Празничният ден започна в Богословския факултет на Алма матер, където Негово Високопреосвещенство Варненски и Великопреславски митрополит Йоан, духовен наставник на Богословския факултет, отслужи Света Божествена литургия. След службата литийно шествие се отправи към паметника на свети Климент Охридски.

Снимка: Ангел Карадаков

На тържеството в Аулата присъстваха членовете на Академичния съвет, преподаватели, студенти и гости.

Съгласно дълголетна академична традиция ректорът в периода 2015-2023 година проф. дфн Анастас Герджиков представи новоизбрания ректор на Софийския университет проф. Георги Вълчев.

В унисон с дъждовното време, проф. Герджиков пожела на новия ректор да му върви по вода. Той заяви, че мнозина познават проф. Вълчев и няма нужда от представяне.

„Много от вас го познават като сериозен изследовател на Възраждането, няма нужда от представяне като преподавател, защото сте виждали много от вас стотиците, може би хиляди негови студенти, които са си тръгнали от тук със запалена искрица в душата. Няма нужда да го представям като администратор, защото е бил заместник-декан, ръководител на катедра, осем години заместник-ректор и всички го познавате в някакво негово качество“, каза проф. Герджиков и подчерта, че ще го характеризира само с едно нещо – всяка година нашите приятели от общината в Карлово ме канеха да произнеса слово на паметника на Васил Левски или на площада по случай 19 февруари и по случай друга дата.

„Всеки път, когато не можех да отида, молех проф. Вълчев да ме замести, защото знаех, че той ще произнесе вдъхновеното слово, което Левски заслужава“, каза проф. Герджиков и даде думата на проф. д-р Георги Вълчев.

Ректорът проф. Вълчев приветства присъстващите и посочи, че в своето 135 годишно съществуване Софийският университет започва да чества деня на св. Климент Охридски още в далечната 1902 г., макар по онова време все още да носи името на двамата си основни дарители – братята Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово: „Още тогава академичната колегия на нашата Алма Матер си дава сметка, че ако иска успешно да изпълнява своята основна мисия – да съхранява и развива българската културна традиция, но и да модернизира с бързи темпове една изостанала по онова време страна, трябва да потърси опора и вдъхновение в първообраза на първия български епископ и просветител – Св. Климент Охридски“. Проф. Вълчев отбеляза, че делото на св. Климент Охридски е впечатляващо – като ученик, помощник и следовник на светите равноапостоли Кирил и Методий при завръщането си България той е натоварен от тогавашния български владетел княз Борис I с отговорната мисия да просвети и приобщи населението в областта Кутмичевица към идеите на православното християнство. В дългогодишната си книжовна и просветителска дейност там Св. Климент Охридски успява да създаде основите на самостоятелна книжовна школа, да обучи хиляди ученици и да спечели искрените симпатии и почит на местното население. Преодолявайки множество препятствия и политически изпитания, лични несгоди и терзания, той се справя блестящо с поставената му задача и се превръща в пример и вдъхновение за следващите поколения млади умове, поели по трудния път на познанието и просветата.

По думите на ректора, днес, векове по-късно, ние отново имаме нужда от невероятна духовна сила и целеустременост на св. Климент, за да бъдем истински следовници на неговото дело, защото живеем в свят, изпълнен с дълбоки противоречия и задълбочаващи се неравенства. Свят, в който социалната тъкан на обществата ерозира с невиждани темпове, а традиционните ценности се заменят от арогантност, агресия и лицемерие. Свят, в който въпреки небивалия напредък на технологиите знанието сякаш се обезценява, а посредствеността шества триумфално във всички сфери на обществения живот. Свят, в който животът на отделния човек започна да се обезценява, а войната се превърна в постоянен ужасяващ спътник на нашето ежедневие. Свят, в който вярата в разума все повече започва да отстъпва пред фалшивите сензации, конспиративните теории и омразата. Свят, който сякаш се лута без цел и посока. Свят, изпаднал в дълбока криза, която вещае сбъдването на прогнозите за приближаващия край на историята.

