На церемония, проведена в Конферентната зала в Ректората, проф. дгн Христо Пимпирев бе удостоен с Почетен знак „Св. Климент Охридски“ със синя лента. Отличието е във връзка с изключителните му заслуги и принос за изграждане на добри връзки между държавите, представени в Антарктида, развитието на българските антарктически експедиции и база и по повод неговия юбилей. Събитието се състоя в рамките на представянето на книгата на проф. Христо Пимпирев „Кредната еволюция на остров Ливингстън, Антарктика“.
Ректорът на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков връчи отличието на проф. Пимпирев.
Проф. Христо Пимпирев благодари за наградата и заяви, че за него е голяма чест да бъде удостоен с едно от най-високите отличия на Алма матер. Той допълни, че заедно със следването си, в този университет е прекарал 45 години от живота си и изказа благодарността си към всички приятели и съмишленици, с които работи и до днес.
Проф. дгн Христо Пимпирев е преподавател по геология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, учен и полярен изследовател. Основател и председател на Българския антарктически институт и директор на Националния център за полярни изследвания. Ръководител на 31 национални антарктически експедиции. Първият българин, поставил националния трибагреник на Южния полюс на 8 януари 2013 г. Автор на 10 книги, 8 документални филма и над 250 научни публикации.
Проф. Христо Пимпирев е роден на 13 февруари 1953 г. През юли 1987 г. придобива магистърска степен по геология в Геолого-географския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 1981 г. е асистент, от 1984 г. – старши асистент, от 1987 г. – доктор на геологическите науки, от 1988 г. – главен асистент към Геолого-географския факултет. През 1994 г. става доцент, а през 2005 г. – професор по геология. През 2017 г. става доктор на науките с дисертационен труд на тема „Стратиграфия и геоложка еволюция на о. Ливингстън през кредния период".
Проф. Пимпирев извършва и ръководи цялостната организация на Националния център за полярни изследвания. Той е ръководител и организатор на 31 български антарктически експедиции и множество научни проекти. Има 43 години опит в геоложките изследвания на Антарктика, Канадска Арктика, Южна Америка, Алпите, Хималаите и Югоизточна Азия. Председател е на УС на Българския антарктически институт (БАИ), ръководи цялостната организация на БАИ.
През годините заема различни длъжност, включително председател на Управителния съвет на Българския антарктически институт 1993 – до днес, директор на Националния център за полярни изследвания 2006 – до днес, организатор и ръководител на националните антарктически експедиции 1993 – до днес, член и ръководител на българската делегация към Консултативните срещи по договора за Антарктида (ATCM) 1995 – до днес, представител за България в Съвета на мениджърите на националните антарктически програми (COMNAP) и вицепрезидент, представител на България в Научния комитет за антарктически (SCAR) 1995 – до днес, делегат на България в Европейския полярен борд 2001 – до днес.
Той е един от най-награждаваните учени в страната и е носител на Орден „Кирил и Методий“ I степен, на най-високия монголски държавен орден „Полярна звезда“ – за заслуги при създаването на Монголския антарктически институт и полагане основите на монголските научни изследвания в Антарктика, Юбилеен медал „Св. Климент Охридски“ I степен, „Златна книга“ за принос към развитието на българската наука и култура, Мемориален плакет на Комитета за опазване на околната среда в Антарктида към Консултативното съвещание по Антарктическия договор – за активната му роля в опазване на околната среда в Антарктида – 2017 г., Командор на Ордена на Исабел Католическа ( Encomienda de la Orden de Isabel la Católica) – 2022 г., почетен гражданин на гр. Лясковец.
По-късно бе представена и книгата на проф. Пимпирев „Кредната еволюция на остров Ливингстън, Антарктика“.
Целенасочените геоложки изследвания на остров Ливингстън, където се намира българската полярна база „Св. Климент Охридски“, започват преди 30 години, по време на самостоятелната българска антарктическа експедиция през астралното лято на 1993–1994 г. Дотогава са били провеждани единични рекогносцировъчни проучвания от полеви лагери на британски, аржентински, чилийски, полски и испански геолози.
В този труд се прави обобщение на синтезираните данни за стратиграфията и геоложката еволюция на остров Ливингстън през кредния период. Основните изводи са резултат на детайлната картировка в мащаб 1:5000, прецизното разчленяване на 11 разреза и седиментоложки изследвания с цел фациален анализ и определяне на обстановките на утайконатрупване в двата кредни седиментни басейна Майерс Блъф и Байерс. Направени са и регионални корелации със скали, отложени по време на кредния период, разкриващи се на Антарктическия полуостров, когато той се е намирал на половината разстояние от сегашната си позиция, което няма аналог в западната окрайнина на Патагония.