25 години след първата международна конференция на Стопанския факултет, проведена на 19-20 ноември 1998 г. под името „Трансформационните процеси в българската икономика”, в София се събраха над 50 представители на международната академична и бизнес общност, за да обсъдят проблемите на устойчивостта – в икономически, екологичен и управленски смисъл. Устойчивостта е тясно свързана с историчността и с дългосрочната визия.

Конференцията „Устойчивост, социална икономика и дигитална трансформация“ демонстрира визията на Стопански факултет да вдъхновява, ангажира и подкрепя отговорното лидерство на настоящите и бъдещи мениджъри, общностни и държавни ръководители. В дизайна на програмата на конференцията са преплетени историята на факултета, приоритетите за неговото развитие и различните инструменти за развитие не само на факултета, но и на обществото ни.

В откриването на конференцията и по-късно в сесията „Устойчива мобилност и енергия“ участваха деканът доц. д-р Атанас Георгиев и проф. д-р Дитер Флемиг, дългогодишен гост-професор в Стопанския факултет (от 2010 г.), съучредител и председател на Софийски клуб (Club of Sofia), неправителствена организация, регистрирана в Берлин, Германия. Проф. Флемиг има разнообразна експертна, административна и политическа (председател на берлинския сенат 1991-1992 г.), изследователска и предприемаческа кариера като в момента е съдружник в InfraDianba – германо-китайско предприятие, занимаващо се с по-лесна замяна на батериите на електрическите автомобили.

По време на тържественото откриване на конференцията беше направена премиерата за България на филма World at Risk, продуциран от доц. д-р Марина Стефанова, зам.-декан „Устойчиво развитие, подкрепа и ангажиране“ и Фондация ФЕБ, учредена с дарение от декана-основател на Стопански факултет проф. д-р Георги Чобанов при пенсионирането му. Филмът вече имаше своята световна премиера по време на COP28 в Дубай преди няколко дни. Той ще бъде в основата на центъра за визуална наука „Калейдоскоп“ – първият мащабен проект на Фондация ФЕБ и широка екосистема от бизнес партньори на Стопански факултет.

Първата сесия на конференцията беше посветена на новините от Глобалната конференция за климата и за предизвикателствата, пред които е изправена България . Водещ говорител беше г-жа Сана Лингорски, ръководител на отдела за финансово изпълнение на Рамкова конвенция на ООН за изменението на климата (РКООНИК), базиран в Бон, Германия. Стратегиите и политиките на България представи г-жа Мила Димитрова, съветник на министъра на околната среда и водите.

В ДНК на Стопанския факултет е международното сътрудничество и връзката академия-бизнес. В първото десетилетие от съществуването си Стопанският факултет разчиташе на ключова подкрепа от страна на Кьолнския университет и специално на проф. Гернот Гутман. Проф. Гутман е ректор на Кьолнския университет между 1983 и 1985 г., доктор хонорис кауза на стопанските науки и носител на почетния знак със синя лента на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (5 април 2000 г.). Германският бизнес в лицето на предприемачи (вкл. академични) и семейни фирми като Deichmann (аудитория 400 все още носи името Дайхман), Viessmann, Würth, Klett, Wessels и IDS Scheer (ARIS) бяха сред „първата вълна“ социално отговорни бизнеси от Германия, които влизаха в България, като подпомагаха Стопанския факултет. В днешно време факултетът партнира с други германски фирми като Шварц ИТ, Сименс и Германо-Българската индустриално-търговска камара.

Партньорството с Кьолнския университет беше поддържано дълги години от проф. Шулц-Нийсвандт, бивш декан и дългогодишен заместник-декан на Факултета по стопански и социални науки, както и ръководител на катедрата по изследвания на кооперативите в Германия. Неговите докторанти Йошка Молденхауер и Симон Микен проведоха семинар по социална политика на немски език и дискутираха изследванията по въпросите на кооперативите в Кения (докторант Рутияна Нгундо) и България (докторант Любомира Ганчева) в две от секциите на конференцията. Тези дискусии бяха част от стартиралия през лятото на 2023 г. проект „Социалната икономика като ускорител на икономическото благосъстояние и намаляване на неравенството“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ и ръководен от проф. д-р Албена Вуцова. В работата на конференцията участваха и докторантите от Университета в Кьолн Юлия Байдек и Филип Тим.

Преди официалното откриване на конференцията беше организирана симулация на работата на Социалния и икономически съвет на Република България, модерирана от неговия председател г-жа Зорница Русинова. В симулацията участваха студентите от магистърската програма „Отговорно и устойчиво управление“ с директор доц. д-р Марина Стефанова и студенти от курса по „Социална политика“ на преподавателите от Кьолнския университет.