Проф. Георги Вълчев посочи, че вярва, че все още сме далече от подобна възможност, че тя е по-скоро плод на нашите вътрешни страхове, отколкото резултат от обективно протичащи разрушителни обществени процеси: „Едно обаче е сигурно - много и тежки са въпросите, на които в следващите години трябва да намерим отговорите заедно като общност, ако искаме да бъдем истински следовници на нашия патрон и да открием вярната посока към бъдещето!“

Ректорът отправи към цялата академичната общност пожелания за здраве и сили, за да останем верни на нашата основна мисия – да продължим да просвещаваме младите и будни умове на България: „Нека светъл пример при осъществяването ѝ ни бъдат твърдостта, смирението и целеустремеността на Св. Климент Охридски. Честит празник!“

Цялото слово на ректора проф. Георги Вълчев можете да видите тук .

Деканът на Юридическия факултет проф. Даниел Вълчев произнесе академично слово на тема: „Правото между сакралното и профанното“. В него той посочи, че от началото на своето съществуване правото винаги е претендирало, че е нещо много повече от това, че то не може да бъде свеждано до човешка дейност по създаване и прилагане на гарантирани с публична принуда правила за поведение: “И наистина, за един дълъг период от време в западната културна традиция правото се разглежда като следващо от някакъв надвсекидневен и недокрай разбираем за човека ред (общ Космически ред или Божествен ред). То се представя или като част от сакралното, или поне като нещо, стоящо на границата между профанното и сакралното – неговото действие е в света на профанното, но по-дълбоките му основания следва да се търсят в сакралното”.

Проф. Даниел Вълчев проследи разбиранията на античните гърци за правото като отражение на общия вечен и неизменен Космически ред. Този ред обхваща хора и богове, живи и мъртви, реалност и мит – всичко това, вплетено в една изначална, вечна и недокрай познаваема констелация. По сходен начин Християнското Средновековие поставя валидността на човешкия закон в зависимост от един по-висш ред, този път свързан с абсолютния авторитет на единия, всесилен и непознаваем Бог. По-късно рационализирането на западния свят през ХVII и ХVIII век и паралелното разомагьосване на правото (по израза на Макс Вебер) стават за сметка на отстраняването на Бог като негово основание: “Всъщност Просвещенското рационализиране не лишава правото от каквото и да е по-дълбоко основание, а само заменя Бог с ново (този път метафизическо) построение – абстрактният, разумен и изначално надарен с права човек. Това е Човекът с главно Ч, организиран заедно със себеподобните си в суверенна общност, функционираща в рамките на демократично приет обществен договор (конституция)”. През първите десетилетия на ХIХ век, когато изградената върху метафизичeски допускания идеология на Просвещението се сблъсква с новата и вече официализирана централна област в западните общества (според терминологията на Карл Шмит) – икономиката, отбеляза проф. Даниел Вълчев.

Той изтъкна още, че през последните два века и половина в западния свят не липсват опити за заместване на Християнството с идеология, която (макар и не религиозна в класическия смисъл на думата) да доведе до извеждане на правото от плоскостта на профанното чрез елементи на сакрализиране. Най-впечатляващият опит в това отношение в годините до Втората световна война са различните идеологии на националната държава, в които е вплетена идеята за националния суверенитет, който пък се представя като фундамент за изграждане на целия национален правен ред.

В академичното си слово проф. Вълчев разгледа въпроса дали е способна нормативната идеология на правата да замести религията като по-дълбоко ценностно основание на правото. Според декана на Юридическия факултет ние продължаваме да гледаме на правото по шизофренен начин. От една страна, не спираме да величаем неговото разомагьосване и рационализиране, което означава тъкмо ограничаването му в света на профанното. От друга страна, подсъзнателно страдаме по изгубената му сакралност и се стремим до го изведем от всекидневното и да го представим като поне частично омагьосано. По думите на проф. Вълчев доказателство за това може да се види дори в желанието ни да уподобим съдилището на религиозен храм – ограничен достъп до участие само за посветените, особена ритуализация на процедурите (в т.ч. и специални облекла), подиум, от който се изрича истината и се въздава справедливостта, и (разбира се) надежди и страхове от крайното отсъждане.

