В Аулата в Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се състоя официалното откриване и честване на Шестдесетия Летен семинар по български език и култура за чуждестранни българисти и слависти.
На тържеството присъстваха ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. дфн Анастас Герджиков, вицепрезидентът на Република България г-жа Илияна Йотова, заместник-министърът на образованието и науката Емилия Лазарова, заместник-ректори на Алма матер, декани, представители на академичната общност, участници в семинара от предишни години и тазгодишни семинаристи.
Директорът на Летния семинар по български език и култура за чуждестранни българисти и слависти проф. Панайот Карагьозов приветства всички в Аулата и припомни, че Семинарът е основан от Факултета по славянски филологии през 1962 година. Той уточни, че днес се чества 60-годишния семинар, защото поради ковид пандемията през 2020 година семинарът не е състоял. Проф. Карагьозов посочи, че семинарът не крие годините си, защото е вечно млад, тъй като в него периодично се сменят и слушателите, и преподавателите.
Проф. Карагьозов изтъкна, че от основаването на семинара досега през него са преминали над 6000 студенти. През изминалите шест десетилетия в него са участвали студенти, преводачи, преподаватели от университети и партньорски организации на Софийския университет от Европа, Азия, Африка и Америка. Проф. Карагьозов допълни още, че в юбилейното издание участват 79 участници от 23 страни от Европа и Азия, сред които Австрия, Албания, Азербайджан, Великобритания, Германия, Гърция, Индия, Италия, Китай, Корея, Монголия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Сърбия, Турция, Украйна, Финландия, Хърватия, Чехия и Япония. Той посочи още, че възрастовият диапазон на семинара е от 17 до 84 години. Той представи най-възрастния семинарист в тазгодишното издание – 84-годишният г-н Клаус от Германия, който иска да бъде наричан със студентския му псевдоним Капи, и допълни, че е бил на семинара в България през 1979-та година и сега е тук за втори път.
Проф. Карагьозов заяви, че не са малко участниците, които присъстват повече от един път на семинарите.
Директорът на Летния семинар по българистика за чуждестранни българисти и слависти подчерта, че през годините семинарът също се променя и се опитва да бъде в крачка с времето и организаторите му въвеждат модерни технологии и модерен начин на образование.
Първоначално замислен като форум за усъвършенстване на българистичните умения на задгранични студенти и преподаватели, Семинарът постепенно разширява периметъра на участниците. През последните години в Летния семинар се обучават и преводачи и слависти, на които българистиката не е първа специалност, наши сънародници, родени и израснали в Бесарабия, Молдова, Западните покрайнини или в други по-отдалечени от родината ни региони с компактно българско население, както и деца или внуци на български емигранти в Западна Европа и Америка.
През ХХI век организацията на Семинара и методиката на обучение са силно повлияни от идеята на чешкия педагог Ян Амос Коменски за „училище-игра“. „Семинарът по къси панталони“ се провежда във ваканционна обстановка, при която дистанцията между преподаватели и слушатели е сведена до минимум.
Проф. Карагьозов разказа за начина, по който се провеждат семинарите и подчерта, че колкото и да се променя, семинарът си има своите традиции. Програмата му се състои от три основни блока. Първият е задължителен – това са учебните занятия по български език, българска литература и културна антропология. Факултативният блок е по желание и в него участниците изучават български народни песни и танци, които представят на Вечерта на фолклора. Третият блок от програмата се състои от учебни пътувания, като стремежът е да се покаже на семинаристите красотата на страната ни.
„Основната цел на семинара е да усъвършенства българистичните умения участниците, но също така и да ги запознае с българската история и култура и да формира у тях любов към нашата страна“, подчерта проф. Карагьозов. Той говори за преподавателите, студентите и материалната база, използвана от семинаристите и обърна внимание, че семинарът надгражда не само уменията на семинаристите, но и на преподавателите, тъй като редица млади колеги правят своя дебют пред международна аудитория. Той благодари на своите колеги, на секретарите, които имат голяма роля в организацията на семинарите, на изявените студенти, които през годините са сътрудничили на събитието, на ректорското ръководство.
Проф. дфн Анастас Герджиков отправи своя поздрав към присъстващите от свое име и от името на академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и не скри гордостта си, че днес семинарът е мащабно събитие, даващо богати плодове.
