В шествието се включиха и ученици и преподаватели от двата лицея към Софийския университет – Националната гимназия за древни езици и култури и Националната природо-математическа гимназия, както и духовият оркестър и мажоретен състав към Първа английска езикова гимназия.

Начело на празничното шествие застанаха ректорското ръководство и Академичният съвет. Те поднесоха цветя и венци пред паметниците на патрона св. Климент Охридски, на дарителите Евлоги и Христо Георгиеви и на Паметника на Незнайния воин.

Празничното шествие на студенти, преподаватели и служители на Софийския университет тръгна от Ректората, премина през някои от най-знаковите места в столицата и стигна пред Катедралния храм „Св. Александър Невски“, където тържествено бе дадено началото на академичната учебна година.

На пл. „Св. Ал. Невски“ се проведе церемонията по откриването на 136-та академична учебна година на Софийския университет. Ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. дфн Анастас Герджиков откри честването с тържествено слово, в което припомни, че ден по-рано – на 1 октомври 2023 г. Университетът навърши своята 135-годишнина. Софийският университет е най-старият български университет, открит през 1888 г., когато само 15% от българите са грамотни, със седем преподаватели, възпитаници и доктори на престижни университети в Лайпциг, Женева, Виена, Йена и Париж. Това става възможно благодарение на дарителите Христо и Евлогий Георгиеви, които даряват място от 10 200 кв. м. и 6 800 000 златни лева за построяване на сграда и издръжка на висшето училище.

„Днес Софийският университет е най-големият и престижен изследователски университет в страната, който обхваща 16 факултета и три департамента, музеи, втората по големина библиотека след Националната, стотици лаборатории, центрове и звена“, отбеляза ректорът и припомни имената на някои от многото известни възпитаници на Алма матер – от Йордан Йовков и Димчо Дебелянов до Цветан Тодоров, Борис Христов и президентите Стоянов и Първанов. Той спомена имената на някои от почетните доктори на Университета, сред които са личности като Иван Вазов, Никола Тесла, Фредерик и Ирен Жолио-Кюри, Дмитрий Лихачов, Умберто Еко, Пол Рикьор, Жак Дерида, Патриарх Неофит, политици като Хелмут Кол и Михаил Горбачов и няколко нобелови лауреати.

„Ще спра със славната история на най-стария български университет дотук. Преди няколко дни чух от един висш политик, че всички улици у нас са кръстени на нещо от миналото, което според него явно ни дърпа назад и вместо това трябва да си поставим цели за бъдещето“, каза проф. Анастас Герджиков и призова да погледнем къде е Софийският университет сега и накъде се е запътил.

В приветственото си слово ректорът на най-старото българско висше училище отбеляза, че Софийският университет е водещ в международната дейност с участието си в европейския алианс „Transform4Europe“ и в няколко международни европейски мрежи, със стотиците договори за сътрудничество с чуждестранни университети от целия свят, множество съвместни участия в международни проекти, със студентската и преподавателската мобилност.

Той акцентира и върху това, че Университетът предлага образование в 120 специалности в образователно-квалификационните степени „бакалавър“ и „магистър“ след средно образование и в над 400 магистърски програми, учебните планове и програми се обновяват постоянно, Университетът влиза в партньорски отношения с бизнеса, с други университети и научни организации. Стотици хиляди са възпитаниците на Софийския университет, близо 20 000 се образоват в него и днес.

„Според Националната рейтингова система Университетът е на първо място в почти половината от всички професионални направления в страната. Той дава над една трета от научните резултати на всички 52 български висши училища“, подчерта проф. Герджиков и припомни, че Алма матер е и единственият български университет в първите хиляда в световните класации, което означава, че Софийският университет е в първите 4 процента на световните университети, а в някои направления – в първите 2 процента.

Ректорът обърна внимание на факта, че Софийският университет е водещ в научните изследвания в страната със сериозните публикации на неговите преподаватели, изследователи, докторанти и студенти, със спечелените проекти и награди, между които най-големият брой успешни проекти по програма „Хоризонт 2020“, с водещо участие в трите центъра за върхови постижения в страната и в центрове за компетентност, с Института си за интелектуална собственост, с Института „INSAIT“, който привлече световни учени и най-талантливите докторанти и през миналия месец стана първият институт в цяла Източна Европа, приет в европейската мрежа за развитие на изкуствения интелект ELLIS.