Тъкмо върху тази носталгия по изгубената сакралност на правото юристите изграждат своето самочувствие на посветени в нещо надвсекидневно и не напълно разбираемо за останалите. „И стоейки пред колоните на Съдебната палата, вероятно бихме могли да се утешим, че днешното право все пак е успяло да запази някаква макар и скромна нерелигиозна сакралност, ако не беше едно малко затруднение, афористично формулирано от Умберто Еко – когато хората престанат да вярват в Бог, проблемът не е, че те вече не вярват в нищо; проблемът е в това, че те започват да вярват във всичко“, каза в заключение проф. Вълчев.

Цялото академично слово на проф. Даниел Вълчев можете да видите тук .

В рамките на тържественото честване на патронния празник на Софийския университет заместник-ректорът на Университета проф. Мария Стойчева съобщи имената на новоизбраните професори за периода от 25 ноември 2022 г. до 25 ноември 2023 г.

Те получиха удостоверенията си от ректора проф. Георги Вълчев.

Заместник-кметът на София г-жа Яна Генова връчи Наградата на Столичната община за най-добър млад учен на Софийския университет за 2023 г. Наградата на Столична община се присъжда за 15 поредна година и нейната цел е да потвърди признанието от страна на Столичната община към младото поколение учени на Софийския университет “Св. Климент Охридски” от всички научни области.

Г-жа Яна Генова поздрави всички за празника и заяви, че за нея е изключителна чест и удоволствие да връчи наградата на Столична община за най-добър млад учен на Софийския университет за тази година. Тя представи накратко лауреата за 2023 година - д-р Зозан Тархан от Историческия факултет на Софийския университет с докторантура на тема „Власт и идеология в ранната новоасирийска империя“ и й връчи наградата.

Зозан Тархан завършва блестящо четири програми в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“: бакалавърска специалност „Археология“ (2016); паралелно следваните две магистърски програми: „Античност и средновековие“ (2018 с магистърска теза „Отношения и взаимодействия на Асирия с Урарту и Новохетските царства в епохата на Ашурназирпал II и Салманасар III (883–824 г. пр.Хр.)“) и „Археология“ (2019 с магистърска теза „Източно влияние в Елада през IX–VI в. пр.Хр.“); докторска програма „Стара история“ (2019 – 2021).

Семейната история и осъзнатото още в детството желание да се занимава с асириология, мотивира решението на Зозан Тархан да се запише веднага след завършване на гимназията за факултативната дисциплина „Акадски език и клинописно писмо“ към Центъра за източни езици и култури към Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет, като впоследствие тя се оказва сред малцината завършили успешно този курс.

Фактът, че асириологията е световна наука, но без традиции за нейното изучаване и изследвания по нейната проблематика в България, определя решението на Зозан Тархан да търси възможности за специализации в различни международни академични центрове. Поради това, по време както на бакалавърската програма, така и на магистратурата, тя специализира по програмата „Еразъм+“ с цел обучение в Тракийския университет на Одрин, департаменти „Протоистория и археология на Предна Азия“ и „Класическа археология“ (септември 2015 – януари 2016), както и във Варшавския университет, департаменти „Археология на Древния Близък Изток“ и „Класическа археология“ (септември 2017 – февруари 2018). В резултат на тези специализации тя не само придобива широки познания за археологията на Древния Близък Изток и класическата археология, но с блестящото си представяне създава надеждни научни контакти и печели уважението на колегите в съответните институции към студентите на Софийския университет.

Като редовен докторант в програма „Стара история“ на Исторически факултет на Софийския университет Зозан Тархан осъществява поредната специализация по програмата „Еразъм+“. В този случай акцентът е върху филологическата подготовка, като в Департамент „Древни близкоизточния изследвания“ на Университет „Юлий Максимилиaн“ във Вюрцбург тя завършва успешно множество курсове по акадски език (различни диалекти) и клинописни текстове при проф. д-р Даниел Швемер, проф. д-р Клаус Амбос и доц. Далиа Шехата (октомври 2019 – юли 2020). Веднага след това (август – септември 2020) Тархан се възползва и от възможностите на програмата „Еразъм+“ с цел практика – в Департамент „Древни близкоизточния изследвания“ на Университет „Юлий Максимилиaн“ във Вюрцбург и в Martin von Wagner Museum на същия университет, където участва в авторитетен изследователски екип в подготовката на дигитални учебни материали за студенти в сферата на Древния Близък Изток и в провеждането на различни музейни инициативи.