„Вие събирате на едно място хора от различни страни и култури, обединени от любовта и интереса към нашите език и култура, за да ги превърнете в своеобразни посланици на страната ни“, каза ректорът и изрази благодарността си към всички, работещи за реализирането на семинара през годините, за отдадеността, с която изпълняват мисията си, за това, че са съумели да намерят верния път да разпространяват знанието за нашите език и култура и да привличат все повече съмишленици.
Проф. Герджиков благодари и на Министерството на образованието и Българския червен кръст, без чиято подкрепа осъществяването на семинара нямаше да бъде възможно.
Обръщайки се към семинаристите, той им благодари за интереса към нашия не лесен език и богатата ни култура. “Вярвам, че всеки един от Вас ще създаде тук трайни приятелства с хора от други страни, ще остави частица от себе си тук, в България, и ще отнесе в своята страна част от нашата родина“, каза ректорът и пожела на всички 60-тият Летен семинар по българистика за чуждестранни българисти и слависти да бъде изключително успешно и едновременно приятно преживяване, да срещнат много интересни хора, да създадат истински приятелства за цял живот и да се връщат в България.
Юбилейното издание на семинара бе поздравено и от Великотърновския университет.
В рамките на тържественото откриване на 60-тия Летен семинар по български език и култура за чуждестранни българисти и слависти поздрав поднесоха семинаристи, участвали в него през годините.
Проф. д-р Фотини Толуди, историк от Солунския университет, многократно участвала в семинара, се върна в спомените си назад във времето. Тя говори за приятелствата, за влюбванията, за професионалното развитие. Проф. Толуди подчерта, че комбинацията между почивка и обучение е уникална и заяви, че на семинарите е намерила сърдечна грижа от преподавателите, от всички, работещи в тях. „Тази грижа мобилизира не само мен, но и всички семинаристи да искаме да проникваме все по-дълбоко в езика и литературата, да бъдем част от голямото семейство на семинара, накрая да станем най-добрите посланици на Софийския университет и неговия семинар“, каза проф. Толуди и благодари на всички за преживените години в България.
Д-р Трейси Спийд, завършила университета в Бъркли, Калифорния, също разказа за своето участие в семинара преди около 15 години и за ползата от него. Тя заяви, че в момента е главен асистент по българо-английски превод в Софийския университет и отбеляза, че без участието й в семинара нямаше да е преподавател тук. Д-р Спийд пожела на тазгодишните участници в семинара много успех и развитие в езика, както и щастливи спомени.
Проф. Олена Чмир, завършила Киевския държавен университет „Тарас Шевченко“, а сега преподавател там по български език, направи паралел между събитията и промените в света през изминалите 60 години, като подчерта, че семинарът съществува, защото той е свързан с най-важното, което отличава нас, хората, в този свят – с езика и със словото. Словото, което не само пази народа през тъмните времена, не само изгражда идентичността и води към политическа независимост, възпитава ценности. Тя обърна внимание, че със словото можем да кажем истината, но и да манипулираме, да изграждаме фалшив свят.
Тази година българистиката в Киевския университет навършва 60 години. Тя заяви, че те продължават да преподават – въпреки постоянните руски ракетни удари, въпреки това, че мнозина техни студенти и колеги като доброволци са тръгнали да воюват – за правото си да живеят свободно в демократичния свят, да говорят свободно на родния си език, да изповядват общочовешките ценности.
„Вярвам, че един ден те ще участват в летния семинар. Вярвам, че идните години Летният семинар ще остава мястото, където хора от различни краища на света ще учат български език, ще се запознават с древната история и съвремието на България, да се разбират помежду си, и с това ще правят света по-справедлив и по-добър“, каза проф. Чмир и пожела това на семинара и отправи благодарност.
Енис Меря от Университета в Тирана, Албания заяви, че животът му е пряко свързан с Летния семинар на Софийския университет. Той разказа, че за първи път в България е дошъл на 14 юли 2014 година като участник в семинара. Връщайки се в спомените си, той говори за впечатленията си от българските забележителности, от запознаването си с българските традиции. „Благодарение на семинара разбрах, че нашите народи са доста близки като цяло – като традиции, като начин на живот“, каза Енис Меря и допълни, че участвайки в семинара, се запознал и със своята съпруга Ивета.
„Плод на този семинар е освен нашата любов с нея е и нашата дъщеря Лея, която вече е почти на три години. Този Летен семинар остави отпечатък в моя живот. Благодарен съм, че съм участвал в него. Този семинар вкара България в сърцето ми. Благодаря на семинара и на проф. Карагьозов“, каза накрая Енис Меря.
