиция „По следите на българските възрожденци“ се наложи като едно от най-значимите събития за студентите от Факултета по славянски филологии. Факт е, че инициативата вече има своя богата история и че години, след като са завършили „Българска филология“, студентите говорят за тези пътувания и помнят съпреживяното. Факт е, че интересът не намалява. Седемнадесетата научна експедиция продължи тази традиция. Позволи на студентите да наблюдават живата реч в/на балканските и подбалканските градчета; даде им възможност да усетят духа на възрожденското и следосвобожденското време и да могат по-лесно да разберат биографията и творчеството на възрожденските и следосвобожденските творци; даде им повод да разсъждават защо именно централните балкански говори лягат в основата на новоизграждащия се книжовен език през Възраждането. По време на пътуването д-р Биляна Борисова запозна подробно студентите с историята на будните български градчета, д-р Кристина Йорданова им представи интересни факти от живота и творчеството на Петко Славейков и Пенчо Славейков, от житейската и творческата биография на Йордан Йовков, а доц. д-р Владислав Миланов обобщи най-характерните диалектни особености на балканските говори.
Предстои да бъде направен кратък филм за експедицията, както и представяне на пътуването по Българското национално радио. Преподавателският екип – д-р Биляна Борисова, д-р Кристина Йорданова и доц. Владислав Миланов, изказва сърдечна благодарност на доц. Бойко Пенчев – декан на Факултета по славянски филологии за подкрепата; на Лидия Даскалова и Цветелина Добрева от Студентския съвет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ – за финансовата подкрепа и за усърдието; на Виктория Викторова и на Деница Асенова – за нелеката организационна работа по пътуването.