За поредна година в Европа се организира Европейска нощ на учените, финансирана по проекти от програма „Хоризонт 2020“. Софийският университет „Св. Климент Охридски“ за пореден път участва в Европейската нощ на учените с богата програма за посетители от всички възрасти. Събитието е част от програмата на Алма матер за отбелязване на 130-годишнината на университета.
Събитията в Ректората започнаха още през деня с Ателие на младите таланти „По динозавърските стъпки”, което се състоя в Музея по палеонтология и исторична геология и в прилежащото фоайе. Освен игри, в музея децата се запознаха с тайните сили на фосилите, научиха повече за отминалите епохи, разбраха как древните животни оживяват в митологията и как могат сами да измислят супер-герои за свои комикси и игри.
Най-малките посетители нарисуваха мамута, постараха се да открият стъпките и отпечатъците на древните животни, присъстваха на демонстрации и експерименти.
В музея имаше и игри и задачи за децата, свързани с кариерата на учените.
В ранния следобед в Аулата се проведе и Националният конкурс на тема “По стъпките на учените в региона“.
В Централното фоайе на Ректората до 22.00 часа бе отворен и Европейски щанд, а желаещите се включиха в тематичната обиколка: „Софийският университет като живо културно наследство”, която започна от Централното фоайе.
В част от залите в Ректората се проведоха и дискусионни клубове. Участниците в тях се запознаха с историята и функционирането на Ханзейската лига – съюз на търговски градове и организации, често наричан първата международна корпорация и дори първообраз на Европейския съюз, и как той променя историята на Европа. Присъстващите узнаха и за средиземноморската диета през Античността и научиха за кулинарните постижения на древността и как тези традиции имат връзка с нашата кухня. Бе предложена и дегустация на печива по рецепти от исторически източници.
От темата за здравето през късната античност присъстващите успяха да научат за различните процедури, използвани от хората, живеещи през този период да се предпазват и справят с болестите, които са ги съпътствали. Освен това бяха показани находки на инструменти и рецепти за лекарства от този период.
В рамките на Нощта на учените 2018 г. докторанти на Софийския университет представиха „Трансфер на знания в Европа — какво научихме по време на мобилността в други държави и научни организации”.
Любителите на точните науки се запознаха с темата за „Повторните нови“ - интересни обекти, които се характеризират с многократни периодични избухвания в двойни системи, съдържащи бяло джудже.
Посетителите научиха за източниците на замърсяване в София и защо еколозите постоянно алармират за стойности, надвишаващи праговете. Кои частици наричаме фини прахови, откъде се вземат, кои са опасните метеорологични ситуации за повишени ФПЧ и как да се следи актуалното състояние в София
Те научиха и за историята на изследванията на Марс, както и за това как изучаваме океана от космоса, за най-новите методи за мониторинг на океана и какви новости за океана научаваме от тях.
Почитателите на науката чуха интересни факти за опазването на Черно море като част от Световния океан. Те се запознаха и със сеизмичните изследвания в района на българската антарктическа база на остров Ливингстън, научиха за две от българските експедиции на Антарктида, какви интересни явления се наблюдават и защо учените се интересуват от ледения континент.
Гостите на Ректората, които посетиха кабинетите по любопитство се включиха в учебната игра-лабиринт по средновековна история на България „Асеневци” и в Hands-on лабораторията по сглобяване на роботи, станаха свидетели и на демонстрации на прогнозата за времето, демонстрации на сеизмометьр и научиха как да си направят сами метеорологична станция.
Интересните събития в Ректората продължиха с историята и приготвянето на медовина. Най-любопитните успяха да дегустират напитката, приготвена по автентична рецепта.
Любителите на бойните изкуства също не бяха пренебрегнати – те научиха от Мирослав Лесичков, основател и инструктор в школа за средновековна фехтовка МОТУС, повече за традициите на бойното изкуство от Средновековието, неговото развитие и връзка с европейската култура и реалност през този период. Проведоха се и дискусии върху ръкописите, въз основа на които се развива дисциплината НЕМА (Historical European Martial Arts), както и защо можем да говорим за европейска традиция. Бяха представени реконструкции на хладно оръжие от средновековието и ранния ренесанс.
Присъстващите на Европейската нощ на учените 2018 в Ректората станаха свидетели на демонстрации на оптични илюзии и феномени. Те чуха интересни факти за човешкото зрение и неговите възможности и успяха да да видят как трепти мембраната на барабан, как се върти перката на вентилатор, как се нагрява въздухът.
Участниците в Нощта на учените се запознаха с инструментите и подходите за дигитална трансформация по метода на ДИГИТРАНС и да присъстваха на демонстрации.
Любителите на химията станаха свидетели на забавни химични демонстрации, направени от Корпуса за бързо гърмене на Факултета по химия и фармация. Те видяха как горят водата, камъните и пяната, как химиците могат да държат в голи ръце горящ огън и после да ги измият в течен азот с температура минус 196 градуса, как може водата да се втвърди при стайна температура и много други любопитни неща.
Не бяха пренебрегнати и почитателите на музиката – те се насладиха на Музикално-поетичната вечер на талантливи учени.
В Централното фоайе на Ректората пък се проведе викторина и томбола с награди „Клуб на знаещите”.
По-рано през деня посетителите в кампус „Лозенец“ на Факултета по математика и информатика на Алма матер станаха свидетели на Космическо сафари, предлагащо съвременни методи и средства за преподаване и учене на природни, технически, инженерни и математически науки чрез съчетаване на класически средства (звездни карти), изследователски подход на учене (DojoIBL система), виртуална реалност (Google Cardboard — очила за виртуална реалност), интерактивни методи и инструменти (интерактивна бяла дъска).
Репортаж на Телевизия "Алма Матер"