Във Факултета по химия и фармация на Софийския факултет „Св. Климент Охридски“ бе открита XVIII-та Национална конференция по химия за студенти и докторанти. Съорганизатори на форума, който ще продължи до 17 май 2019 г., са Факултетът по химия и фармация и Хумболтовият съюз в България.
По традиция форумът дава възможност на всички млади учени да представят своите научни резултати в различни области на химичната наука: аналитична химия, биохимия, екохимия, изчислителна химия, катализ, методика на обучението по химия, неорганична химия, органична химия, полимери, фармацевтична химия, физикохимия, фитохимия и фармакогнозия, химични технологии и инженерна химия.
Тази година в конференцията са включени 53 доклада, разпределени в 11 секции. В научния съвет на форума участват учени от Софийския университет, Българската академия на науките и Химикотехнологичния и металургичен университет.
Участниците в научния форум бяха поздравени от декана на Факултета по химия и фармация акад. проф. дн Петър Кралчевски, който изрази задоволството си да открие XVIII-та Национална конференция по химия за студенти и докторанти. Деканът изтъкна, че броят на докладите е сериозен, което прави конференцията един представителен форум за изява на студентите и младите учени химици в България.
Той изрази специалната си благодарност към oрганизационния комитет, който включва проф. Георги Вайсилов, доц. Християн Александров, доц. Петко Петков, гл. ас. Искра Колева и студентите Кристина Симеонова и Николай Даскалов.
Акад. Кралчевски допълни, че измежду секциите, тази година най-много доклади има в „Инженерна химия“ – 16 доклада,; „Изчислителна химия“ – 11 доклада; „Органична химия“ – 8 доклада. Той изрази задоволството си, че в конференцията има и две секции с тематика, насочена към приложение на химията във фармацията: „Фармацевтична химия“ и „Фитохимия и фармакогнозия”.
В своето слово деканът на Факултета по химия и фармация припомни, че тази година честваме 150 г. от създаването на Периодичната система на химичните елементи и 185 г. от рождението на нейния създател Дмитрий Менделеев. За „рожден ден“ на Периодичната система се смята 6 (18) март 1869 г., когато пред Руското химическо дружество е представен докладът на Менделеев върху „Връзката между свойствата на елементите и атомното им тегло“.
По думите му, както при всяко голямо откритие, и при създаването на Периодичната система има елементи на драматизъм. По това време вече са открити десетки химични елементи и във въздуха витае идеята за намиране на закономерности в техните свойства. Четири-пет години преди Менделеев, Лотар Майер в Германия и Джон Нюландс в Англия независимо публикуват таблици, показващи периодичността в свойствата на част от химичните елементи. Техните таблици, обаче, са подмножества на пълната периодична система, която Менделеев е публикувал през 1869 г., работейки независимо от споменатите химици от Германия и Англия. Именно пълната периодична система е позволила на Менделеев да установи къде в нея има „бели петна“ и да предскаже съществуването и свойствата на още 11 химични елемента, измежду които германий, галий, скандий и рений, включително и на радиоактивни елементи като технеций, полоний, франций и астатин.
„Историята на откриването на Периодичната система на елементите добре илюстрира особеностите в научното изследване и откритие. В началото винаги е нужен много труд за натрупване на нови научни факти. Следва анализ на установените факти и ако ученият е достатъчно прозорлив и има добър късмет, а винаги има и доза късмет, той може да установи нови научни закономерности, които да му позволят след това да предскаже съществуването на нови научни обекти, свойства и явления“, каза още акад. Кралчевски и допълни, че именно в това се състои привлекателността на науката, особено за младите изследователи. Учените имат привилегията освен в заобикалящия ни несъвършен свят, да живеят и в идеалния свят на науката, който е много по-подреден и красив; основава се на проверени и доказани факти; подчинява се на общи и вечни закони и почита вечни ценности, изтъкна деканът и отбеляза, че е много важно това, че в света на науката винаги има място и за съмнения, проверки и новаторство.
„Надявам се, в 53-те презентации включени в програмата на конференцията да бъдат докладвани много нови факти, а защо не и нови закономерности, както и приложения на научните резултати в различни области на икономиката, здравеопазването и живота“, каза накрая акад. Кралчевски и пожела успех на конференцията.
Проф. Лора Тасева, председател на Хумболтовия съюз в България, поздрави организаторите за устойчивата традиция всяка година да организират такава конференция. Тя се обърна към младите колеги и ги приветства, за това че са усетили в себе си огъня на любознателността. Пожела на всички да вървят с успех по поетия път, много открития и удовлетворение. Тя представи Хумболтовия съюз, пожела на присъстващите един ден да станат негови стипендианти, а защо не и Нобелови лауреати.
По традиция, научната част на конференцията се открива с лекция от виден учен. Тази година проф. Радостина Стоянова от Института по обща и неорганична химия при БАН изнесе лекция на тема „Състезанието литий – натрий при съхранението на енергия“.
Конференцията продължи с работа по секции. За повече информация: тук .