В словото си ректорът обърна внимание и на факта, че научната продукция на Университета в списания с импакт фактор, които се индексират в световните бази данни, нараства. По думите му докато за 2022 г. българските научни публикации като цяло са намалели с 5 %, публикациите на Софийския университет са се увеличили с 21 %, а за 2021 г. и 2022 г. – с 50 %, като при хуманитарните и социалните науки ръстът на нашите публикации за две години е 86 на сто. „Това е ваше постижение, скъпи преподаватели и изследователи. Ръст от 86 на сто за две години! Това не е увеличение, това е революция“, заяви проф. Анастас Герджиков.

Ректорът заяви, че академичното шествие днес е част от тържествата по случай 135-годишния юбилей на Софийския университет. Но то е и начин да се покаже силата на Университета с неговите 1700 преподаватели и изследователи и с неговите 20 000 студенти. „Юбилеят ни е подходящ момент да поставим нашите искания за продължаване на реформите във висшето образование и за осигуряване на достойни възнаграждения на работещите в тази сфера“, каза проф. Герджиков.

Той отбеляза, че във връзка с решението на Съвета на деканите да бъде запознат премиера с исканията, е отправил до академик Денков писмо със седем искания, от които само едно е свързано със Софийския университет. По думите на ректора става въпрос за сграда, която бе отнета на Алма матер три пъти от поредица правителства. Всички останали искания не са за Софийския университет, а за доброто на висшето образование. „Настояваме реформата във висшето образование да продължи – с промяна на финансовия модел, стимулиране на качеството на образованието, подпомагане на привличането на чуждестранни студенти и достойно заплащане на преподавателите, изследователите и служителите. Много от тези искания съвпадат с предложенията на Съвета на ректорите на висшите училища и са насочени към развитието на цялата система. Други съвпадат с исканията на синдикатите – национално представителните организации на работниците и служителите, които и днес са с нас, защото повече от 20 години работим в партньорство за развитието на системата на висшето образование“, допълни проф. Герджиков и изрази вярата си, че и във висшето образование промяната ще продължи, а няма да спре или дори да тръгне в обратна посока.

В приветственото си слово проф. дфн Анастас Герджиков се обърна към преподавателите, изследователите и служителите и им благодари за огромните усилия за развитието на Софийския университет, за повишаването на качеството на висшето образование и на качеството и количеството на научните изследвания. „През годините вашият труд често беше подценяван от тези, които смятат, че иновациите са някаква самостоятелна метафизична същност, която може да съществува отделно от научните изследвания. Вие не се отказахте и не намалихте темпото и сега вашите постижения стават толкова видими, че ще бъде трудно някой да ги отрече. Дълбоко вярвам, че през следващите пет години Софийският университет ще влезе в групата на първите 500 университета в поне една от трите големи международни класации. Това ще бъде ваша заслуга, скъпи преподаватели и изследователи, благодаря ви, можете да бъдете горди с постигнатото“, каза още ректорът на Алма матер.

В специалното си обръщение към първокурсниците той заяви, че само преди 10 години е щял да каже, че живеят в щастливо време на научен възход и икономическо благоденствие, в което лесно ще намерят своето място. Днес сме шокирани от пълния обрат в света около нас. Всичко, което смятахме за дадено, е заплашено или дори унищожено. Преследвани сме от природни катастрофи, броят на военните конфликти нараства, дори технологиите, например в областта на генетиката и изкуствения интелект, за голяма част от хората са повече източник на заплаха, отколкото извор на надежда.

„За мен няма съмнение, че стигнахме дотук заради пренебрегване на ценностите, които ни доведоха до развитие на икономиката, на обществото, на културата и духовността. Жестоката война, която се води само на няколкостотин километра от нас, не е за територии или природни ресурси, а е сблъсък на ценности“, каза проф. Герджиков и допълни, че за съжаление войната ни показа, че този сблъсък е налице и в нашето общество. „Взаимната омраза и разделението в българското общество, заради което от 10 години използвам всеки повод да призова за национално обединение около нов национален идеал, достигнаха опасна кулминация. Все повече хора, уморени и отчаяни от липсата на справедливост в обществото ни, поставят под въпрос демократичния път, по който сме поели, и ценностите, които водеха Европа напред 25 века“, каза още ректорът.