Акцент в работата на конференцията беше панелът за дигитална трансформация по проекта SUMMIT с водещ учен проф. д.ик.н. Десислава Йорданова. В него предварителни резултати показаха и проф. Желю Владимиров (R4), проф. дфн Оля Харизанова (Философски факултет), доц. д-р Боряна Богданова и гл. ас. д-р Ирена Младенова. В работата на секцията се включиха с интересни презентации и гл. ас. д-р Любен Иванов, който демонстрира иновативни методи за преподаване на икономика с R, и докторант Симеон Лазаров.

След официалното закриване на конференцията, на 16 декември 2023 беше организирано посещение на завод „Златна Панега цимент“, част от гръцката Титан груп - пример на устойчиво предприятие в кръговата икономика. Посещението даде възможност да се наблюдава съчетаването на дигиталната трансформация в един традиционен отрасъл като производството на цимент и заместването на източници на енергия с висок въглероден отпечатък (като въглищата) с отпадъчно производствено гориво (RDF). Високата интензивност на иновациите в предприятието дават възможност за достигане на много високи нива на заместване на традиционна енергия с RDF (до 70%), дори при използване на пещи на 60+ години.

Системата CimentAI, която използва изкуствения интелект за да препоръчва превантивна поддръжка е разработена и тествана в „Златна Панега Цимент“ и се продава в редица циментови заводи по цял свят, включително в Европа, САЩ и Африка. Домакин беше г-н Милен Станоев, изпълнителен директор на завода и студент в MBA програмата, акредитирана от AMBA.

В конференцията имаше вътрешни препратки, които свързваха различните сесии. Например, в докторантския панел Линлин Ма представи работата си по дисертацията и главата за Информационни, комуникационни и мислещи технологии в доклада Иновации.БГ 2023 няколко дни преди официалната му премиера на 19 декември 2023 г. на Националния иновационен форум.

Друг важен акцент в работата на конференцията беше лекцията „Политически и икономически въпроси в Близкия изток“ на проф. Мохамад Мустафа от Международният университет Тишк в гр. Ербил, Ирак. Сътрудничеството между Университета Тишк и Софийския университет се реализира по искане на бизнеса в България и Ирак. Г-н Майкъл Ялда, представител на хасковската търговско-промишлената палата (ХТПП) в гр. Ербил, международната фирма МКРТНИ и специално - експертите по арабски въпроси Анастас Терзобалиев (възпитаник на Стопанския факултет) и Михаил Аргатски са основните двигатели на това партньорство. В няколко различни сесии бе обсъдено образованието като инструмент за провеждане на т.нар. гражданска дипломация в областта на външните работи. Стопанският факултет прави заявка с редица свои дейности да играе важна роля както в двустранните отношения, така и по отношение на многостранните (напр. чрез по-съществена роля в организацията на следващите срещи посветени на климата).

В работата на конференцията участваха много от международните студенти – докторанти и магистри в MBA програмата, акредитирана от AMBA, от редица арабски страни – Саудитска Арабия, Ирак, Иран, Катар, Йемен, Сирия и Мароко, сред които има са предприемачи, дипломати и мениджъри. Като гости присъстваха и дипломати от Тунис и Либия, както и Ахмад Алаедин, председател на Ливано-българския бизнес съвет и голям приятел на Стопанския факултет.

Проф. Мустафа, който има докторска степен от Университета Екзетер, беше включен в сесията, в която доц. д-р Стенли Гьошев от Университета Екзетер представи мащабно изследване на избягването и неплащането на данъци в България. Съавтор в статията на доц. д-р Гьошев е и Трифон Павков, който е докторант в Екзетер и е хоноруван преподавател по публични финанси в Стопанския факултет. В дебата се включи проф. д-р Жан Франсоа Роже.

Проф. д-р Йоахим Швалбах (професор-емертиус в Хумболтовия университет, доктор хонорис кауза на икономическите науки на СУ „Св. Кл. Охридски“ и носител на Почетния знак със синя лента от 23 април 2019 г.) традиционно ръководи докторантския панел на конференцията на факултета и е помогнал със задълбочена обратна връзка на много от докторантите ни. Тази година той изнесе лекция, посветена на репутацията на главните изпълнителни директори в сесията за лидерство, ръководена от доц. д-р Иван Ангелов, зам.-декан на Стопанския факултет. Тази сесия, както и сесията, посветена на „Науката, културата и обществото“, ръководена от доц. д-р Владимир Божилов, зам.-декан на Физическия факултет, се проведе в Общинския център „Музейко“.

