Събитието бе открито от доц. д-р Ноеми Стоичкова, която отбеляза, че в рамките на проекта са проведени вече четири конференции, посветени на литературната периферия, с над 170 доклада и са издадени четири сборника с текстове с около 1400 страници. Тя посочи, че формулировката, имплицитно центрирана върху текстове, забравени или елиминирани от публичното поле по идеологически причини, започва да работи активно и много доминиращо едва в настоящата конференция, включваща два панела, своеобразно посветени на властта, литературните адаптации и алтернативи от социалистическото ни минало.

„Това за мен е обнадеждаващо, защото споменатият период след 30 години акумулира навлизане в една нова фаза на изследване, в която проявяват подчертан интерес студентите българисти както в бакалавърската степен и от магистърските програми, така и докторантите, а това означава и появата в научния дискурс на нови, различни, несвидетелски погледи, отправени към още една сложна епоха“, каза доц. Стоичкова. По думите й проучването на маргинални автори, произведения, явления, тенденции са същинската съкровищница на съвременната литературна история, която е излязла от линията, която все повече проблематизира единственото число на канона и неговата определеност и определимост и която продуцира все повече лични концептуални разкази за литературния живот от различните исторически периоди. Доц. Стоичкова изрази увереността си, че тези срещи са срещи на съмишленици, които се слушат, четат и влизат в интересни и продуктивни колегиални диалози. Тя благодари на всички за вече петилетната двудневна ноемврийска атмосфера, която оставя трайни спомени през цялата година във филологическата гилдия. Доц. Ноеми Стоичкова благодари за добрата организация на своите колеги д-р Мартин Колев и докторант Виктория Викторова – за тяхната отговорност и инициативност. „Благодаря и на доц. Пенчев, който не пропусна като декан нито един от форумите ни, но чиито думи на тези форуми звучаха като на колега, работещ с необятните гънки на литературната маргиналия“, каза още доц. Стоичкова, изрази увереността си че предстоят два интересни и плодотворни дни и пожела на добър час на конференцията.

Деканът на Факултета по славянски филологии доц. Бойко Пенчев отбеляза, че много харесва фокуса на конференцията, това, че тази темата е успяла да привлече младите колеги – докторанти, асистенти и по някакъв начин е осъществила трансфер от опита на старите към енергията и любопитството на младите. Той посочи, че темата за периферията е изключително важна и напомни, че темата за пробивите на маргиналното и периферното е било ключова дума в литературоведската революция от началото на 90-те години на миналия век. Според него това е чудесна възможност да се преосмисли и този обрат в литературознанието, накарал ги да обърнат поглед към онова, което сякаш е било невидимо: „Именно от невидимото ние си откриваме неочакван достъп към видимото, към онова, което всъщност си мислим, че познаваме, защото винаги, когато говорим за периферията, това е всъщност начин да преосмислим и центъра, какъвто и да е той – бил той канон, бил той власт, бил той гений или друго“. Според доц. Пенчев факултетът може да се гордее с тази инициатива, защото е фокус, който привлича учените на национално ниво, а и тези извън страната. „Наистина вярвам, че ще бъде поредната продуктивна конференция“, каза в заключение доц. Пенчев и пожела успех на събитието.

Продължителността на проекта, както и нестихващият интерес към обвързаните с него мероприятия от страна на широката академична общност свидетелстват за продуктивния потенциал на систематичните и задълбочени литературоведски занимания с произведения и автори, останали извън установените, канонични библиографски списъци. Следвайки тази концептуална линия, предишните издания на „Маргиналията: памет и употреби“ се фокусираха конкретно върху проблеми, свързани с литературната периферия, литературните поредици, трансграничните жанрови форми между документалното и художественото, както и с разнозвучните „гласове на другостта“. Като пети поред, юбилеен форум, „Периферията: модуси на функциониране и начини на интерпретиране“ цели да синтезира част от полетата, обгледани до момента от екипа и от разширяващия се кръг от представители на филологическата колегия, участвали в предходните конференции, но и да надгради с един по-концептуализиращ поглед проблемите, свързани цялостно с надслова на проекта.

Сред тематичните параметри на предстоящата конференция се открояват локалните измерения на литературногеографските топоси столица‒провинция; възможните причини и условия за процеса на (само)маргинализация; опозиционната верига власт‒адаптация‒алтернатива, ролята на контекста и тенденциите при формиране на читателските вкусове. Съществен акцент в програмата представляват и проучванията върху все още недостатъчно (или изцяло) необговорени произведения и автори от периода на държавния социализъм.

Своеобразно продължение на този акцент представлява и събитието, с което ще приключи конференцията ‒ представяне на новата монография на Юлияна Стоянова и Светлана Стойчева „Романите на Димитър Димов. Философско-психологически прочит“ . Книгата е дело на издателство СОНМ, а изданието е подкрепено от програмата "Помощ за книгата" на Министерството на културата.

Целта на тази монография е да разшири и задълбочи философско-психологическите аспекти в тълкуването на Димитър-Димовите романи от перспективата на психоанализата, дълбинната психология и екзистенциализма. Тези аспекти са закодирани в членението на предлаганата книга на три части. Първата част, под надслов „Димитър Димов и българският литературен канон“, ситуира творчеството на автора във и извън канона на българската литература и изследва опозицията родно – чуждо в романите му, като приема метафората „навътре към чуждото“ за рецептивна стратегия. Втората част („Димитър Димов – създател на новаторски образи“) е посветена на психологизма в творчеството на Димов, прочетен през архетипите на колективното несъзнавано. Тук читателят ще открие подробни анализи на архетипното в хронотопите и в образите на трите издадени Димови романа, както и в незавършения му „Роман без заглавие“. Третата част, озаглавена „Димитър Димов в светлината на екзистенциализма“, разглежда пристрастието на писателя към решаващите за философията на екзистенциализма гранични ситуации на съществуването, като съзнание и (само)осъзнаване на индивида, алиенация, любов, смърт, загуба на смисъла. Книгата предлага специфичен изследователски поглед към творчеството на Димитър Димов и може да бъде от интерес за широк кръг читатели – както за обучаващите се в средния курс и в университетите, така и за професионалисти в областта на литературната наука, но също и за онези, които четат и препрочитат романите на този автор просто защото го обичат.