Събитието е част от проекта „История в музика” (Българската музика през вековете ХІІ – ХХІ в.) и е по част от тържествата по повод Патронния празник на Университета.

Диригент и лектор - Александър Куюмджиев;

Хормайстор – Елиана Захариева;

Вход свободен

Проектът представя възникването и развитието на българската професионална хорова музика от ХІІ в. (от когато са запазени най-ранните старобългарски християнски музикални паметници) до ХХІ век. Проследяват се взаимосвързаните процеси в историческото развитие на българската култура – от мястото и ролята на старата българска музика като мост между източноправославното славянство (т. н. първо и второ южнославянско влияние) до съвременните явления в хорово-изпълнителското ни творчество и изкуство.

Концертната програма ще съдържа:

- Аноними ХІІ в., XIVв., XVв.

творби от:

- Йоан Кукузел, Протопсалт Евстатий, Теодосий Скитски, Йоасаф Рилски, Неофит Рилски, Емануил Манолов, Атанас Бадев, Добри Христов, Петко Стайнов, Петър Динев, Филип Кутев, Иван Спасов, Петър Льондев

Някои от произведенията ще се изпълнят за първи път пред съвременна публика.

Проектът е съфинансиран от Столична програма “Култура” 2012 г. на Столична община и се реализира в подкрепа на кандидатурата на София за европейска столица на културата – 2019 г.

Събитието е уникално представяне на история на културата и музиката на България, събрана хронологично и представена, чрез книжовници и автори - епохи не само в рамките на България, а в духовното развитие на цялото славянство (Йоан Кукузел, Търновска школа, Неофит Рилски и Рилска книжовна школа). Тези български автори са новатори и начала на периоди в музикалната история на черковнославянския живот и техните произведения добиват разпространение далеч зад пределите на България. По тези места и до днес се съхраняват ръкописи и музикални сборници, известни като Болгарски роспев и др.

За това изключително българско наследство и духовно богатство се споменава малко (в училище) и още по-малко се знае. Проследяването и знанието за този уникален български духовен поток, подреден хронологично в история на България в музика, последователност на епохи и български школи, заимствани от нас и вплетени в пътя на много народи, е огромен, дългогодишен процес на родолюбци, който е важен и има място в съзнанието ни като себепознание и самочувствие.

Известни са български музикални ръкописи и от преди XII век, но разчитането им е почти невъзможно, поради уникалния запис на музиката, която е изписана с невмено писмо, дошло през Византия от древността, но доразвито и обогатено по нашите земи с уникална специфика. Проф. Куюмджиев лично е подбрал и издирил някои от ръкописите, а проф. д-р Константин Флорос, проф. д-р Елена Тончева, проф. д-р Куюмджиева и проф. д-р Милош Велимирович са правили превод от невмено писмо на съвременна нотация. След това проф. Куюмджиев е направил аранжименти за изпълнени на камерен хор и след разчитане на нотите е изработил изпълнението в духа и формулите на автентичното невмено писмо.