Н.В.Пр. Брюгес е на посещение по покана на Софийския университет, Философския факултет, катедра „Библиотечно-нформационни науки и културна политика“, Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“, Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и Българската библиотечно-информационна асоциация.

Доц. Вася Велинова, директор на “Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ към Софийския университет, представи госта и акцентира върху някои факти от забележителната му биография.

Жан-Луи Брюгес е роден през 1943 г. в Банер де Бигор, Франция. През 1968 г., след като завършва висшето си образование, постъпва в ордена на доминиканците. Ръкоположен е за свещеник през 1975 г. На 20 март 2000 г. е ръкоположен за епископ на Анжер. Освен впечатляваща църковна кариера, Брюгес има и редица академични изяви. Преподава общо нравствено богословие в Католическия институт в Тулуза. Професор е в университета във Фрайбург. Член е на международната комисия по богословие и на Националния консултативен комитет по етика във Франция. В момента отговаря за архива в библиотеката на Светата Римска църква, номиниран от Папа Бенедикт ХVІ на 26 юни 2012 г. Автор на над 10 книги и десетки научни статии.

Доц. Велинова

„По време на посещението му в Центъра "Проф. Иван Дуйчев" Жан-Луи Брюгес сподели, че библиотеките и специално Ватиканската апостолическа библиотека са мост между цивилизациите. Именно в стремежа да построим и укрепим този мост направихме това предложение и удостояването на Брюгес с Почетния знак със синя лента на Софийския университет. Нека връчването на това отличие да бъде представено като укрепване на моста между две институции, символ на мъдростта и знанието – Ватиканската апостолическа библиотека, една от най-авторитетните в света, и Софийския университет - най-старото и уважавано висше училище в България“ – каза доц. Велинова.

Зам.-ректорът на Софийския университет проф. Герджиков връчи високото отличие на Н.В.Пр. Брюгес

Жан-Луи Брюгес благодари на Софийския университет за оказаната чест и изрази радостта си да бъде гост на най-старото висше училище у нас. Той изказа своята благодарност към зам.-ректора на СУ проф. Анастас Герджиков, декана на Философския факултет проф. Димитър Денков, предишния декан на Философския факултет проф. Александър Димчев и на всички, с които се е срещнал по време на престоя си в България.

„Това правете за мой спомен“. Малко са фразите в Евангелието, които имат подобна тежест. Тя се повтаря на две места, в които се припомня институцията на Евхаристията (Лука 22, 19; 1 Ко 11, 24–25). На свой ред ние я повтаряме, когато отслужваме Светата литургия, този акт, който, както се изясни на Втория Ватикански събор, представлява кулминацията на живота на Църквата и на цялата християнска общност. Тя загатва, че съществува тясна връзка между Църквата и спомена, Църквата и паметта. Именно тази взаимовръзка си поставям за цел да разбера и да изясня в настоящата лекция“, каза в началото на академичната си лекция на тема: „Църква и памет“ Жан-Луи Брюгес.

Жан-Луи Брюгес се спря на въпросите за паметта и самоличността, за взаимовръзката между паметта и Божието присъствие, за спомена, който поражда доверието към Бога. „Самоличност, доверие, нека запомним тези два термина, които ще ни послужат като пътеводна нишка“ – призова той.

Жан-Луи Брюгес говори за четирите вида памет, с които си служи християнството. Топографската памет – „вярващият изпитва необходимост да посети местата, където Христос е живял, да диша същия въздух, да види същата светлина, да обходи същите маршрути, да пипне камъните, или постройките, покрай които е минал…“. Н.В.Пр. Брюгес изтъкна, че евангелията са изключително прецизни в описанията на местата, където Исус е ходил и вършил чудеса.

Втората памет е тази за близост – търсене на контакт с тези, които са познавали Христос отблизо – било то, защото са били негови съвременници, или защото светостта им се е превърнала в доказателство за светостта на Христос.

В словото си Брюгес обърна особено внимание на паметта на книгите. Той говори за Ватиканската апостолическа библиотека, както и за начина, по който се съхраняват книгите. „Ако трябва с една дума да дефинирам Ватиканската апостолическа библиотека, бих я определил като хуманистка библиотека. Хуманистка по волята на нейния създател, призвана да събере най-доброто от човешката култура“ – подчерта Жан-Луи Брюгес.

Четвъртата памет, с която си служи християнството архиварят на Ватиканската библиотека определи като памет, изградена върху тайнството и подчерта основната мисия на църквата.

В академичното си слово Н.В.Пр. Брюгес засегна също въпроса за паметта и бъдещето и изтъкна ролята на Църквата за опазването на паметта.

„Който не познава миналото си, е осъден да го повтори“, изтъкна в края на лекцията си Жан-Луи Брюгес и завърши с думите на италианския антрополог Джорджо Паскуале: „Който не си спомня, не живее“.

Цялата лекция на Н.В.Пр. Жан-Луи Брюгес можете да прочетете тук .