Експозицията беше открита от доц. Милена Блажиева, ръководител на катедра „Визуални изкуства“ към Факултета по науки за образованието и изкуствата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в присъствието на преподаватели, студенти от Софийския университет и много гости.

Авторката на изложбата представя серии от произведения, създадени през последните пет години. Творбите са реализирани в широк диапазон от съвременни изразни форми. Основен акцент се поставя на дигиталния колаж. Присъстват и традиционни колажи, както и две пространствени художествени инсталации. В. Стоянова се стреми да постигне разнообразие и по отношение на стиловите подходи и композиционните решения, като същевременно прилага съвсем осъзнато и конструктивно всяка използвана изразна техника.

В основата на всички работи са бързо направени рисунки на човешки тела, в които ръката мимолетно и дори интуитивно предава върху листа образите, гледани от натура, но трансформирани през личната стилистика и визуален опит на авторката. Тези образи претърпяват множество трансформации, смесване на техники, материали, различни формати и подходи, за да се стигне до една дифузия – пълното разтваряне на частиците на натурната рисунка между частиците на декоративно-абстрактните художествени форми. Взаимното проникване на тези два елемента довежда до пълното им изравняване по концентрация и равномерно разпределение във всяко едно от произведенията в изложбата.

В концепцията на настоящата изложба „Границите на трансформацията“ се свързват основно с пътя на преминаването от натурата към абстракцията. Натурната рисунка с ескизен характер на мимолетно изобразени човешки тела се трансформира, съчетавайки се с абстрактната образност. Трансформация, която е символ на движение, на нова посока, на търсена цел. Трансформация, която е символ на развитие и на потенциална възможност за избор. Линията, рисунката и човешката фигура, в съчетание с текстурата на колажните елементи.

Художничката залага на композиции характерни за абстрактното изкуство. В някои от тях доминират свободно плуващите в пространството линии и форми, наподобяващи биологични структури. В други – използваният формообразуващ принцип е по-скоро свързан с геометричната абстракция и доминацията на основните геометрични фигури. Навсякъде се забелязва подчертаното намерение на авторката да съчетае в обща композиционна структура изображения на човешки тела – реалистични, деформирани, стилизирани или сведени до графичен знак, заедно с декоративно-абстрактни (често геометризирани) форми.

Д-р Венцислава Стоянова е главен асистент по „Теория на художествения образ“ към катедра „Визуални изкуства“ на Факултета по науки за образованието и изкуствата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Има множество участия в групови и колективни изложби, пленери и арт проекти в България и в чужбина, както и самостоятелни изяви. Организира и координира фестивали, изложби и други артистични събития. Член е на Съюза на българските художници – „Секция 13“. Дългогодишен член на сдружение „Изкуство в действие“, на Отворена творческа общност „Глобал Вижън Съркъл“ и на Центъра за неформално образование и културна дейност АЛОС.