В Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе първата годишна конференция по проекта SUMMIT (Sofia University Marking Momentum for Innovation and Technological Transfer), финансиран от ЕС NextGenerationEU по Националния план за възстановяване и устойчивост, компонент „Иновативна България“, Инвестиция 1 „Програма за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации“.
Официално научното събитие бе открито в Аулата в Ректората от ректора на Софийския университет проф. д-р Георги Вълчев. Първият ден на конференцията бе посветен на обобщено представяне на резултатите от 22-те научни групи в рамките на пленарно заседание. През втория ден в отделни сесии бяха представени по-подробно научните резултати за всяка една от групите по дейности 3.1 и 3.2 по проект SUMMIT .
В Заседателна зала 1 в Ректората бе представена дейността на група GROWTH с водещ учен д-р Цветелина Великова от Медицинския факултет. Изнесените доклади засегнаха темите: Възможности на образната диагностика и изкуствен интелект при рак на простатата; Перспективи след пандемията: Анализиране на динамиката на COVID-19 чрез усъвършенствано моделиране за информирани стратегии и подготвеност в бъдещето; Терапии със стволови клетки - напредък и предизвикателства, CAR T - клетъчна терапия при автоимунни ревматични заболявания и други.
Гост на групата бе prof. Barbara Klajnert-Maculewicz (Department of General Biophysics, University of Lodz, Poland).
В Заседателна зала 2 в Ректората се проведе сесията на проф. Румяна Пейчева-Форсайт от Факултета по педагогика, научен ръководител на група DigitalEdu-SU. В сесията изследователите от екипа представиха отделни аспекти на дигитализацията на българското образование в широк диапазон и различен контекст – от дигиталните компетентности на университетските преподаватели през бъдещите учители до учениците с дигитални знания и умения.
На срещата присъстваха зам.-министърът на образованието и науката г-жа Наталия Митева, директорът на дирекция „Управление и изпълнение на проекти“ в МОН Владимир Станчев, г-жа Полина Фетфова – началник отдел „Квалификация и кариерно развитие“, г-жа Жасмина Александрова – главен експерт в дирекция „Политики за стратегическо развитие, квалификация и кариерно развитие“, представители на различни дирекции в МОН и на други организации – „Образование без граници“, СБУ, EDTech, Асоциация „Родители“, Център за творческо развитие“ и др. Резултатите от изследването ще бъдат предоставени на Министерството на образованието и науката. Гост на групата бе prof. Anna Guerrero Roldán от Universitat Oberta de Catalunya, Spain.
Научната група „Дигитална хуманитаристика. ИКТ приложения за история и език“ с ръководители проф. дфн Анна-Мария Тотоманова и доц. д-р Мария Баръмова проведе своята сесия в Конферентната зала в Ректората. Присъстващите, сред които бяха и проф. Волфганг Шмале от Виенския университет, член на Международния съвещателен борд на проекта; проф. Арно Щромайер от Австрийската академия на науките; проф. д.ф.н. Магдалена Панайотова- главен редактор на филологическото списание “Езиков свят”, издавана от ЮЗУ ”Неофит Рилски”, проф. Ян Страдомски от Ягелонския университет в Краков, Полша, д-р Григор Бойков от Виенския университет, се запознаха с разработката и приложението на дигитални инструменти за събиране и анализ на географски и геолокационни данни от исторически и археологически обекти. Бяха докладвани и постижения в документирането и съхранението на археологически обекти с употребата на фотограметрични технологии и на метаданни при създаването и развиването на епиграфски колекции.
Поставен бе акцент върху поддръжката и надграждането на съществуващите дигитални инструменти за представяне и обработка на средновековни български текстове и върху използването им. Внимание беше обърнато и на съставянето на специализирани исторически речници, каталогизирането на колекции от ръкописи и старопечатни книги и създаване на нови данни и съдържание и други теми, засягащи средновековното писмено наследство.
В 63-та аудитория в Ректората бе представена дейността на научната група NUDGE с водещ учен проф. д-р Иво Влаев (привлечен от University of Warwick, UK). Неговият доклад бе посветен на практиките в съвременното публично управление: личностни детерминанти, потенциални ползи и ограничения на приложението им”.
В сесията участваха и групите на деветте проекта към Философския факултет по дейност 3.4, чиито доклади бяха по темата „Перспективи и предизвикателства пред хуманитарните и социалните науки в дигиталната ера“. Гост на групата бе проф. Ирина Тодорова от Northwestern University, Boston, USA.
В Ректората бе представена и групата „Климат, време, природни бедствия и рискове (CW&NR) с водещ учен доц. д-р Гергана Герова от Физическия факултет. Сесията се проведе в 45-та аудитория, където доц. Герова изнесе доклад на тема: „Свръх краткосрочна прогноза за опасни метеорологични явления“.
Представени бяха доклади за климатични обратни връзки в регион Балкани - Черно море , климатичните опасности и рискове, методи за геопространствено моделиране и картографиране. Осъществена бе и онлайн връзка с prof. Jonathan Jones от UK Met office, UK.