Невъзможно е да се откроят всички връзки между сесии, теми, хора и локации, но със сигурност Грановетер е прав да твърди, че силата на слабите връзки е огромна. Локацията „Музейко“, който се управлява от нашата колега доц. д-р Ия Петкова, демонстрира важността на геймификацията за образованието на децата – теми, които също „заслужиха“ собствени секции по време на конференцията. Научната комуникация (предмет на представянето на доц. Петкова) и особено обръщането към сферата на културата и общностите (директно, непредставени през неправителствени организации) са друг стратегически приоритет в работата на Стопанския факултет.

Проф. д-р Вуцова ръководи проект UniverCity по модела на общностните награди на Университета Плимут във Великобритания, с които се ангажират изследователи за решаване на социални проблеми директно „на място“. Колегата ни ас. Васил Караиванов участва в сесията с интересен анализ, свързващ аукционите (за изкуство), кураторите и потребителите (инвеститори или само колекционери). Проблемите на икономиката и управлението на изкуството бяха във фокуса на академичните интереси на гл. ас. д-р Тони Конджов (1960-2019).

Стопанският факултет често ангажира и вдъхновява студентите си с фирмени посещения, с интеграция на реални казуси и задачи в часовете, предоставяне на стажове и т.н. Бъдещите бизнес лидери и преподавателите имат ангажимент да създадат усет, способност за оценка и търсене на по-вдъхновяващо образование за децата и богата обща култура на родителите и служителите на фирмите. Центрове като „Музейко“ и „Техномеджикленд“ изпълняват социална функция да създадат „търсене“ на STEM (science, technology, engineering and mathematics) умения и знание.

И трите зали във факултета (микро-локации), в които се проведоха сесиите на конференцията, са тясно свързани с бизнеса (400 – Дайхман, 401 – Шварц ИТ, 520 – Експириън).

Стопанският факултет от самото си начало прилага геймификация в обучението. Пионерът в това отношение е проф. д-р Анастасия Бънкова, която има публикувани собствени делови игри (така се наричаха през 1980-те години) в специализирани издания във Великобритания. По-късно, като неин асистент от 1994 г. доц. д-р Тодор Ялъмов използва нейните игри, а и съществуващите на пазара Jones in the fast Lane, Sims и др. Оригинална игра, разработена от екипа на проф. д.ик.н. Невяна Кръстева и специално от Петър Сеизов, възпитаник на Стопанския факултет, се използва в часовете по маркетинг вече повече от 20 години.

Конференцията включи представяне на последната книга на проф. д.ик.н. Невяна Кръстева и гл.ас. д-р Алексей Потебня „Геймификация и психология на потребителското поведение“ в книжарница Vivent в непосредствена близост до факултета (ул. Майор Юри Гагарин 27).

Друг участник, познат на студентите по маркетинг, беше Иван Милев от Octalysis Group (Ю Кай Чоу), вероятно най-популярната консултантска компания в областта на геймификацията в света. Иван Милев е възпитаник на Стопанския факултет и е работил с д-р Мушмов.

Сесията на 15 декември 2023 г. беше ръководена от д-р Апостол Мушмов, директор в MFG и хоноруван преподавател в Стопанския факултет. Д-р Мушмов има разработени редица геймификации като например тази в Пощенска банка, показана от Виктория Драгнева, началник отдел „Телемаркетинг и младежки сегмент“ в банката.

В сесията взе участие и доц. д-р Ангел Марчев, Jr. представяйки реален проект на последния випуск студенти от магистърската програма „Геймификация в бизнеса, публичния и неправителствения сектор“ за геймификация на състезанието за най-добър младежки старт-ъп, който Стопанският факултет организира с Фонда на Фондовете. Любопитен исторически детайл е че в миналото доц. д-р Ангел Марчев – старши е работил заедно с проф. д-р Бънкова по темата за използването на деловите игри в обучението на висши стопански ръководители и студенти. В периода 26-28 януари 2024 г. Стопанският факултет ще бъде домакин на поредния Game Jam, организиран от доц. д-р Марчев. В миналото факултетът е бил домакин на разнообразни подобни събития, включително за деца като Coder Dojo.

Активен участник в сесията беше проф. д.ик.н Соня Милева, която изследва, публикува и преподава геймификация в туризма. Тя сподели своя опит в създаването на виртуални „ескейп стаи“.