Обръщайки се към младите си колеги, проф. Герджиков подчерта, че тяхното поколение е това, което трябва да покаже, че поетият път е правилният и че липсата на справедливост не е присъща на демокрацията, а на тези, които я извратиха в България. Хора, които защитават не обществения интерес, а своя или нечий чужд.

Той ги призова да четат, да станат добри хора, съзнателни граждани и искрени патриоти. „Вие нямате друго оръжие срещу демагози без духовност и способности, освен образованост, талант и почтеност. Развивайте се и работете от сърце за народа си и той ще застане зад вас, а не зад тези, яхнали държавата вече 30 години“, подчерта проф. Герджиков и пожела на студентите от морето на знанието да извлекат най-полезното и от безбройните възможности пред тях да изберат тези, които ги правят най-пълноценни и щастливи хора.

На всички свои колеги, на цялата академична общност ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ пожела една успешна и съзидателна година, която да донесе удовлетворение и гордост и обяви академичната 2023/2024 година за открита.

Цялото слово на проф. Анастас Герджиков можете да видите тук .

Президентът на UNICA проф. Сорин Кострейе изрази радостта си да бъде част от празника на Софийския университет. В изказването си той акцентира върху значението, възможността на организацията да работи за консолидацията на европейската основа. Той е и заместник-ректор на Университета на Букурещ и посочи, че не трябва да се гледа само към Западна Европа, а и в нашия регион и да се опитваме да работим успешно заедно на Балканския полуостров. А за да се случи това, трябва да гледаме повече в посока на нашата традиционна мисия – преподаване, изследвания, но и борба срещу национализма и популизма, за да поддържаме мира в нашите общества. В изказването си проф. Сорин Кострейе изтъкна важната роля на Софийския университет в UNICA и в Алианса Transform4Europe и пожела ползотворна академична година.

Председателят на Националния браншов синдикат „Висше образование и наука“ към КНСБ проф. д-р инж. Лиляна Вълчева също отправи поздрав към академичната общност по повод 135-годишнината на Софийския университет и новата академична учебна година.

Тя се обърна към присъстващите първокурсници и заяви, че от днес те пишат своята академична биография, а най-старият и престижен изследователски университет е техният живот. „Присъединявате се към най-голямата академична общност в България с най-високи научни постижения и качествени показатели в националната рейтингова система. Тук е квинтесенцията на българското висше образование, която обучава и създава бъдещите лидери на страната“, каза още проф. Вълчева и допълни, че в това уникално образователно пространство е славата и величието на поколения български учени и призова най-младите колеги да я пазят, да бъдат иновативни, свободни и смело да предават нататък.

В своето слово председателят на ВОН-КНСБ акцентира върху ежедневния ни и любим кратък израз „ОК“. „За нас, по-мъдрите академични хора, това означава образовайте се качествено, но днес е важно да добавим: общувайте културно, обичайте красиво, обединени контестирайте“, посочи тя и напомни пред колеги те си, че години наред, от 2007 г. досега, ни финансираха на остатъчен принцип, като не ни осигуряваха дори средствата за непрекъснато увеличаващата се минимална работна заплата в страната. Проф. Вълчева подчерта, че само за последните три години номиналното й нарастване е с 28%. „Въпреки липсата на тези и други средства, съвестно и отговорно продължаваме да обучаваме, да правим наука, да публикуваме, дори понякога с лични средства“, каза тя и допълни, че 2024 г. е година на сериозни финансови промени, свързани с голям ръст на минималната работна заплата и увеличение на средна работна заплата за страната (в края на 2023г. = 2050 лв.). По думите й увеличението е с над 15%, а в проектобюджета за 2024 г. за висше образование и наука са предвидени 0 лв., независимо от указанията на Министерството на финансите за залагане на минимална работна заплата в размер на 933 лв. „Ето защо дотук положените от нас усилия ще са напразни, защото на този фон заплатите на академичния състав, на служителите с висше образование, стипендиите на студенти и докторанти, отново ще изостанат. Унизително е, а ние вече 3 години се молим, убеждаваме. време е да променим формата и начина на действие. Вече сме внесли нашите прецизни изчисления и очакваме отговорно отношение и сериозни преговори“, заяви проф. Вълчева и изложи исканията: с нарастването на БВП да се увеличават и средствата за висше образование и наука като 1 % от прогнозния БВП по текущи цени за съответната година, за която се отнася съответния бюджет; средната работна заплата на академичния състав трябва да бъде 150% от СРЗ за страната, което означава началната работна заплата за най-ниската академична длъжност асистент да стане 2110 лв., а не сегашните 1810 лв.; стипендиите на студентите да са 125% от минималната работна заплата за страната, а за докторантите да продължи действието на 150% от нея. Всичко това формира бюджет за 2024 в размер на не по-малко от 1,4 млрд. лв. или с 320 млн. лв. повече.

