Във Факултета по химия и фармация на Софийския университет на среща с журналисти бяха представени основните теми и области, в които работят учените в рамките на проект Materials Networking
Факултетът по химия и фармация на Софийския университет “Св. Климент Охридски“ e координатор на проекта Materials Networking, финансиран пo програма Хоризонт 2020, в който партньори са три водещи в света научноизследователски институции: Департаментът по материалознание и металургия при Университета на Кеймбридж, Великобритания; Макс Планк Институтът по полимери, Майнц, Германия и Факултетът по химия при Университета на Барселона, Испания.
Целта на проекта е да се повиши научноизследователския капацитет на Факултета по химия и фармация на Софийския университет “Св. Климент Охридски“ и утвърждаването му като водещ регионален изследователски и иновационен център в областта на модерните функционални материали.
Координаторът на проекта проф. Георги Вайсилов представи накратко проекта и уточни, че той тематично е продължение на предишен проект на Факултета по химия и фармация с координатор проф. Тони Спасов.
Сумата по проекта е един милион евро, като три четвърти от тях са за Софийския университет, а останалата част е за партньорите от чужбина. Проектът стартира на 1 септември 2016 г. и ще приключи следващата година в края на август.
Научната област на проекта е „Съвременни функционални материали“. По думите на проф. Вайсилов, причините да се избере тази научна област е, че Факултетът по химия и фармация е сред водещите в научната област в страната, има научни групи, работещи с различни типове съвременни материали с авторитет в страната и чужбина. Изградено е вътрешнофакултетно сътрудничество и сътрудничества в страната и чужбина, налична е и апаратура в научната област, а избраната научна област е продължение на тематиката от предните общофакултетни проекти.
Проф. Вайсилов посочи достиженията на Факултета като един от водещите научни центрове. За периода 2010-2014 г. той е допринесъл с 19% от всички публикации в ISI в областта на химията с български автори. Средно Факултетът публикува по около 110 реферирани статии годишно. Общият h-index (ISI) на факултета е 57 (сред най-високите в областта на химията за изследователски център в страната); 2 „високо цитирани“ публикации. Проф. Вайсилов посочи и че 17 статии с автори от настоящия състав на Факултета са цитирани над 100 пъти. От последните шест години до момента има общо 12 награди „Питагор“ (по време на проекта – 4 награди), а 6 учени от настоящия състав на факултета са Хумболтови стипендианти
Общо 19 научни групи от Факултета с различен брой учени в тях участват в проекта. Те работят в областите на неорганични, органични материали: метали, метални оксиди, порести материали, полимери, „меки“ материали, наноматериали. По отношение на методите, които се използват, има експерти по получаване, модифициране, цялостно охарактеризиране, моделиране, и практическо приложение на различните типове материали.
Проф. д-р Анела Иванова разясни няколко конкретни научни проблеми, върху които работят част от групите от Катедра „Физикохимия“ на Факултета, участващи в проекта, и представи пример от изследванията на Лабораторията по квантово изчислителна химия.
„Нашата химия е виртуална. Ние се занимаваме с молекулно моделиране и правим компютърни изчисления, с които обясняваме или предсказваме химични процеси и свойства на материалите, посочи проф. Иванова и добави, че една от тематиките, по които групата работи, е свързана с моделиране на системи за насочен лекарствен транспорт. Един от много сериозни проблеми е лечението на раковите заболявания и една от терапиите – химиотерапията, е все още доста широко прилагана. Химиотерапиите, които се прилагат понастоящем, увреждат съществено не само болните, но и здравите клетки в организма. Това е свързано с редица нежелани странични ефекти, които допълнително влошават здравето на пациентите. Целта на изследванията е да се намалят тежките странични ефекти за здравите клетки. Една от изследователските стратегии на групата, участваща в проекта, е да се моделира прикачване на молекулите на лекарствата към други молекули - носители, които да ги насочват с предимство само или почти изцяло към болните клетки. Целта е да бъдат поразени само туморните клетки, а тези в другите органи да останат незасегнати.
Чл.-кор. проф. Тони Спасов представи резултатите на научната си група от Катедра „Приложна неорганична химия“. Той говори за приложната част на приложната неорганична химия и даде примери за основните теми, върху които работи групата – синтезът на наноматериали, създаване на нанопорести структури с различни приложения, както и възможностите, които дава използването на водород в наноструктурирани метали и композити, създаване на нов вид батерии, конкурентни на литиево-йонните батерии и др.
Акцент в изказването му бе възможността за използването на индустриални отпадъци за получаването на цименти с по-ниски качества, но много по-евтини и готови за приложение в екопътеки, за изготвяне на тухли и изолационни материали и др. Проекти като този помагат в много отношения, подчерта проф. Спасов.
Проф. д-р Славка Чолакова представи резултатите на Катедрата по инженерна химия и фармацевтично инженерство. Тя изтъкна, че колегите от катедрата работят активно с различни компании и имат стратегическо партньорство с Юниливър, с немските фирми Ваке и BASF, както и с френската фирма Сенгобен.
Тя добави, че в катедрата има две лаборатории - по активни формулировки и материали и по комплексни флуиди. Сред основните тематики, по които работят учените в рамките на проекта, са разработване на незапалими порьозни материали за топло- и шумоизолация, които ще бъдат подходящи за облицоване на жилищни сгради. Изследванията са свързани и с природни вещества за козметични, фармацевтични и хранителни приложения за замяна на синтетичните сърфактанти.
Доц. д-р Елена Василева представи резултатите на Катедра „Фармацевтична и приложна органична химия“ и дейността, извършвана в Лабораторията по полимери. Учените разработват нови системи за лекарствено доставяне - еднократно приемане на лекарствени форми, с удължено и насочено освобождаване на натовареното в тях лекарствено вещество. Друга тема са ортопедичните и дентални импланти и цименти - разработване на нови материали за реминерализация на ранни етапи на кариес като част от идеологията за неинвазивнo лечение на кариеса.
Проф. Вайсилов представи част от групите от Катедрата по органична химия и фармакогнозия, както и тяхната дейност.
Като пример за работата на една от групите той посочи една от техните цели: изследвания на платината, нанесена върху цериев диоксид – основа на индустриални и автомобилни катализатори за очистване от въглероден оксид и азотни оксиди. „Установихме нов процес – спонтанен пренос на кислород от цериевия диоксид към платиновата частица, за да може въглеродният оксид да се окисли (обезвреди) върху платината“.
В края на срещата бе проведена кратка дискусия с представителите на средствата за масова информация, след която бяха представени и три от най-новите и модерни лаборатории във Факултета по химия и фармация, а именно Лабораторията по фармакогнозия, Лабораторията по спектроскопия на ядрено-магнитен резонанс и Лабораторията по трансмисионна електронна микроскопия.