Д-р Емилия Лазарова, заместник-министър на образованието и науката, поднесе приветствие от министъра проф. Галин Цоков. В него той благодари на ръководството на Софийския университет, на проф. Карагьозов, на неговия екип, на преподавателите по български език и литература, на служителите и на всички, които имат принос към провеждането на семинара в течение на годините. В адреса министърът посочва, че горд, че двете институции работят заедно успешно и че е радостен, че повече от половин век най-старото висше училище в България събира под един покрив чужденци, изучаващи български език, студенти, преподаватели, преводачи, дошли у нас с желание да усъвършенстват своите знания. „Летните семинари всяка година привличат знаещи и можещи млади хора, които чрез интензивната учебна програма имат възможност да изучават не само българския език, но и да опознаят българската история, дух, традиции и природа. Да заобичат родината ни, да запазят спомени, да изградят контакти и приятелства“, се казва още в поздравителния адрес. В него министърът на образованието посочва още, че е горд, се семинаристите са избрали да изучават българския език, защото България е първата страна в Европейския съюз, която внесе кирилицата в него и допринесе за езиковото многообразие на европейското семейство. „Нашата езикова уникалност е и ще бъде и част от приноса ни в общоевропейския цивилизационен и културен модел. Днес следва с гордост да отбележим и факта, че в продължение на тези 60 години летните семинари са допринесли за формирането на няколко поколения филолози, българисти, слависти, учени и верни приятели на България, носещи в сърцата си нашата страна“, се казва още в поздравителния адрес.
Гост на празника бе от вицепрезидентът на Република България г-жа Илияна Йотова, възпитаник на Факултета по славянски филологии. В своя поздрав тя заяви, че днес в Аулата са се събрали различни хора – по народност, по професии и интереси, но обединени от нещо общо – любовта към словото, към българското слово. „Днес ни обединява и нещо друго – гордостта на всички нас, че владеем този прекрасен, красив и много труден език. Но сякаш неговото усвояване, неговото познаване ни прави още по-амбициозни, защото това е един от най-красивите, но и най-богати езици“, каза вицепрезидентът и допълни, че е истинско предизвикателство човек не само да го говори, не само да превежда на него и от него, но да познава неговата мелодичност, прекрасните му извивки и синонимно богатство и лексика.
Г-жа Йотова подчерта, че участниците се запознават не само с език, с лексикология, но и с една изключително богата култура и книжовност. Защото българският език е неизменна част от световната, от човешката цивилизация. „Днес пишем с красивите кирилски букви и всеки път, която и буква да напишем, трябва да си спомним откъде идва тя и как е била опазена през вековете“, каза още Илияна Йотова. В словото си тя обърна внимание на историята на нашата книжовност и подчерта, че България в хилядолетната си история е оставила много книжовни паметници. „Вярвам, че тези летни семинари амбицират много сред вас да познавате, да изучавате това древно писмо. Да разчитате тези надписи не само да разберете значението на думите, а да разберете нещо много повече – онова, което българите са вложили в тези надписи и това, което са предали на поколенията“, каза вицепрезидентът.
Обръщайки се към чуждестранните участници, г-жа Илияна Йотова подчерта, че за нас, българите, когато се каже „Университетът“ – за нас това е Софийският университет. Тя благодари на проф. Герджиков, на неговия екип, на преподавателите и на студентите за това, че толкова години поддържат нивото на Софийския университет, и изрази увереността си, че с още по-голяма амбиция ще го завещаят на следващите. Г-жа Йотова благодари и на проф. Карагьозов за работата му през годините да поддържа този семинар и да го прави значим за много хора.
Вицепрезидентът говори и за новия международен форум, посветен на кирилицата, основан от нея и нейния екип. В словото си тя апелира да се работи за развитието на българистиката. Накрая тя пожела на добър час на летния семинар.
Участниците в тържественото отбелязване на Шестдесетия Летен семинар по български език и култура за чуждестранни българисти и слависти се насладиха на изпълненията на хора на Софийския университет за старинна музика с диригент г-жа Красимира Цуцуманова и на Лозенските баби.
Семинарът се провежда с финансовата подкрепа на Министерството на образованието и науката на Република България и Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Цялостната подготовка, организация и провеждане на Семинара са поверени на Факултета по славянски филологии на Софийския университет.