„Затова днес общуваме културно и с академичен тон казваме на политиците и управляващите: чуйте, уважавайте и зачитайте нашия глас, защото без академичната общност вас няма как да ви има! Очакваме колегите Денков и Цоков да постъпят достойно, а не политически. Те трябва да застанат по-смело до своята академична общност. Защото и преди, и сега учените са свободни, колкото искат и както си искат, независимо от политическата си принадлежност!“, подчерта проф. Вълчева.

От трибуната пред Храм-паметника „Св. Александър Невски“ тя заяви, че от днес, с празника за 135 години Софийски университет, и в навечерието на новата академична година, е време да започне промяната с промяна на бюджета за 2024 година за висшето образование и наука. „Ние трябва да станем носители на тази промяна. Мисията ни е не само да образоваме или да създаваме лидери, мисията ни е и да сме пример за младото поколение. Да вдигнем глас, колеги, и високо да заявим: Политици, спазвайте Закона за висшето образование! Спазвайте Стратегията за развитие на висшето образование за периода 2021-2030-та година. Там пише, че ежегодният ръст на субсидията за издръжка на обучение е 20 %. И точно тази субсидия са нашите заплати. Както и за не по-малко от 10 % от нея да са средствата за научноизследователска и творческа дейност. Бюджетът трябва да е функция на множество текстове от постановления, наредби на националното и европейското законодателство и особено в политиката по доходи на България и на ЕС. „Настояваме за незабавна промяна на коефициентите в професионалните направления като съотношението да е 1:5 така, както е в останалите страни-членки на Европейския съюз!“.

На края проф. Вълчева пожела на всички в Софийския университет здраве, сполука и на добър час!

В рамките на тържественото откриване на академичната учебна година поздрав поднесе и председателят на Студентския съвет Радослав Христов. Той честити празника на всички и заяви, че за него е изключителна чест да поднесе поздрав от името на Студентския съвет при Софийския университет.

Радослав Христов отбеляза, че точно преди пет години е прекрачил за първи път прага на Алма матер и не съжалява за избора си, защото времето, прекарано тук, е свързано най-хубавите и най-важни мигове за него.

„Софийският университет е единственото висше училище, което е известно като Университетът. Това е атестация, че през годините той успява да поддържа най-високо ниво и да спазва завета на своите предци, които са дали всички от себе си, за да има днес къде да добиваме най-добрите знания“, каза председателят на Студентския съвет.

Обръщайки се към първокурсниците, той им пожела никога да не губят искрата в себе си. Да попиват знанията, които ще получат от своите преподаватели и след време ще осъзнаят, че те са по-голямо богатство от всичко друго материално. „Навлизате в един етап от живота, който е много по-различен от училищните години. Това е моментът, в който трябва да бъдете най-смели, най-амбициозни и да израствате като отговорни личности. Бъдете упорити, защото няма невъзнаграден труд. Стремете се към образование, защото невежеството е най-опасният ни враг - то причинява бавна, но сигурна смърт на прогреса на една държава“, каза още Радослав Христов.

