Днес, във време на медии и социални мрежи, поезията води трудно съществуване – и така е не само в българското общество. И като изкуство, и като творчески акт на социално смислопроизводство, тя е силно маргинализирана и трудно успява да привлече вниманието на по-широка публика. Въпреки това като най-радикална форма на езиково творчество тя продължава да носи в себе си огромен потенциал и понякога, макар и опосредствано, оказва влияние не само върху прозата, драматургията, останалите изкуства, философията и хуманитарните науки, но и върху онова, което наричаме „поетика на живота“.

Културният център на СУ стартира поредицата от срещи POIESIS / POLEMOS, с която цели да стимулира задълбочения публичен разговор върху българската поезия и нейните автори в последните десетилетия. Специфичният формат, в който един поет, писател, литератор или критик, представя по свой избор друг български поет, залага не само на компетентното, но и на лично ангажираното говорене „отвътре“. Това става в диалог с лично подбрани от представящия гости, като фокусът може да е върху цялото творчество, избран цикъл или дори една-единствена творба на поета, за когото се говори.

Първото от поредицата събития ще се проведе на 15 ноември, сряда, от 18:30 ч. в Театралната зала на СУ. В неговите рамки поетесата и преводач Боряна Кацарска ще говори за поезията на Цочо Бояджиев с акцент върху последната му стихосбирка „Ще произнасям само гласните“. Нейни събеседници – заедно с автора и публиката – ще бъдат Кристин Димитрова (поетеса, писателка), Марио Кръстев (режисьор, издател, продуцент) и Пенка Казанджиева (изкуствовед, график, сценичен дизайнер).

Начална точка за дискусията им ще е въпросът с какво поезията на Цочо Бояджиев привлича широк кръг читатели. Дали със съчувствието към непреминаващата болка? С отстояването на естествения копнеж към доброто? С упорството в непостижимия – но неотменим – преход към съвършенство?