На 10 октомври 2023 г. Университетският център за регионални изследвания и анализи (УЦРИА) организира публична лекция на проф. Ричард Босуърт, която беше посветена на темата Giovanni Amendola. The 'Perfect Anti-Fascist' and the obscuring of his relationship with Cornelia Pavlova, Bulgaro-French journalist. В ауд. 21А на Историческия факултет гостът запозна слушателите с личността на Корнелия Павлова, която е играла важна роля в живота на един от най-изтъкнатите антифашисти в Италия – Джовани Амендола.
Проф. Ричард Босъурт започва преподавателската си кариера още в края на 60-те години на ХХ в. в Университета в Сидни, впоследствие преподава история в Университета на Западна Австралия, в Редингския университет и в Оксфордския университет, където понастоящем е почетен преподавател в Jesus College. Той е член на Академията за социални науки в Австралия и на Австралийската академия за хуманитарни науки.
Изследователските интереси на проф. Босуърт са насочени към миналото на Италия през ХХ в., както и към история на миграциите. Проф. Босуърт има зад гърба си впечатляващ брой публикации - 30 монографии, още толкова глави от книги и близо 100 статии. Много от изследванията му са отличени с награди, а най-популярните сред тях са: “Италия, най-малката от Великите сили: Италианската външна политика преди Първата световна война” (1979), “Мусолини” (2002), “Италия на Мусолини: живот в условията на фашистка диктатура, 1915-1945” (2005) и др.
Чуждестранният гост беше представен от проф. дин Иван Първев, академичен директор на УЦРИА, а политологът Явор Сидеров накратко описа особения исторически контекст, в който е преминал животът на Корнелия Павлова. След лекцията на проф. Босуърт бяха зададени редица въпроси, на които той отговори изчерпателно.
Темата за антифашистката съпротива в Европа между двете световни войни е многопластова и от изследователска гледна точка сложна за интерпретиране проблематика. В този смисъл лекцията на проф. Босъурт със сигурност е подтикнала присъстващите студенти и преподаватели да размишляват върху посочения феномен, а защо не и да продължат след време проучването на скицираната от госта малко известна "българска следа" в италианското антифашистко движение.
