Амелия Личева е възпитаник на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Завършила е българска филология през 1991 г., а през следващата година печели редовна докторантура в катедрата по теория на литературата. Неин научен ръководител е проф. Никола Георгиев. Специализирала е в Централноевропейския университет в Будапеща. От 1993 г. е хоноруван асистент по теория на литературата, а от 1997 е щатен преподавател в същата катедра. В последните осем години е била ръководител на Катедрата по теория на литературата и заместник-декан по международната дейност и е отговаряла за магистърските програми във факултета. Ръководител е на магистърска програма „Преводач-редактор“.

Научните й интереси са в сферата на световната литература, връзките на литературата с другите изкуства и сфери на хуманитаристиката, културните изследвания, антиутопиите, съвременната българска литература. Автор е на теоретичните книги „Истории на гласа” (2002), „Теория на литературата” (в съавторство, 2005), „Гласове и идентичности в българската поезия” (2007), „Политики на днешното” (2010), „Кратък речник на литературните и лингвистичните термини“ (в съавторство, 2012), „Литература. Бинокъл. Микроскоп“ (2013), „Световен ли е „Нобел“?“ (2019), „Теория на литературата. Новият век“ (2021).

Амелия Личева е и поетеса и литературен критик. Публикувала е стихосбирките „Око, втренчено в ухо” (1992), „Втората Вавилонска библиотека” (1997), „Азбуки” (2002), „Моите Европи” (2007), „Трябва да се види“ (2013), „Зверски кротка“ (2017), „Потребност от рециклиране“ (2021). Нейни стихове са превеждани на английски, френски, немски, италиански, испански, полски, словашки, хърватски, унгарски, арабски, гръцки, турски. Цялостна нейна стихосбирка в превод на френски език излезе през ноември тази година във Франция.

Главен редактор е на „Литературен вестник”, редактор в списание „Литературата”. Член на редколегията на списание „Чуждоезиково обучение“. Председател на Българския ПЕН център. Член на Международната асоциация по сравнително литературознание. Носител на отличията „Златен лъв“ за издателски проект за тома „Теория на литературата: от Платон към постмодернизма“, Почетен знак на Столична община (2007 г.), Рицар на книгата на Асоциация „Българска книга“ в категория „Печатни медии – вестници и списания“ за 2016 г. Носител на наградата „Христо Г. Данов“ за 2018 г. в раздела „За представяне на българската книга“, както и на Първа награда в раздел „Хуманитаристика“ на „Портал Култура“ за 2020 г. Като поетеса е носител на Националната литературна награда „Биньо Иванов“ за принос в развитието на българския поетически синтаксис за стихосбирката „Зверски кротка“ и на Националната награда „Константин Павлов“ за „Потребност от рециклиране“.