Събитието бе открито от декана на Историческия факултет проф. Мира Маркова, която приветства всички официални гости на събитието - заместник-ректора на Алма матер проф. Георги Вълчев, вицепрезидента на Република България г-жа Илияна Йотова, председателя на Македонския научен институт проф. Георги Николов, извънредния и пълномощен посланик на България в Република Северна Македония Ангел Ангелов, участниците в конференцията, членовете и сътрудниците на Македонския научен институт, преподавателите и студентите, присъстващи в Аулата. Проф. Маркова припомни, че бурните политически събития през 1923 г. се отразяват върху национално-освободителното движение на българите в Македония.

„Македонският научен институт се учредява именно в този преломен момент, защото тогава съдбата на българите в Македония отново е поставена на изпитание. Категорично и ясно интелектуалците на онази епоха искат да заявят пред международната общественост истината за народностния и културен облик за населението в областта", посочи проф. Маркова и допълни, че доколкото Софийският университет е средището на интелектуалния елит на България, не е учудващо, че в една от неговите аудитории подемат идеята за създаването на Македонския научен институт.

Тя припомни накратко историята на института, дейността му през годините и ролята на първия му председател проф. Иван Георгов. Проф. Маркова поздрави всички членове и сътрудници на Македонския научен институт, които са положили огромни лични и професионални усилия, за да върнат института където е неговото място – сред ключовите научни институции у нас и с научни средства и методи да се борят за отстояването на историческата истина.

Вицепрезидентът на Република България г-жа Илияна Йотова се обърна към присъстващите в Аулата и посочи, че под същия купол на Софийския университет преди цял един век се събират именити учени и общественици, за да основат Македонския научен институт и той „да проучва историята, географията, етнографията и стопанския живот на Македония, да събира исторически материали по освободителните борби на македонските българи, като подготви системна и подробна история на тия борби“. Тя подчерта, че в стогодишния си опит институтът многократно стига до извода, че е погрешно да се гради „македонска идентичност“ на антибългарска основа.

„Нека да окуражим ръководството и сътрудниците на института да продължават да търсят своите съмишленици в Северна Македония, защото само заедно можем да изкореним езика на омразата, само така можем да помогнем на нашите съседи по пътя им към европейското членство. Като съвременна държава България приветства скъсването с репутацията на Балканите като възел на доморасли и братоубийствени вражди“, посочи Илияна Йотова.

Проф. Георги Вълчев поднесе приветствие от името на ректора на Софийския университет проф. Анастас Герджиков. В него се посочва, че за академичната общност на Софийския университет е повод за гордост, че преди един век именно в Ректората петдесет и двама известни български интелектуалци – историци, езиковеди, писатели, публицисти, юристи, медици, родени в Македония, полагат основите на Македонския научен институт, а през годините част от института са редица утвърдени учени от Софийския университет.

„Днес повече от всякога виждаме колко страшно е човек да е безпаметен и дейността на хора като вас ни учи на уважение към предците, съхранява историческата памет и дава смисъл и насоки за бъдещето. Македонският институт неуморно следва своята мисия да опазва автентичните спомени от миналото на Македония и Одринска Тракия като основа за по-доброто разбирателство и бъдеще“, се посочва в адреса. По думите на ректора на конференцията, с която се отбелязва годишнината, ще бъдат представени интересни доклади, ще се обменят ценни нови идеи и ще се намерят нови възможности за бъдещи научни изследвания.

Проф. Георги Вълчев отбеляза, че точно в такива кризисни моменти и години след националната катастрофа в обществото текат процеси на тотална конфронтация и физическо ликвидиране на представители на едни или други идейни течения, Македонският научен институт и неговото създаване показват, че паметта е нещо изключително важно. „Човек обикновено е устроен така, че преодолява кризисните моменти с помощта на забравата“, посочи проф. Вълчев и подчерта, че има неща, които трябва да се помнят, защото зад тях стоят съдбоносни процеси и драмата на хиляди семейства и Македонският научен институт показва, че това се прави, за да можем да вървим напред заедно с паметта си.

Посланик Ангел Ангелов прочете адрес от заместник-министър председателя и министър на външните работи г-жа Мария Габриел, в който се посочва, че в общото европейско семейство научните изследвания са един от ключовете за развитието на обществото и тя е горда с начина, по който трудовете на изследователите представят България в европейското научно пространство. „Те са свидетелство за висок професионализъм и уважение към автентичните исторически извори и научна независимост. Вашият път е пътят на научната отдаденост. Вие разкривате характера и същността на българското наследство и предавате на нас и нашите деца като пример за безгранично и непримиримо родолюбие“, се посочва още в адреса. Ангел Ангелов подчерта, че идеята, за която работи Македонският научен институт е жива, защото владее умовете и сърцата на много хора.

Събитието продължи с приветствия от различни институции, сред които Българската академия на науките, Института за исторически изследвания, и с представяне на пленарните доклади на конференцията.