Проф. дн Десислава Йорданова от Стопанския факултет, водещ учен на научната група „Дигитализация на малките и средни предприятия (МСП)“, представи дейността си в Заседателна зала 2 в Ректората.
Нейният екип работи в два панела: Challenges to Digital Transformation of SMEs и Big Data and Digitalization of SMEs. В сесията участва и проф. Бенедикт Шнелбехер (Saarland University, Germany).
В Аулата на Биологическия факултет работата си представиха научната група „Растителни паразити“ с ръководител доц. дбн Любен Загорчев, „Алгология (Водораслови колекции)“ с водещ учен доц. д-р Благой Узунов и „Микробиологични рискове в околната среда“ с водещ учен д-р Сергей Иванов от Центъра по биология на храните.
Prof. Helena Freitas - Centre for Functional Ecology, University of Coimbra, Portugal се включи онлайн в сесията, на която бе докладвано за растителните паразити, за разработване на програма за мониторинг на градските отпадни води за човешки патогенни вируси, Фаговата терапия, належащата алтернатива на антибиотиците в борбата с мултирезистентните бактерии, актуално състояние на изследванията в България и роля на отпадните води като източник на терапевтични бактериофаги, за живите водораслови колекции в полза на биотехнологиите и други.
В рамките на сесията проф. Роберт Пенчовски от Биологическия факултет, работещ по дейност 3.4. изнесе доклад на тема „Targeting Riboswitches with Chimeric Antisense Oligonucleotides for Completely Rational Antibacterial Drug Development“.
В рамките на първата годишна конференция по проекта SUMMIT сесии се проведоха и във Факултета по математика и информатика на Софийския университет. Сутрешната сесия в Заседателната зала във факултета започна с научната група ГАММА с научен ръководител чл.-кор проф. Младен Савов.
Темата на панела бе: „Нови резултати в областта на стохастичните процеси“. Освен членовете на групата, с доклади се включиха Бруно Тоалдо (Департамент по математика „Джузепе Пеано“ – Университет на Торино - Полумарковско движение и супердифузия, Джакомо Ассионе (Университет на Неапол – Федерико II) с доклад Асимптотика на плътностите на обратни субординатори. Сред гостите бе и Moritz Kassman от University of Bielefeld, Germany.
Следобедната сесия в залата бе посветена на дейността на научната група NATATA с научен ръководител проф. д-р Боян Попов. Панелът на сесията бе озаглавен „Числен анализ и приложения, Теория на приближенията и приложения“.
Сред гостите бе и Moritz Kassman от University of Bielefeld, Germany.
Научната група „Интелигентни системи“ с водещ учен проф. Иван Койчев от Факултета по математика и информатика проведе сесията си в 326-та аудитория във факултета. Темата на панела бе „Интелигентните системи в ерата на големите езикови модели“.
В програмата бяха включени и доклади от проект „Приложение на изкуствения интелект и големите данни в образователните, софтуерните и информационните технологии“ по дейност 3.4. с ръководител доц. Александър Димов.
Със съвместна сесия се представиха проф. Валентин Вълчев, привлечен от CNRS, France и водещ на научната група ZeoNeo, и проф. д-р Християн Александров от Факултета по химия и фармация, водещ учен на научната група „Изчислителен хетерогенен катализ“.
Докладът на проф. Вълчев бе на тема „Получаване на вода от въздух с помощта на микропорести молекулни сита“, а на проф. Александров - „Квантовохимично моделиране на окислението на СО и NO върху частици на преходни метали отложени на СеО2“. Prof. Plamen Atanassov - University of California, Irvine, USA и Prof. Girolamo Giordano - University of Calabria, Italy, членове на Съвещателния борд на проекта, също присъстваха на научния форум, който се проведе в 401 зала във Факултета по химия и фармация.
В същата зала на следобедната сесия бяха представени научните постиженията на група „Биологично активни вещества“ с водещ учен проф. Иво Грабчев от Медицинския факултет на Софийския университет. Гост на сесията бе проф. Barbara Klajnert-Maculewicz (Department of General Biophysics, University of Lodz, Poland). Проф. Грабчев представи екипа си обобщи резултатите, получени през първата година от проекта. Неговият доклад бе на тема: „Фоточувствителните дендримери като добра алтернатива на антимикробната фотодинамична терапия“.
Бяха изнесени и докладите: „Ефекти на новосинтезирани дендримери върху човешки фибробласти и механизъм на тяхното клетъчно поемане“, „Нови метал-съдържащи съединения с биологична активност - синтез и охарактеризиране“, "Изследване на взаимодействието на хидрофобния медикамент индометацин с обемни агрегати от двуантенен олигоглицин като моделна система за доставяне на лекарства" и други.
В сесията бе предвидено и участието на доц. Мартин Цветков, ръководител на проект „Нови нанокомпозитни материали на основата на смесенометални оксиди на d- и f- елементи като катализатори за пречистване на води във Фентън подобни реакции“ по дейност 3.4, с доклад на тема: “Superior Fenton-like activation of peroxymonosulfate over NiCo2O4/BiOBr for removal of organic pollutants”.
