Изложбите бяха представени от доц. Милена Блажиева – ръководител на катедра „Визуални изкуства“ към Софийския университет и от доц. д-р Стефан Лекхфар – директор на Института за пластични изкуства в Чешин към Университета на Силезия в Катовице, а с приветствие към участниците се обърна и проф. д-р Мария Стойчева – функционален ректор международна дейност в Софийския университет.

Първата изложба представя произведения на полски и български студенти, създадени в творчески работилници „Скулптурен релеф“, „Суха игла“ и „Плакат“, организирани от катедра „Визуални изкуства” към Факултета по науки за образованието и изкуствата. Ръководители на работилниците бяха гл. ас. Николета Иванова, гл. ас. Цвета Петрова и гл. ас. Явор Грънчаров. От българска страна участваха: Андреа Георгиева, Валентин Панайотов, Ванеса Енева, Даяна Тинева, Динко Чортов, Калоян Чехларски, Карина Канева, Красимира Николова, Мария Николова, Мира Иванова, Наталия Крисенко, Ралица Радева, Теодора Георгиева, Тони Костадинов и Тонислав Георгиев (студенти в специалности „Графичен дизайн“ и „Изобразително изкуство“ в Софийския университет). От полска страна в работилниците се включиха: Агниешка Йончек, Анна Бомба, Анна Рушинек, Елиза Завадска, Мария Демянюк, Наталия Мандреш и Кацпер Кашуба (студенти в Института за пластични изкуства в Чешин към Университета на Силезия в Катовице). Вдъхновени от архитектурата на Ректората, младите художници интерпретират пространства, архитектурни детайли и декоративни елементи от емблематичната сграда.

Втората изложба – City being включва графични произведения на полския художник Лукаш Конюши, изпълнени в техниката на дълбокия печат. Авторът е докторант в Института за пластични изкуства в Чешин. Макар и млад, авторът вече е утвърдено име в полето на графичното изкуство, добре познат и на българската публика.

Неговите произведения са вдъхновени от архитектурното наследство на Битом – родния град на художника. В композициите се разгръща чистата геометрия на архитектурни обеми и градски пространства, в които специфичният ритъм, резките ракурси и драматичният сблъсък на светлината и сянката изграждат имагинерен, строго структуриран свят, белязан обаче от осезаемото усещане за човешкото отсъствие.