Студенти от Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ достигнаха до финалния кръг на международното студентско състезание "Идея за космическа мисия". Отборът представи своята идея за наблюдение и обезопасяване на космически отпадъци чрез интелигентни рояци от малки спътници и тяхната разработка бе посрещната с висок интерес.
За студентското състезание бяха класирани десет проекта. То се проведе в рамките на IV-та Световна среща на международната организация UNISEC Global, която се състоя край Варна от 18 до 23 октомври.
Над 150 учени, университетски преподаватели и студенти от 31 държави обмениха опит в проектирането и приложението на високо технологични малки спътници на IV Световна среща на международната организация UNISEC Global (University Space Engineering Consortium). Организацията подкрепя проучвания, които ще направят космическите технологии по-достъпни и приложими в близкото бъдеще.
Целта на UNISEC е до края на 2020 г. да създаде условия, в които студенти и млади хора от университети от над 100 страни по света да могат да участват в практически космически проекти. До момента в инициативата участват над 87 страни. През юли 2016 г. бе създадена и организацията UNISEC Bulgaria, в която Софийският университет има водеща роля.
За първи път световният форум се провежда извън Япония, където UNISEC е базирана. Съорганизатори от българска страна бяха клъстерът "Аерокосмически технологии, изследвания и приложения" CASTRA и Физическият факултет на Софийския университет, представен от преподаватели и студенти от създадената през 2012 г. магистърска програма „Аерокосмическо инженерство и комуникации“. Форумът започна с престижния VII Международен симпозиум по наноспътници, в който с научни доклади участваха преподаватели от Физическия факултет на Софийския университет, от Университетския център за космически изследвания и технологии и студенти от магистърската програма „Космически изследвания“.
Международната конференция бе открита от проф. Шиничи Накасука – генерален директор на UNISEC и преподавател в Токийския университет, който поднесе и приветствие от името на посланика на Япония г-н Шиничи Яманака. Акцентите в програмата на престижния форум бяха проектирането и приложението на високотехнологичните малки спътници за наблюдение на земната повърхност и атмосферата, ранното предупреждение за земетресения, спътниковите комуникации и улавянето на космически отпадъци и други.
Според проф. Накасука спътниците отдавна са навлезли във всекидневието ни, но проблемът е, че досега цената им е била и все още е много висока. Това прави изстрелването и разгръщането им много скъпо и трудно достъпно. По думите му, решението е в това, спътниците да стават все по-малки – микро-, нано- и пикосателити, но да запазват своята основна функционалност като наблюдателно средство, средство за научни и технологични експерименти, за комуникации и за обучение. Разработването на такива спътници ни позволява да използваме съвременни космически технологии с много по-малко разходи.
Сред членовете на програмния комитет на конференцията бяха д-р Вернер Балог – представител на Организацията на обединените нации, Райнер Сандау от Международната академия по астронавтика и проф. Суприя Чакрабарти от Масачузецкия университет, който разработва спътник за заснемане на планети извън слънчевата система.
Космическите изследвания вече не изискват много голямо финансиране и не са само за големите държави. За да прогресира, всяка държава трябва да развива собствена съвременна космическа индустрия. Сега спътниците се използват за наблюдение на Земята, както и за комерсиални цели. Затова вече близо 60 държави имат собствени спътници. Новите спътници се използват и за изследвания на по-далечния космос, например като начало за планирани мисии до Луната и Марс, както и за откриване на планети извън слънчевата система (екзопланети).
Повече за форума можете да видите тук.