В словото си той заяви, че няма да е пресилено ако кажем, че бъдещето ни зависи от качественото ни образование. „Както ние като граждани, така и нашите управляващи, трябва да разберем, че в тази страна няма по- важно задължение от образованието на следващите поколения. Именно Софийският университет - и сега, и преди, е имал съществена роля в създаването и развитието на гражданското общество“, каза още председателят на Студентския съвет и допълни, че Алма матер е дал път на редица общественици и велики учени, които са допринесли за развитието на страната ни. По думите му това е ярък пример, че чрез образование може да се променя облика на една държава. „Затова на страната ни не са й нужни супер герои, а са й нужни образовани, мотивирани и активни граждани, които осъзнават отговорността, която носят. Граждани, които защитават своите права и не се боят да надигнат глава, когато е нужно“, посочи той. Накрая той пожела успех през новата академична година, като завърши с думите: „Когато става въпрос за образование, инвестирайте всичко от себе си и вярвайте, че някой ден ще ви се отплати!“.

Тържеството завърши с изпълнение на „На многая лета“, а след това участниците в шествието се отправиха към Ректората и останалите сгради на Софийския университет за откриване на академичната учебна година във всеки един от факултетите, където първокурсниците получиха своите студентски книжки.

* * *

Филиалът на Софийския университет откри своята първа академична година в Бургас

Филиал Бургас на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ откри своята първа академична година. Разкриването на изнесената структура съвпада с отбелязването на 135-годишнината на най-големия учебен и научноизследователски център в страната.

„Днес е знаменателен ден - откриване на първия филиал на първия български университет в първия по обичаност град на България. Раждането на филиала беше белязано от предизвикателства и отне години. Времето беше необходимо, за да се избистри постепенно представата на всички включени в начинанието страни за това какво трябва да представлява тази дръзка нова структура. Днес сме свидетели на това как тя придоби форма и прави първите си крачки в академичния живот.“ – каза в обръщението си директорът на Филиал Бургас проф. д-р Теодор Седларски.

Приветствие от името на ректора на Софийския университет "Св. Климент Охридски" поднесе заместник-ректорът на Алма матер проф. Васил Маринов.

Празничната церемония по откриване се проведе в двора на Културен дом НХК. Студентският химн “Gaudeamus Igitur” прозвуча в изпълнение на камерния хор на катедра „Музика и мултимедийни технологии“ при Факултета по науки за образованието и изкуствата. Водосвет за здраве отслужиха представители на бургаското духовенство.

"В момента присъстваме на исторически момент. За първи път в многогодишната си история Софийският университет стъпва на морския бряг. Благодаря на ректора и академичнoто ръководство, че подадоха ръка на бургаския порив на Община Бургас за откриване на тези нови хоризонти. Убеден съм, че този филиал ще носи само радост и статут на самочувствие на град Бургас. “ – сподели в приветствието си кметът на Бургас Димитър Николов.

През 2023/2024 година във филиала ще се подготвят студенти по специалности от професионално направление „Музикално и танцово изкуство“ за придобиване на образователно-квалификационни степени „бакалавър“ и „магистър“ и по специалности от професионално направление „Религия и теология“ за придобиване на степен „Магистър“.

По време на откриването първите студенти получиха студентските си книжки.

Бургаският филиал на Софийския университет се помещава в няколко пространства в града - в морската градина, в Конгресния център и в НХК, където вече се работи по организацията на конференции с национално и международно значение, филмови прожекции, концерти на млади таланти, публични лекции, представяне на книги и нови изследвания, духовни беседи. Те са отворени за бургаската общественост, която винаги е поканена да надниква в пространствата за нещо предстоящо, да предлага теми от интерес и учебни програми, които би искала да се провеждат в града.

Събитието уважиха още проф. д-р Севдалина Турмнаова, началник на Регионално управление на образованието Петя Петрова, заместник областният управител Владимир Крумов, Агатополският епископ Йеротей, зам.-кметовете Диана Саватева и Йорданка Ананиева, доц. Димо Колибаров-директор на НХА-Филиал Бургас, общественици, представители на културните институции и образованието в Бургас.