Конференцията беше открита с пленарен доклад на ръководителя на изследването проф. д-р Симеон Евстатиев, ръководител на Центъра за изследване на религиите и на Катедра „Арабистика и семитология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Професор Евстатиев въведе участниците в темата, като очерта основните аспекти на взаимодействието между религия, център и периферия въз основа на конкретни примери от историята на отношенията между „централната арабска зона“ на исляма и Западна Африка. Той предложи концептуализация на дихотомията център – периферия в три аспекта: пространствен, исторически и съвременен. Във фокуса на доклада беше конкретният случай със западноафриканската „ислямска периферия“ на арабите през погледа на изтъкнатия мюсюлмански учен пътешественик Ибн Батута (1304–1368), като бе разгледано напрежението между идеите за „ислямизацията на Африка“ и „африканизацията на исляма“.

Във втория пленарен доклад от Уводната сесия проф. дфн Георги Каприев от Катедра „История на философията“ при Софийския университет проследи нагласите на човека, населяващ българските земи, с оглед на неговото схващане за център и самополагането му като периферия. Професор Каприев посочи основните предразположения, следващи от това самочувствие, стоящи в основа на индивидуализма (със специфичното му оцеляване) и дистанцирането от поемането на политическа отговорност. Той обобщи, че религиозната самоопределеност в такава ситуация се легитимира негативно: чрез мълчанието за сакралното.

Проф. дин Илия Илиев от Института за исторически изследвания при Българската академия на науките очерта основните характеристики на българо-византийските църковни отношения в края на ХІІ – началото на ХІІІ век в следващия пленарен доклад. Професор Илиев анализира връзките на Охридската и Търновската архиепископия с някогашния византийски център (константинополския патриарх в изгнание) и с Епирската църква в контекста на сложните политически обстоятелства в региона.

Дискусиите продължиха в десет сесии. В своя пленарен доклад в сесията „Между Изтока и Запада“ проф. дфн Ирена Кръстева от Катедра „Романистика“ в Софийския университет представи обръщането на италианския писател Роберто Калассо към първоизточника на мита за сътворението, подчертавайки неговата амбиция да пренапише разказа за произхода на индо-европейската цивилизация.

Във втората сесия „От Европа до Индия: център и периферия в исляма и хиндуизма“ пленарен доклад изнесе проф. д-р Милена Братоева от Центъра за изследване на религиите и Катедра „Класически изток“ в Софийския университет. Тя отбеляза възраждането на древната ведическа ритуална практика в Индия в средата на 60-те години на ХХ век и успоредния процес на разпространение на ведическите ритуали на Запад. Представянето на тези феномени беше анализирано в контекста на голямата тема за измеренията на диалога между Изтока и Запада в наши дни и за модернизацията на религиозния процес в контекста на глобализацията.

В пленарния доклад на сесията под надслов „Преплетени истории на религиозното и политическото въображение“ доц. д-р Галина Евстатиева от Катедра „Арабистика и семитология“ се фокусира върху формираните от страна на класическата ислямска екзегеза представи и периферийните за исляма европейски перцепции на едно от проблемните ядра в ислямската есхатология, което е свързано с образите на райските девици – хурии. Чрез сравнителен анализ на възприятия от мюсюлманите и от външния за исляма Друг беше предложен нюансиран подход към разбирането на религията като фактор във взаимоотношенията между арабския свят и Европа.

В сесията „Идентичности, религии и геополитика“ пленарен доклад изнесе проф. д-р Илияна Марчева от Института за исторически изследвания. Тя очерта политическите и икономическите отношения между Народна република България и Съветския съюз с оглед на теорията за „периферния капитализъм“ на Иван Беренд и Дьорд Ранки. Професор Марчева подчерта, че резултатите от посочените отношения имат пряко значение за догонващата индустриална модернизация, осъществила се в България по време на Студената война.

