Експозицията беше открита от проф. д-р Стефан Алтъков в присъствието на Първия съветник в Посолството на Република Сърбия в България Миодраг Секулич, зам.-декана на Факултета по науки за образованието и изкуствата доц. д-р Снежина Бисерова, ръководителя на Катедра „Визуални изкуства“ доц. Милена Блажиева, преподаватели от Софийския университет, студенти и гости.

Професор Катарина Джорджевич, зам.-декан на Факултета по изкуства и професор по живопис и рисуване в Департамент „Изящни изкуства“ и проф. Мирон Мутаович, професор по живопис и рисуване в Департамент „Приложни изкуства“ на Нишкия университет, поднесоха приветствия към колегите си от Софийския университет и гостите.

Проф. Катарина Джорджевич, господин Миодраг Секулич – първи съветник в посолство на Република Сърбия, и проф. Стефан Алтъков

Изложбата е резултат от многогодишното сътрудничеството между Факултета по науки за образованието и изкуствата и Катедра „Визуални изкуства“ на Софийския Университет и Факултета по изкуства и департаментите по „Изящни изкуства“ и „Приложни изкуства“ на Нишкия университет. Тя е посветена на 135-годишнината на Софийския университет и е една от многобройните изяви, осъществени по проекта по Фонд „Научни изследвания“ на Софийския университет „Галерия „Алма матер“ към ФНОИ. Художественотворчески изяви, посветени на 135-годишнината на Софийския университет“. Ръководител на проекта е гл. ас. д-р Красимира Дренска.

За експозицията д-р Андрияна Голац Чубрило, изкуствовед и преподавател в Нишкия университет, е написала специален текст, в който се казва:

„Изложбата, озаглавена „Творби върху хартия“, включва произведения, създадени от професори и асистенти от департаментите по изящни и приложни изкуства на Факултета по изкуства на Нишкия университет.

Публиката може да се запознае с твърде различни творби както по отношение на избраните теми, така и по отношение на техниките, предпочетени при тяхното създаване. Творбите дават израз на субективните идеи на художниците, на въображаемото и невидимото за очите, авторите сякаш изваждат пред публиката образи отвъд границите на този свят, но също и такива, които отразяват многообразието на собствената им същност.

Темата „Пейзаж“ е преобладаваща в творбите на представителите на департамент „Изящни изкуства“. Техните композиции са вдъхновени от природата и природните явления, и носят усещането за ритъм, за постоянно движение, изпълнени са с живот. Тази част от изложбата подтиква публиката към самопознание и духовно търсене, тъй като композициите създават познато и носталгично настроение, което събужда сетивата и спомените, които връщат зрителя назад в далечните времена. Те предизвикват усещане за непрестанна промяна и обновление, за ново начало, но и за край, подобно на постоянно сменящите се сезони, белязани от дългото и нетърпеливо очакване на пролетта, която всеки път сякаш се ражда отново и отново от дълбините на влажната земя. И това усещане е победоносно, почти като възкресението и триумфа над смъртта.

В изложбата са намерили своето място произведения, заредени с много хумор и сарказъм (на преподаватели и от двата департамента). Остроумието и сарказмът на художниците се долавят както в самите социално ангажираните творби, така и в техните заглавия, които карат зрителя да спре и да преосмисли „истините“, които непрекъснато са ни „разкривани“. Те не могат да оставят зрителя безразличен, а по-скоро създават усещане за неизказани въпроси, висящи във въздуха като облаци: „Ние, хората, дали не прекалихме този път? Има ли път назад? Какво бъдеще ни очаква, ако въобще има някакво бъдеще?“

При някои творби са интерпретирани едни и същи теми от различни автори. Това може да се каже за творбата „Designer Rocks“, предназначена да бъде представена и възприета като серия. От най-далечни времена човекът е изпитвал нужда да обработва камъка и да го използва, за да прави инструменти и оръжия, да гравира своите мисли и чувства по повърхността му с надеждата да ги предаде на бъдещите поколения. Тези идеи намират израз и днес в някои произведения на скулптурата и другите визуални изкуства, защото и съвременните художници желаят да оставят следи от съществуването си чрез своето творчество.

Необходимост от предаване на субективните идеи и виждания се забелязва и в творбите на други участници в изложбата, които употребяват буквите като изразно средство в творбите си, използвайки познатите писмени символи. И не само букви, със същата идея в някои творби е интерпретиран кръста, който е известен като символ на вяра, надежда и любов.

Съвместната изложба на професори и асистенти от Факултета по изкуства на Нишкия университет дава на зрителите ясна представа за артистичните предпочитания и тенденции, които се срещат в Сърбия, разкривайки готовността на художниците да приемат световните артистични тенденции и да вървят в крак с тях.“

Експозицията може да бъде разгледана до 15 октомври 2023 г.