С привличането на гл. ас. д-р Николай Кацарски (Геолого-географския факултет, а по-рано от УНСС) Стопанският факултет навлезе отново в учебно-тренировъчната икономика, ръководена от г-жа Дария Маврудиева, директор на Центъра за учебно-тренировъчни фирми към Министерство на образованието и науката. В момента във факултета функционира една счетоводна УТФ Финансови експерти и бизнес анализатори ООД. Стопанският факултет беше част от учебно-тренировъчната икономика през проект ТЕМПУС през 1996-1997 г. с участието на проф. Афф от Виенския икономически университет и в партньорство с Финансово-стопанската гимназия. По това време координатор на проекта от страна на факултета беше проф. д-р Анастасия Бънкова.

В дискусията за учебно-тренировъчната икономика се включиха водещи учители в тази „учебна икономика“ като г-жа Мая Гешева, директор на НФСГ, и г-жа Бойка Генкова, зам.-директор на НТБГ, както и учители от цялата страна. Проф. дсн Цветан Давидков, ръководител на Университетския център по предприемачество и проектно управление, представи дейността на факултета в подкрепа на продължаващата квалификация на учителите по икономически и управленски дисциплини, както и конкурса за младежко предприемачество с Фонда на фондовете. Проф. дсн Давидков е автор на учебник по Предприемачество за 8 кл. (БГ Учебник) и от години предлага сертификационни курсове за повишаване на квалификацията на учители.

Ангажираността на колегията на факултета със средното образование е многолика. Преподаватели са съавтори в учебници по Гражданско образование за 12 клас – проф. д-р Теодор Седларски и гл. ас. д-р Любен Иванов (Педагог 6), гл. ас. д-р Георги Ганев (Просвета) и доц. д-р Тодор Ялъмов (Анубис-Клет). По инициатива на Стопанския факултет Софийският университет „Св. Климент Охридски“ вече има и лицей извън София в лицето на Професионална гимназия по компютърно програмиране и иновации в гр. Бургас. Доц. д-р Николай Нетов, зам.-декан „Дигитална трансформация“, организира националните финали за 11 пореден път на състезанието на Adobe. Доц. д-р Тодор Ялъмов е ментор на УТФ Интерактивстъдинг от НТБГ и е организирал множество обучения на учители с „Кабината”.

Стопанският факултет се позиционира като своеобразен „център“ на макроикономическото моделиране в България. Председатели на Българската макроикономическа асоциация са били преподавателите ас. Васил Караиванов (действащ председател), доц. д-р Андрей Василев, доц. д-р Мариела Ненова-Амар, гл.ас. д-р Георги Ганев, проф. д-р Стефан Петранов.

Допълнителен индикатор за това е и включването на единствените двама представители в Съвета за икономически анализи от факултета –доц. Калоян Ганев (бивш директор на Агенцията за икономически анализи и прогнози) и доц. Ралица Симеонова-Ганева.

Панелът обсъди моделите СИБИЛА и BNBQPM, както и изключително интересното изследване на инфлацията в България от 1750 г. досега (в партньорство с доц. дн Мартин Иванов от Философския факултет). В дискусията се включи и ас. Илия Лингорски, член на управителния съвет на БНБ. Панелът беше модериран от доц. Маринела Ненова-Амар.

Модератор на сесията Данъци и устойчиво развитие беше доц. д-р Савина Михайлова-Големинова, която представи актуални въпроси на позитивната данъчна интеграция. Сред другите участници бяха докторантите от Юридическия факултет Димитър Станчев и Николета Нешева, които анализираха криптовалутите. Другите две презентации бяха за потенциалния прогресивен данък върху горивото за лични цели на доц. д-р Банчо Банов и необходимостта от създаване на Национален съвет по счетоводство на Велин Филипов.

Заключителната дискусия за образованието като инструмент за развитието на външноикономическите отношения на страните, модерирана от доц. д-р Боряна Богданова и доц. д-р Тодор Ялъмов, разчиташе на интервенции от страна на проф. д-р Венета Андонова, декан на Бизнес факултета на Университет Лос Андес в Колумбия, проф. Пуцурис от Центъра по кръгова икономика в Кемйбриджския университет и бивш ректор на UCLAN в Кипър и г-жа Жанет Найденова, председател на Българската е-комерс асоциация. В дискусията се включиха представители на Шварц ИТ, ОББ, МКРТНИ, предприемачи-възпитаници на MBA програмата и др.

Г-н Терзобалиев обърна внимание, че откриването на нови консулски позиции в страни като Ирак, Кения и други страни би дало възможност на много повече студентски и бизнес обмен с арабските и африканските страни.

Сред участниците и съавторите на представените статии и презентации в конференцията бяха представители и на други факултети – Юридическия, Физическия и Философския, което демонстрира вътрешно-университетското сътрудничество на Стопанския факултет. Слушатели бяха представители на Геолого-географския факултет.

Водещ спонсор на събитието беше „Девин“, устойчив партньор на Стопанския факултет.