Събитието е част от две големи годишнини на академичната общност на Софийския университет - 135 години от основаването на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и 50 години от създаването на Факултета по журналистика и масова комуникация.

Академични партньори на Международната конференция са престижни чуждестранни университети: Източният университет в Кентъки, САЩ, Политехническият институт в Лисабон, Португалия, Университетът във Вилнюс, Литва, Университетът в Букурещ, Румъния, Университетът Витаутас Магнус в Литва.

В рамките на два дни участие ще вземат 93 представители на световната академична и институционална общност – 16 участници от чужбина и 77 от България.

Деканът на Факултета по журналистика и масова комуникация проф. Веселина Вълканова откри научния форум, който поставя акцент върху предизвикателствата и перспективите пред медийното и журналистическото образование. Тя изрази радостта си от присъствието на журналисти с дългогодишен опит, водещи имена в професионалните среди, изследователи, учени и преподаватели от четиринадесет университета и институции от САЩ, Индия, Република Корея, Германия, Италия, Испания, Португалия, Холандия, Косово, Унгария, Полша, Литва, Норвегия и Украйна и български участници от водещи университети и катедри, институции, организации и медии.

Проф. Вълканова изрази съжаление, че не може да посрещне лично участниците в конференцията в сградата на Факултета по журналистика и масова комуникация, където е създаден Софийският университет и изтъкна, че учебната 2023/2024 г. бележи две важни годишнини - 135 години от основаването на Софийския университет и 50 години от създаването на Факултета по журналистика и масова комуникация, откъдето започва обучението по журналистика и медии в България.

В началото на 21 век академичното развитие на образователните институции и особено на университетите е изправено пред редица социални предизвикателства, структурни и образователни трансформации. Висшите училища преминават през радикални трансформации, водени от необходимостта от дигитализиране на процесите на образование и обучение. Университетската система се стреми да преодолее тази ситуация, за да бъде конкурентоспособна и да продължи да предоставя висококачествено образование в контекста на цифровата трансформация и технологичните иновации, изтъкна проф. Вълканова. Тя подчерта, че обучението по журналистика и комуникация е ориентирано към преподаване на специфични знания и умения, съчетано с практическо обучение и всички тези аспекти са много важни за реализацията на студентите. Философията на образованието и академичните изследвания по журналистика и медии в Софийския университет е свързана с високата обществена отговорност на журналистическата професия и с нейната роля в социалните системи, с функциите й на четвърта власт и с ролята на журналистиката в обществото.

Деканът изтъкна, че темата на конференцията обхваща най-дискусионните и важни въпроси на съвременната журналистика и медии, а впечатляващата научна програма включва доклади по ключови въпроси за медийната и дигитална промяна, рисковете и възможностите на цифровата комуникация, съвременните аспекти на медиите и комуникациите, цифровата трансформация на медиите и комуникацията, бъдещите тенденции в комуникационните професии, местните и регионалните измерения на медиите и комуникацията, предизвикателствата на медийната среда и нововъзникващите технологии и новата медийна култура.

По думите на проф. Веселина Вълканова всички тези теми са актуални не само за ситуацията в България, но и за световната общност. Без съмнение българската медийна среда претърпя динамични и сложни процеси на трансформация през последните две десетилетия, свързани както с дигитализацията и промяната в медийните бизнес модели, така и с драстично различния социален, културен и професионален контекст на комуникациите в световен мащаб. Като част от мегапроцесите на глобализация и дигитализация на човешката дейност и общества, на медийните екосистеми навсякъде по света, българската журналистика се трансформира в условията на сложни процеси на преход, на драматични обрати в медийната икономика, политика, професионални и дискурсивни практики. В периоди на трансформации и кризи журналистиката и медиите като публични институции се оказват в различни рискови ситуации, застрашаващи свободата на словото, професионалните стандарти и в крайна сметка – плурализма и демокрацията. В същото време медийната индустрия се развива в среда на несигурност, с неблагоприятни икономически показатели - растящи разходи и свиващи се разходи на домакинствата - и глобални проблеми като избягването на новини и умората от новини, както и риска икономическата слабост да направи новинарските организации още по-зависими от правителствената реклама, водят до сътресения и дълбоки смущения, засягащи медиите и тяхното функциониране.

