Начало / Новини / Новини и събития / В Алма матер се проведе публична лекция-дискусия с европейския комисар Гюнтер Йотингер

   
В Алма матер се проведе публична лекция-дискусия с европейския комисар Гюнтер Йотингер

Европейският комисар Гюнтер Йотингер, отговарящ за бюджета и човешките ресурси, участва в публична лекция-дискусия в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Събитието, което бе на тема "Бюджет за бъдещето на Европа", бе организирано от Представителството на Европейската комисия в България.

Преди лекцията Гюнтер Йотингер се срещна с ректора на Алма матер проф. дфн Анастас Герджиков. Ректорът запозна европейския комисар с историята и създаването на Университета и неговото последвало развитие. На срещата бяха обсъдени още възможностите за студентите и преподавателите на висшето училище да участват в различни програми за международна мобилност, перспективите за чуждестранни студенти да следват в Алма матер и партньорствата на Софийския университет с други европейски университети.

1

Лекцията на Йотингер се проведе в Аулата. Модератор на срещата бе Добрина Чешмеджиева, главен продуцент на Продуцентски център „Новини“ в БНТ.

Гюнтер Йотингер благодари за поканата и изрази радостта си да има възможност да участва в подобен граждански диалог в толкова важен момент, когато България е в навечерието на председателството на Европейския съюз. В рамките на лекцията си той говори за бъдещето на ЕС, за общия бюджет на общността и разпределението му в различните области, дали ще намалеят публичните средства след Брекзит и други актуални въпроси.

2

Основната причина да има европейски бюджет е да финансираме бъдещето на Европа, подчерта Йотингер и отбеляза, че всички трябва да си зададем въпроса как искаме да изглежда ЕС през 2025 г. и да стигнем до ясен отговор какво е бъдещето на Европа. Той изтъкна, че е необходимо да бъде налице правилото за субсидиарност, ЕС трябва да ръководи, да държи в ръцете си инициативата и да има законодателна компетенция. Работейки заедно, трябва да стигнем до общи правила, включително и по въпроса за финансирането, подчерта Гюнтер Йотингер и отбеляза, че живеем в условия на засилваща се глобална конкуренция, сблъскваме се с различни предизвикателства и проблеми, виждаме проекти, които, за да реализираме и решим, е по-добре да работим заедно като един екип. Това се налага и за да може Европа да бъде решаващ фактор, да защитава своята култура, убеждения и ценности. Поради тази причина, за да реализираме това бъдеще на Европа, се нуждаем от единна европейска финансова рамка.

3

В изказването си Гюнтер Йотингер обърна внимание на три основни аспекта, които засягат и България като държава-членка на общността. Европейският съюз има нужда от обща земеделска политика с цел рационализиране на финансирането на сектора на селското стопанство в един общ европейски пазар по отношение на храни и напитки.

6

На второ място Гюнтер Йотингер обърна сериозно внимание на темата за разликата в брутния вътрешен продукт в различните държави-членки на ЕС и изтъкна необходимостта от политика на сближаване и намаляване на тази разлика. В противен случай, подчерта Йотингер, подобна голяма разлика в дългосрочен план би унищожила солидарността на Съюза и изтъкна важността на кохезионните фондове при справянето с това предизвикателство.

5

Третият важен аспект в изказването на еврокомисаря бе програмата за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“. По думите му, целта на ЕС е да се инвестират 3% от европейския брутен вътрешен продукт в научно-изследователска и развойна дейност. В момента се инвестират около 2 %, а в България този процент е 0,3 % и амбицията на страната ни трябва да бъде този процент да се увеличи, за да може през 2027 г. да достигне 2% инвестиции от бизнеса и националния бюджет. Гюнтер Йотингер подчерта необходимостта от повече инвестиции в съвместна работа в европейските университети и добави, че университетите са най-добрата инвестиция на държавния бюджет.

В последвалата дискусия с гостите на събитието Гюнтер Йотингер очерта вижданията си, стратегията на Европейския съюз за справяне с предизвикателствата, пред които е изправена общността. Бяха разгледани въпроси за опростяването на общата селскостопанска политика на ЕС, за мястото на земеделието като приоритет в дългосрочната финансова рамка на ЕС, как ще се отрази Брекзит на финансирането за България и източноевропейските държави, какви мерки се предвиждат за създаването на единна политика по отношение на иновациите в ЕС и други.