В Заседателната зала на Факултета по химия и фармация чл.-кор. проф. дхн Тони Спасов, водещ учен на научната група „Функционални материали“, изнесе доклад на тема: „Наноструктурирани и нанопорести материали за получаване и съхранение на водород“.
Присъстващите в залата, сред които и prof. Girolamo Giordano - University of Calabria, Italy, чуха и доклади, посветени на функционалните зол-гелни композити, нови функционални наноструктури посредством хидролиза на метал-амонячни комплекси, комплекси на свързване на циклодекстрини с фармацевтични и газообразни субстанции, ролята на водата в процеса на разпознаване между молекулата „гост“ и молекулата „домакин“, бинарни луминесцентни композитни материали: получаване и оптични свойства. На сесията присъства и Prof. Girolamo Giordano - University of Calabria, Italy,
В следобедната сесия проф. Славка Чолакова, водещ учен на групата „Активни формулировки и материали“, представи дейността на своя екип и обобщи постигнатите резултати. Докладите бяха групирани в три сесии: Фазово поведение на концентрирани разтвори на повърхностно активни вещества, Пени и емулсии и Молекулно динамични симулации.
Присъстващите, сред които бе и проф. Пламен Атанасов (University of California, Irvine, USA), чуха докладите: “Реологични свойства на разтвори на алкил саркозинати“, “Роля на температурата и уреата за повърхностните и пенните свойства на нейонни повърхностно-активни вещества с додецилова алкилна верига”, “Молекулно-динамични симулации на фазово поведение и адсорбционни слоеве на повърхностно активни вещества ” и други. Гост на панела беше Prof. Plamen Atanassov - University of California, Irvine, USA.
Чл.-кор. проф. дфзн Стойчо Язаджиев, водещ учен на научната група „Математична физика и астрофизика“, проведе своята сесия в зала 301 А във Физическия факултет. Темата на неговия панел бе "Черни дупки, гравитационни вълни и фундаментална физика". С доклади се включиха още prof. Christos Charmousis и prof. Nikolaos Stergioulas, както и членовете на екипа на проф. Язаджиев.
Част от тях са: “Black holes with primary scalar hair”, “Observing horizonless compact objects by the Event Horizon Telescope”, Constraining Gauss-Bonnet gravity with binary pulsars” и други. Сред присътващите беше и Prof. Dr. Thomas Walther от Technical University of Darmstadt, Germany.
Доц. Красимир Митев от Физическия факултет, водещ учен на научната група „Ядрена“ (Nuclear), проведе сесията си в 315 зала на факултета, където говори за научните изследвания в експерименталната ядрена и суб-ядрена физика и технологии (представяне обобщаващо изследванията и резултатите, получени от участниците в научна група.
Участниците в научното събитие изнесоха доклади на тема: „Изследване на ядрената структура посредством измерване на времена на възбудени ядрени състояния“, „Нови разработки в областта на радионуклидната метрология и радиационните измервания“, „Търсене на нови леки частици и прецизни измервания“ и други. На сесията присъства Prof. Georgi Georgiev - IJCLab, Orsay, France.
В същата зала след обяд акад. проф. дфзн Николай Витанов, водещ учен на научната група „Съвременни квантови и оптични технологии“, представи постигнатите резултати до момента.
Част от докладите бяха Overview of research on quantum control, quantum computing and quantum tomography, Pulse shape effects in qubit control, Overview of research on control of molecular quantum states. На сесията присъства Prof. Dr. Thomas Walther от Technical University of Darmstadt, Germany.
Д-р Сотир Червенков от Disco Hi-Tec Europe GmbH, Germany, водещ учен на научната група „Нови материали и фотоника“, също представи дейността на екипа си във Физическия факултет, зала А205.
Сред лекторите бяха проф. дфзн Александър Драйшу, доц. Иван Бъчваров от Физическия факултет, а сред гостите бе и Prof. Georgi Georgiev - IJCLab, Orsay, France. Те чуха докладите Reliable Approach for Generating Quasi-Non-Diffracting Bessel-Gaussian Beams, Tear Film/Contact Lens Interactions In Vitro and In Vivo: How Material Properties Determine Clinical Efficiency и други.
В Дома на Европа се представи научната група „Европейски ценности и социални предизвикателства“ (EuVaSC) с водещ учен проф. д-р Мария Стойчева от Философския факултет на Софийския университет.
Дискутирано бе значението на изследването на европейските ценности, консервативният популизъм, спецификата на докторската защита в различни контексти, интересът и ангажираността на младите хора с гражданския и политическия живот и други актуални теми. В сесията се включиха доц. д-р Николина Цветкова, както и проф. д-р Майкъл Байрам и проф. д-р Мартин Барет - едни от най-известните европейски учени, изследващи междукултурната комуникация, демократичното гражданство и висшето образование, които също са част от изследователите в групата. Онлайн се включиха Prof. Gilles Rouet от Université Paris Saclay, France и проф. Димитър Ангелов от Harvard University, USA.
Програма на цялата конференция.