Доц. д-р Пенка Данова от Института за исторически изследвания откри с пленарен доклад сесията „Пространствени и нормативни аспекти на връзките между център и периферия“. В доклада бяха представени вижданията на венецианеца Николо Манучи по въпроса за религиите на мултиетническата и мултирелигиозна Индия, управлявана от династията на Великите моголи, както и възприятието на сведенията в неговите мемоари, изданията и рецепцията им в Европа в началото на Осемнадесетото столетие.

С пленарен доклад на доц. д-р Гергана Русева от Катедра „Класически изток“ беше въведена сесията „Скритото и откритото: преобразувания между периферията и центъра“. Доцент Русева представи възшествието на идеята за раждането на спасителя брахмàн Калки Вишнуяшас, който възвръща могъществото на брахмàните, подкопано от възхода на будизма и джайнизма и от последователните нашествия в северозападната част на Индийския субконтинент. В този контекст беше разгърната тезата как една сравнително периферна идея в брахманизма се утвърждава и постепенно придобива централно значение в хиндуизма, не без активното влияние от страна на монотеистичните религии.

В пленарния доклад за сесията „Ереси, маргиналност и транснационализъм“ доц. д-р Надежда Александрова от Факултета по славянски филологии при Софийския университет представи влиянието, което книгата на Пол Рико „Сегашното състояние на Османската империя“ има върху труда на Димитрие Кантемир „Книга систима и религия мухаммеданския“ и неговия български превод от Софроний Врачански. Сред академичните изводи на доц. Александрова водещ бе този, че стратегията на молдовския автор Кантемир да прикрива ползваните от него многобройни източници осигурява резонирането на изненадващи гласове като този на Пол Рико в труда на българския книжовник от началото на XIX век.

Откривайки сесията „Религии и публична сфера“, проф. дфн Пламен Макариев от Центъра за изследване на религиите и Катедра „Философия“ при Софийския университет представи от постсекуларистки позиции проблема за легитимирането в публичната сфера на православно мотивирани позиции по обществено значими въпроси. Конкретен предмет на анализа бяха разликите в начина на комуникиране с обществеността посредством интернет (сайтове и форуми) от страна на висшите институции на Българската православна църква („центъра“) и от страна на „редови“ християни – свещенослужители, университетски преподаватели и други миряни („периферията“).

В пленарния доклад за сесията „Глобални центрове и трансрегионални взаимодействия“ доц. д-р Елена Костова от Института за исторически изследвания анализира завещанието на дубровнишкия капелан Стефан Джурашевич, резидирал в София в края на ХV в. и участвал в живота на рагузката общност, установила се трайно из българските предели. Доц. Костова отбеляза, че освен извор за църковно-религиозните задължения, завещанието е и свидетелство за широката дейност на капелана по различни частно-правни и финансови отношения, с което той оставя трайна диря в историята на българските земи.

Заключителната сесия „Реформи в периферията: Източна Европа и арабският свят“ беше открита с пленарен доклад на доц. д-р Надя Филипова от Катедра „Арабистика и семитология“ при Софийския университет и Института за исторически изследвания. Тя очерта основните параметри на външнополитическите и стопански връзки на съветския блок със Сирия от средата на 50-те до началото на 80-те години на ХХ век. В този контекст беше анализиран въпросът доколко многостранното сътрудничество между двата центъра – световен (съветския блок) и регионален (Сирия) – допринася за мобилизацията на ислямски организации и общности в Сирия и какви са визиите в Москва и източноевропейските столици за подходящия подход спрямо ислямската опозиция срещу баасисткия режим в Дамаск.

В конференцията със свои секционни доклади взеха участие изтъкнати учени като проф. дин Йордан Пеев, доайен на българската арабистика и ислямознание, както и други изследователи и асистенти, включително млади учени, докторанти и дипломиращи се студенти пред защита на магистърска теза от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Участниците в програмата бяха представители на различни факултети на Софийския университет (Факултет по класически и нови филологии, Философски факултет, Исторически факултет, Факултет по славянски филологии) и институти на Българската академия на науките (Институт за исторически изследвания и Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей).

За повече информация вж. тук цялата програма на конференцията.