По време на докторантурата Зозан Тархан е и двукратен стипендиант на Ryoichi Sasacawa Young Leaders Fellowship Fund Program (през 2020 и през 2021). През януари 2022 Зозан Тархан защитава дисертацията „Власт и идеология в Ранната новоасирийска империя (934–745 г. пр.Хр.)“ преди изтичането на тригодишния срок на докторантурата и придобива докторска степен.

Дисертационният труд е оценен високо от научното жури, което включва и асириолог със световно признание – д-р Клаус Амбос (професор в Университет „Юлий Максимилиaн“, Вюрцбург). Още през февруари 2022 дисертационният труд е публикуван в монографичен вид и се явява първото мащабно асириологично изследване върху историческото и културно развитие на Древна Асирия на български език. Предстои публикуването му и на английски език в чужбина.

Поименната стипендия на братята Евлоги и Христо Георгиеви за учебната 2023/2024 г. получи Виктория Трифонова, „Българска филология“, Факултет по славянски филологии

В рамките на тържественото отбелязване на патронния празник на Университета прроф. Мария Стойчева представи студентите, носители на годишните награди на Алма матер за учебната 2023/2024 г. , а ректорът проф. Георги Вълчев им връчи грамотите.

Анета Милкова връчи Годишната стипендия съвместно с БНТ на името на д-р Младен Младенов на студент от ФЖМК. Тя заяви, че високите журналистически стандарти, за които всеки ден говорим, отстояването на правата на човека, предимно тези, свързани със свободата на словото, на мисълта – това е важното и ценното в работата на всеки журналист. Анета Милкова обяви името на Петър Желев, студент по „Журналистика“ и му връчи наградата.

Преди да връчи Годишната стипендия на името на Надежда Дженева на студент от ФЖМК проф. Лилия Райчева честити празника на всички и припомни, че тя и г-н Явор Цаков са от първия випуск на специалността „Журналистика“, когато тя е започнала да се дели на печат, радио и телевизия. „От завършването на този випуск е изминал половин век. Затова за мен е много важно, че тъкмо днес в Аулата аз ще обявя носителя на стипендията на името на Надежда Дженева, която е осигурена в нейна памет от съпруга й, журналиста Кеворк Кеворкян“. Проф. Райчева припомни накратко за работата на Надежда Дженева и обяви носителя на тазгодишната, 17-та поред стипендия – Дейвид Караиванов.

Явор Цаков отбеляза, че като последовател на проф. Михаил Минков смята, че е хубаво от време навреме да се сещаме за онези преподаватели и професори, които са дали посоката за развитие на науката за радио и телевизия в следващите години. Явор Цаков връчи Годишна стипендия за студентски постижения името на проф. Михаил Минков за студент от ФЖМК на Васил Василев с пожелания студентските му постижения да се издигнат на по-голяма висота през следващите години.

Тихомир Юруков посочи, че годишната стипендия на Фондация „Блага Димитрова“ е учредена за студент с отлични резултати и принос за развитието на българската литература и култура във Факултета по славянски филологии. През далечната 1945 г. Блага Димитрова завършва именно този факултет. Тихомир Юруков отбеляза, че през 2023 г. година е имало изключително много кандидати в конкурса, което показва нарасналата популярност на наградата. Той подчерта, че поради тази причина освен носителя и останалите кандидати ще получат романа „Лице“ на Блага Димитрова. Тихомир Юруков връчи наградата за 2023 г. на Александър Димитров, четвърти курс, специалност „Българска филология“.

Тържеството завърши с кратка музикална програма на Университетския хор за старинна музика с диригент Красимира Цуцуманова.