Факултетът по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с подкрепата подкрепата на "Фонд "Научни изследвания" към СУ организира на 21 май 2013 г. научна конференция на тема: „Проблеми и подходи в изследването на Станиславовия чети-миней“. Събитието ще се състои в Конферентната зала на Ректората.

Форумът се провежда във връзка с изследователски проект „Реконструкция на преславските агиографски сборници: Издание и изследване на Станиславовия чети-миней“ (ДМУ 03/19) и е част от научната програма по случай 125-годишнината от създаването на Софийския университет.

Конференцията цели да обедини усилията на медиевисти-слависти с интерес към изследването на ръкопис № 1039 от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, както и към дигитализирането на средновековното културно наследство.

Предвидени за обсъждане са следните дискусионни теми:

• особености на състава;
• кодикологични, палеографски, езикови, лингво-текстологически специфики;
• принципи на компилиране и превеждане на агиографските календарни сборници;
• усвояване и адаптиране на византийски оригинали;
• електронни ресурси за работа със средновековните славянски текстове и кодекси.

В конференцията ще вземат участие редица български изявени палеослависти, млади изследователи и докторанти, както и чуждестранни учени от Университета в Питсбърг, САЩ; Университета в Гент, Белгия; Университета в Лувен, Белгия; Университета в Лодз, Полша; Университета в Манчестър, Великобритания.

Информация за ръкописа:

Станиславовия чети-миней (известен повече със своя каталожен номер като НБКМ1039) е един от най-ценните средновековни славянски ръкописи, съхранявани в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Важността на паметника се определя от това, че макар да е препис от XIV в., той съхранява старинен пласт от текстове - ценен извор за изследване на преславските преводи, от една страна, а от друга, позволяващ сравнително достоверна реконструкция на първоначалния състав на календарни сборници, съставяни и превеждани по времето на Златния век на средновековната българска книжовност и култура.

Станиславовият чети-миней е ключов паметник за историята на (преславския) агиографски корпус. На практика всеки изследовател, който работи в полето на агиографията, започва със или стига до няколко базисни ръкописа, представителни за най-древната агиотрадиция: Супрасълски сборник (X в.), Успенски сборник (ХІІ в.) и Станиславов чети-миней (ХІV в.). И ако първите два наистина ранни представители на тази традиция се характеризират с по-редки и маргинални (или маргинализирани) текстове, то Станиславовият чети-миней представя онова, което можем да наречем средновековен агиографски „канон”. В него е събрано ранното старобългарско наследство с по-късни напластявания, което е формирало компендиум от агиографски произведения, възпроизвеждани до късно (до XVII в.) сред южносляванските народи.