Научният форум е по проект № 70-123-488/28.06.2023 г. „Епистемологичната мрежа и трансферът на знания: филологическата инфраструктура през XXI век“ с ръководител проф. д-р Мадлен Данова в рамките на SUMMIT (финансиран със съдействието на ЕС - Next Generation по Националния план за възстановяване и устойчивост).

Началото на академичното събитие постави проф. Мадлен Данова, която заяви, че за нея е удоволствие да открие първата конференция по проекта на Факултета по класически и нови филологии в рамките на проекта SUMMIT. Тя подчерта, че научният форум е възможност да бъдат обсъдени някои основни направления, тенденции и проблеми в областта на филологическото знание.

Темите на изнесените 19 доклада се обединиха в няколко полета на филологическото търсене в XXI век: трансфер на културно-езикови светове (превод и рецепция на литература, с локалните проблеми на жанр, време, език-източник и др.), умения (измерения на преподаването на езика, на знанията за човешкия език, на специфичните терминологични системи и т.н.) и на културно-епистемологични реалии и реалности (напр. хуриите в Корана, културно-специфични текстови форми, технологично промененото четене – дигиталното, социално четене на литература, уменията за междукултурна рефлексия при интеркултурно обучение и др.).

В рамките на конференцията се очертаха основните въпроси пред филологията в измеренията на трансфера на култура и знания: как се налагат привилегировани и престижни текстове в контекста на споделеното, социално дигитално четене; важността a priori на диалог, чрез който да се постигне не рационализиране, а натурализиране на езика и на всички негови продукти – литература, превод, наука, и всякакви текстове, за постигане на идеите на транс- и постхуманизма като философски позиции, практики и методи на трансфер на знанията.

Докладите покриха не само обширна епистемологична мрежа, но и широк пространствен-времеви диапазон – от Япония, през Индия, Иран, Испания, Португалия, Франция, България, Англия, Америка, Китай, Корея, Италия, арабския свят, Германия до Елада; от споделеното, технологизирано четене в дигитална среда до древна Гърция.

Темите на докладите се простираха от древните текстове и автори и техния трансфер в съвремието чрез преглед на фиксирани във времето стратегии на културен (преводачески трансфер) под въздействието на редица взаимосвързани фактори, като предпочитанията на читателската аудитория, ролята на преводача като преписвач, издателските практики и доминиращите културни и идеологически норми; как арабското понятие hūr ʻīn, функционира в текстове на българската възрожденска литература (Книга за трите вери на Софроний Врачански, 1805, и Изтуплений дервиш или Възточний въпрос от Г. С. Раковски, 1858); фантазматика на паратекстуалността – конституирана в това, което се изплъзва от нейната логика под формата на излишък или остатък от означение – и нейната политика на иницииране и вписване в рамките на логоцентричната система; (не)възможности за органично преподаване на органичната същност на езика в цялата му адаптивна съпреживяност; студентските нагласи на изучаващите „Африканистика“ към мултилингвализма и културното многообразие; формирането на други картини на света и различно разбиране на националните литератури посредством литературната история като формираща фрактална геометрия, много различна от традиционните евклидови представи за света в измеренията на „дълбоко време“ на Бродел; лингводидактологическите симулации в процеса на обучение по чужд език в учебна среда; творчески, партньорски разработки на иновативни комуникационни практики, технологии и образователни маркери на междукултурния диалог в образователните институции и в образователните програми на страните; необходимостта обучението по османски език да бъде съобразено с предизвикателствата, свързани с преподаването от една страна на студенти с познания по турски език, а от друга - на такива, които не владеят съвременния език; най-разпространените видове на словесната миниатюра в персийската поезия и проза от класическия период (IX – XV век); развитие на наративите за несъвършения човек, който подлежи на оптимизация, за човека като предприемач и за сингуларността в транс- и постхуманизма в немскоезичната литература; лирическия опус „Партитурата“ и съвременните му прочити; интертекстуалност и транскултурни хоризонти; сакралната самоналожена смърт в свещените води на река Ганг; външнополитическите измерения на историческият ревизионизъм в Япония и други.