Проф. Радулов изрази своята дълбока благодарност и заяви, че награждаването е изключително събитие в живота му. „Имам голямата привилегия да получа тази висока награда от най-реномираното и най-старото висше училище на Република България – Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Проф. Радулов заяви, че винаги пази в сърцето си изключителна благодарност към Университета и се чувства задължен за полученото високо образование, подходяща професия и за това, че висшето училище му е помогнало за научното му израстване. Не на последно място му е дало възможност през свободното време да упражнява и музикалното си хоби.

Проф. Радулов подчерта, че в живота си се е ръководел от няколко принципа. Първо, чувство за скромност. „Много трудно е това чувство. Но в най-хубавите си мигове в моя живот съм си повтарял да не забравям откъде съм тръгнал“, каза той. Вторият принцип е всеотдайността. Проф. Радулов изрази убедеността си, че университетският преподавател трябва да превърне своята дейност в кауза, да служи на едно дело безкористно и до край. Другият принцип е целеустремеността - да знаеш на кой път си стъпил, накъде вървиш, накъде отиваш и как да постигнеш това, което би желал.

„Когато през 1984 година започнах да интегрирам първите ученици със специални образователни потребности в обикновеното училище, малко си давах сметка какво всъщност започвам. Днес съм щастлив да видя, че това дело е дало своите изключителни плодове“.

Проф. Радулов посочи още един принцип, по който се води в живота си – а това е солидарността – гражданска и професионална. Той пожела нови хоризонти в развитието на Софийския университет и завърши словото си с думите „Напред, народността не пада там, дето знанието живей“.

Проф. дпн Владимир Радулов е всепризнат професионалист в областта на специалната педагогика у нас и в чужбина. Той започва работа в Софийския университет през 1987 г. като хоноруван преподавател по педагогика на зрително затруднените. През 1991 г. е избран за доцент, през 1999 г. получава научната степен „доктор на педагогическите науки“, а от 2000 г. получава и академичното звание професор.

По негова инициатива е създаден Ресурсният център за обучение на деца със специални образователни потребности при Факултета по начална и предучилищна педагогика.

От 1993 – 1995 г. е ръководител на Катедра „Специална педагогика“ и като такъв е допринесъл за всепризнатата водеща роля на Софийския университет в подготовката на специални педагози, в областта на зрително затруднените ученици, за качеството на образованието по специална педагогика у нас.

Под ръководството на проф. Радулов са разработени първите специални програми за обучение на зрително затруднени деца у нас и първите университетски програми за подготовка на специалисти по обучение и рехабилитация в тази област.

В работата си като лектор и научен ръководител на програмите влага много от себе си за създаването на качествени нови кадри, от които се нуждае нашата образователна система. Работил е със студенти от Турция, Гърция, Република Кипър, изнасял е лекционни курсове в чуждестранни университети като Кортрейн - Белгия, Белград – Сърбия, Истанбул – Турция, Скопие - Македония, Лвов – Украйна и други.

Проф. Радулов има активна обществена дейност, насочена изцяло към популяризиране на специалната педагогика, за повишаване и гарантиране на качеството й. Сътрудничи на Министерството на образованието и науката по множество национални и международни проекти и многократно е канен за лектор от страна на Министерството на образованието и науката.

От 1993 до 1995 г. е член на подкомисията на ЮНЕСКО при МОН, а от 1997 до 2013 г. е координатор за България на Международния съвет за образование на зрително затруднените. От 2002 до 2005 г. е зам.-председател на Европейския регионален комитет на тази организация. През периода 2000-2003 г. е член на подкомисията по обществени науки при ВАК. През 2006 г. е член на Генералната асамблея на Международния съвет за образование на зрително затруднените.

Председател е на Българската асоциация за обучение на зрително затруднени деца от създаването й през 1992 г. Проф. Радулов е инициатор за създаване на Националната асоциация на сляпо-глухите в България. Бил е и зам.-председател на Съюза на слепите в България.

По негова инициатива през 1993 г. е създадена фондация „Рехабилитация на слепи“, през 1997 г. – Националната асоциация на сляпо-глухите в България и „100 години образование на слепите в България“.

Научното творчество на проф. Радулов включва над 180 публикации в областта на диагностичното оценяване, интегрирането и включващото обучение, социално-психологическите проблеми на слепотата и слабото зрение и рехабилитацията на възрастни с нарушено зрение. Автор е на университетските учебници по основните дисциплини в тази проблематика.