Във времена на кризи наблюдаваме нарастваща необходимост от качествена журналистика и журналистическо образование и разширяване на потенциала за устойчивост на негативното влияние на фалшивите новини и дезинформацията, изтъкна проф. Вълканова. Тя припомни, че образованието по журналистика носи още по-голяма отговорност в съвременния свят и младите поколения ще водят борбата срещу заблудите в обществото, срещу изкривяването на представата за нормална журналистика и маскирането на пропагандата като журналистика.

Проф. Вълканова изрази радостта си от възможността да приветства като участници в конференцията водещите изследователи в областта на медиите и комуникацията проф. д-р Марк Дюз от Амстердамския университет в Холандия, проф. д-р Бенедикт Шнелбехер от университета Саарланд в Германия, проф. д-р Сурбхи Дахия от Индийския институт по масмедийна комуникация в Ню Делхи и проф. д-р Хасан Салиу от AAB College в Прищина, Косово и пожела полезна дискусия и конструктивни идеи за бъдещето на медиите.

Пленарната сесия беше модерирана от доц. д-р Мануела Манлихерова. Началото на дискусията бе поставено от проф. д-р Марк Дюз от Университета в Амстердам, Нидерландия, водещ изследовател в областта на журналистиката и медийната култура. Проф. Дюз представи доклад на тема “The Glitch, Uncanny, and Dizziness of Freedom: Articulating (a Future for) Media Studies”, в който сподели пред слушателите мнението си, че съвременният контекст на живот, който се води в медиите, а не с тях, предлага предизвикателството да се намерят начини за ефективно изучаване на медиите. Докато учените, работещи във всяка друга област, са склонни да разглеждат медиите като нещо, което се случва в живота на хората, в медийните изследвания се вижда как хората създават светове в и чрез медиите.

След това думата бе дадена на проф. д-р Бенедикт Шнелбехер от Университета в Саарланд, Германия, експерт в развитието на дигитални бизнес модели. В доклада си проф. Шнелбехер се фокусира върху силата на дигиталните технологии и тяхното влияние върху обществото.

Темата за трансформацията на медийната журналистика и корпоративната журналистика бе разгледана от проф. д-р Сурбхи Дахия от Индийския институт по масова комуникация в Ню Делхи, бивш журналист от вестник The Tribune и настоящ изследовател на англоезичната журналистика в Индия.

Пленарната сесия завърши с доклад на проф. д-р Хасан Салиу от Колежа ААВ в Прищина, Косово – бивш Декан (2011-2016) на Колежа ААВ, изследовател в областта на публичната дипломация, медийната грамотност и връзките с обществеността. Именно националната телевизия и дигитална журналистика стояха в центъра на представянето на проф. Салиу.

Конференцията ще продължи в 10 паралелно провеждани панела: “Media and Digital Change”, “Risks and Opportunities of Digital Communication”, “Contemporary Aspects of Media and Communication”, “Digital Transformation of Media and Communication”, “Future Trends in Communication Professions”, “The Past, Present and Future of Media”, “Local and Regional Dimensions of Media and Communication”, “Media Environment Challenges”, “Contemporary Dimensions of Media and Journalism” и “Emerging Technologies and New Media Culture”.

В работните панели преподаватели и изследователи от български университети и институции – Факултета по журналистика и масова комуникация и Философския факултет на Софийския университет, НБУ, ВТУ, ЮЗУ, Американския университет в Благоевград, Варненски свободен университет - ще дискутират по широк кръг от проблеми със свои колеги от чуждестранни висши училища от 15 държави: Източният университет в Кентъки, САЩ, Университетът във Вилнюс, Литва, Университетът в Заарланд, Германия, Университетът в Триест, Италия, Университетът в Торино, Италия, Политехническият институт в Лисабон, Португалия, Университетът в Аликанте, Испания, Колежът ААВ в Прищина, Косово, Университетът в Амстердам, Нидерландия, Корейският университет в Република Корея, Индийският институт за масова комуникация в Ню Делхи, Университет Еотвос Лоранд в Унгария, Силезийският университет в Полша, Харковският национален икономически университет в Украйна.

В научния форум участват специалисти по медии и комуникации, възпитаници на Факултета по журналистика и масова комуникация, ангажирани с проблемите на медийната и комуникационна среда и култура в техните разнообразни измерения.

Докладите от конференцията ще бъдат публикувани в сборник с научно рецензиране.

Детайли и допълнителна информация за събитието могат да бъдат открити на официалния уебсайт на Конференцията .