Проектът изследва как различни индивиди - от водещи политици, фигури на режима и интелектуалци до обикновени, неизвестни хора – разказват за своя живот по времето на социализма и след това.

Подобно всяка голяма историческа промяна, краят на Студената война, разпадането на Източния блок и крахът на българския комунизъм са и семантически катаклизъм. Те създават криза в смисловите категории и в ценностите, с които хората мислят себе си и разказват живота си.
Нашето изследване се занимава с тази дезориентация в биографизацията: с объркаността и „травмите” на житейските проекти, с трудността да се проследят житейските траектории, с аномалиите на паметта и противоречивите мотиви за свидетелстване, оставили следите си в „тревожни” устни и писмени биографични разкази.

Интердисцплинарен екип от антрополози, културолози, социолози и литератори изследват „невъзможността за разказване” след социализма: специфичните затруднения пред настоящите перспективи към близкото минало, отсъствието на адекватен наративен ресурс, който да представи личния живот като достоен, смислен и свързан, както и разните автобиографични стратегии за компенсация.
Проектът е финансиран от Фонд „Научни изследвания” и управляван от НИС СУ.

Ръководител: доц. Александър Кьосев
Консултант: доц. Даниела Колева
Координатор: Асен Канев
Екип /по азбучен ред/:
Д-р Галина Георгиева
Д-р Галина Гончарова
Д-р Георги Господинов
Д-р Елена Стойкова
Д-р Илия Илиев
Д-р Кристина Йорданова
Д-р Надежда Гълъбова
Д-р Николай Вуков
Д-р Теодора Карамелска