Начало / Новини / Календар / Прожекция на филма "Sleeper" на Уди Алън

Зала 400, 4-ти блок на 4-ти км (Източен кампус на СУ, Философски факултет).

В сряда, три дни след рождения ден на Уди Алън, започваме с легендарния "Sleeper" - единственият научно-фантастичен проект на режисьора, спечелил му награда Hugo. В "Sleeper" Уди Алън се събужда след 200-годишен сън в механизираното бъдеще на сведена до минимум свободна воля, невидим авторитарен лидер и целина с размерите на дърво. Героят на Уди - Майлс, е "събуден" от тайна група радикални учени, за да им помогне в борбата срещу авторитарната власт. Озвучен от класически джаз, рагтайм и суинг със солови партии, изпълнени от самия Уди, този "прекрасен нов свят" събужда въпроси за технологията като подмяна на всичко естествено, необходимостта от изтриване на познанието за миналото с цел моделиране на общество от добри конформисти, ролята на анонимността в условията на хипер-контролирана авторитарна реалност.

Заповядайте да поговорим за това как науката е способна едновременно да унищожава и да създава критично и революционно мислене. Модератор на дискусията е проф. Ивайло Дичев, културен антрополог с интереси в сферата на политическата култура, идентичността, градските изследвания.

"Human 2.0" е филмов цикъл за сливането на всекидневния ни живот с технологиите, по-точно с Технологията. Със селекция от филми и дискусии ще се опитаме да артикулираме Технологията и Мрежата; задаваме въпроса как Те се превръщат в субекти на комуникацията, предизвиквайки постоянна игра между обикновеното си инструментално предназначение и агресивното нахлуване в света ни. Адекватно ли е изобщо да мислим Технологията в категории на противопоставяне и конфликт, вместо просто да приемем, че отдавна сме едно? Какво плашещо има в това? Технологиите са и медии на послания, те създават свръх-информационна среда, в която волно или не(до)волно навигираме личните си и общностни комуникационни трансфери. Доколко, кога и защо властта, която дава свръх-информацията, е също толкова и "разоръжаване"? Имат ли смисъл и бъдеще стратегиите за игнориране на технологиите и мрежите, в които "се записваме" с цел да станем по-свързани и споделящи? Имаме ли друг избор, освен да изграждаме идентичности в пряка зависимост, под една или друга форма, в една или друга степен, от Технологията?